Тяло от книги. Не от клетки.

[Bloodlust]

Хораа, давайте малко повече информация за книгите, които споменавате. "Интересна е" не върши работа и не грабва читателя.

Не знам към кого беше насочено, но ще взема бележка и ще "разширя" предния си пост.

Биографията на Едит Пиаф е написана от сестра й Симон. Те са били неразделни през почти целия живот на Едит. Книгата е увлекателно написана, детайлна, но без излишни подробности. Много добре е уловен духът на времето, направо се пренасяш във Франция по онези години. Харесва ми това, че авторката описва сестра си без да я идеализира. Не съм фен на автобиографиите, но животът на Едит е бил направо като роман - успехи, провали, любовни авантюри, парични проблеми, слава и т.н. Самата мисъл, че всичко това реално се е случило, през цялото време ми подклаждаше интереса. Препоръчвам с две ръце

"Мадам Бовари" е съвсем друг случай. Признавам си, имах големи очаквания и те изобщо не се оправдаха. Флобер пише много подробно, има едни дъъъълги пасажи описващи обстановката, които направо ме убиваха. Сюжетът върви що-годе плавно, на моменти леко скучно. Всички персонажи ми бяха блудкави, едностранчиви и досадни. Особено мадам Бовари. Тя постоянно ме дразнеше с глупостите си, които с напредването на сюжета растат прогресивно. Като цяло могат да се извадят няколко хубави цитата. Книгата е била скандална за времето си, искали са да я забранят. В днешно време прелюбодеянието не е нищо сензационно. Определено не препоръчвам.

[xoxi]

...

Към всички беше насочено.
Докато четях поста ти, си спомних за автобиографията на Чарли Чаплин. Бих я препоръчала, ако на някой му се занимава да я чете. Аз я бях почвала поне 5 пъти, когато бях по-малка. Когато стигнах някакви години, на които да разбирам написаното, прочетох книгата за отрицателно малко време. Препоръчвам старото издание, ( цък ) защото от новото чух няколко не добри отзива.
С много подробности, Чарли разказва за целия си живот. Като се започне от ранното му детство, та до напредналата му старост. Аз какви ли не различни чувства изпитвах към него, докато четях автобиографията му. В началото изпитвах съжаление, към средата вече с мъка го четях, защото ми звучеше прекалено надменно (може би не е това правилната дума), студено и някак далечно от образа, който си бях изградила. Към края на книгата вече четях скорострелно, защото добих ясна представа за Чарли Чаплин като човек и творец. В различните си етапи от живота ми правеше различно впечатление.
Много интересно ми беше и да чете за историята зад всеки негов филм, за идеите му, за всичко... Интересен живот е имал, съумял е да запази човещинката в себе си.
Това е може би една от най-ценните книги, които притежавам. Много трудно бих се разделила с нея.