.
Резултати от 1 до 25 от общо 618

Threaded View

  1. #11
    Супер фен Аватара на DoctorSatan666
    Регистриран на
    Feb 2013
    Мнения
    1 327
    Имаше период, в който поставях ползата за другите над всичко, дори много повече от вашите лицемерни философии, но го израснах след като навърших 13-14. Не че съм заменил всичко това с "полза за себе си", всъщност изобщо не търся ползи, освен може би по отношение на познанието и с чисто практически цели. Именно при идеята за ползата за другите, като висша морална ценност, именно там липсва истинската човешка същност. Защото там където населяват образи на "ДРУГИТЕ", там не може да съществува друг АЗ, освен този, изграден от същите тези "ДРУГИ". Аз-ът и там съществува, но той е определен от емпатия - човек се определя изцяло от отношението си към останалите, а отношението се гради преди всичко от социалната среда. В този смисъл не случайно е казано, че битието определя съзнанието. Аз бих го променил малко - "битието определя НЕсъзнанието", понеже именно колективния, емоционален тип личност действа и мисли най-първосигнално, а осъзнаването му се ограничава до матрично възпитание и условни рефлекси. В своята същност, грижата за другите (като цяло за хората) е непознаване на себе си. Там където свършва границата на социалното-матрично битие, там започва и истинското САМОосъзнаване - "САМО", защото е самостоятелен процес, където "другите" не са фактор. А дотогава, във всеки един колективен индивид, се крие един индивидуален, чакащ само да осъзнае вътрешната си сила, отвъд измеренията на "стадото" и "тълпата", и да поеме по "свой" път, навътре в себе си. Жалко че повечето хора не израстват до този момент и продължават да дъвчат едни и същи дъвки за блаженното, колективно благо.... все още не осъзнавайки, че тези същите идеи, прикрити под благородни, филантропски каузи, в крайна сметка не са нищо повече от обикновено лицемерие. Грижата за другите е само колкото да се изживявате като някакви защитници на изкривени и полу-забравени морални идоли, но в действителност не ви е грижа изобщо. Грижа ви е само дотолкова, че да захранвате психичните образи за себе си. А дори не го и осъзнавате, понеже първо трябва да го осмислите и признаете пред себе си, а тогава как ще се изживявате като "загрижени","филантропи" и т.н.
    Последно редактирано от DoctorSatan666 : 07-07-2013 на 13:10

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си