За или против брака

[Ivaaaaa]

А не е ли достатъчна причина?

зависи от хората
за мен определено не е, а и мисля и за другите нормални хора
когато си влюбен и обичаш един човек трябва да си склонен и на компромис
още повече за такова тъпо нещо
на мен ми е все едно дали ще иска или не

[LadyDi]

зависи от хората
за мен определено не е, а и мисля и за другите нормални хора
когато си влюбен и обичаш един човек трябва да си склонен и на компромис
още повече за такова тъпо нещо
на мен ми е все едно дали ще иска или не

За теб това различно виждане не е достатъчна причина, просто защото нямаш изградено мнение. Сама казваш, не си нито за, нито против, не те бърка и този, с когото си какво иска, затова и си готова да се съобразиш с него. Но когато единият във връзката иска брак, а другият предпочита да не се занимава с тези глупости, тогава нещо между тях окончателно дърпа в различни посоки. И е една от най-основателните причини за раздяла.

[102]

Но когато единият във връзката иска брак, а другият предпочита да не се занимава с тези глупости, тогава нещо между тях окончателно дърпа в различни посоки. И е една от най-основателните причини за раздяла.

So wrong.. какво лошо има, когато не искаш да се занимаваш с тези глупости, както ти каза, а половинката ти много го желае.... да се ожените/омъжите.. Ако обичаш някого и смяташ да си с него и най-важното НЕ ТИ ПУКА, защо да не угодиш един вид.. не се хващай за угодиш, имам беден речник. Тва с раздялата е тъпо.

[LadyDi]

So wrong.. какво лошо има, когато не искаш да се занимаваш с тези глупости, както ти каза, а половинката ти много го желае.... да се ожените/омъжите.. Ако обичаш някого и смяташ да си с него и най-важното НЕ ТИ ПУКА, защо да не угодиш един вид.. не се хващай за угодиш, имам беден речник. Тва с раздялата е тъпо.

Какъвто и да е изхода от ситуацията, на единия от двамата няма да бъде угодено. И винаги ще се чувства засегнат от това. Понякога не е въпросът в "не искам да се занимавам с тези глупости", а просто "не искам да се женя, не вярвам в брака, не искам такова обвързване". Не съм се изразила правилно и си се хванал в грешния израз
Идеята е, че това е прекалено голямо различие, за да бъде превъзмогнато с лекота. Да, възможно е единият да е склонен на компромис, но какво правим, ако не са?
Познавам двойка, тя иска брак, той не. Разделяха се няколко пъти, накрая той се прежали и ѝ предложи с пръстен. Тя прие. Но се оказа, че за него отношенията им замират там. На нея обаче не ѝ беше достатъчно. Познай какво стана?