Цитирай Първоначално написано от Chacho Виж мнението
Виждам смисъл в това, което реша да е важно за мен. Не вярвам в по-висш смисъл от това, което хората можем да придадем на нещата. И тъй като смисълът, който давам, зависи от това, какво мисля, стига да мисля правилно, винаги мога да открия смисъл.

Когато се чусвтвам по определен начин, има гледна точка, при която не се чувствам така. И избирам дали да гледам с друго око на нещата или да променям света, за да отговаря на изискванията на текущата ми гледна точка. Но никое нещастие или щастие не го приемам за постоянно. Или, ако няма изход от нещастието, което означава краят ми, приемам краят си. Но досега не съм стигнал до подобна ситуация. И очаквам един единствен път да се появи в живота ми. Накрая.
Да, може да погледнеш на нещата от друга гледна точка. Когато изпаднеш в депресия може да се мотивираш с нещо, може да погледнеш от друг ъгъл и да излезеш от мрака. Обаче, това не е ли бягане от проблема? Бягаш за известно време, което е или печелене на време докато намериш решение за него или точно обратното губене на време защото този проблем повярвай ми ще се върне ако не го решиш. Депресията ще стане хронична и всеки път когато тя се завърне в съзнанието ти ще я преживяваш все по тежко. Сигурно е трудно да разбереш това когато казваш че не си го изпитал, но повярвай ми ако авторката чака годините минават бързо и ако случайно стане на 20 години и все още нищо не се е случило? Тогава този проблем ще се върне и тя ще го изпита много по силно от колкото сега. Тази самота може да я налегне точно когато трябва да изкара изпитите си в университета примерно. Следва провал защото тя цял месец се опитва да погледне от друг ъгъл на нещата и да си каже че любовта не се търси, а се чака. Какво мислиш по това? Трябва ли просто да чака любовта да я намери сама?