.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 25 от общо 118

Hybrid View

  1. #1
    Мисля че, когато се говори за смисъла на живота, за смъртта и всичко останало, важно е първо да се дефинират понятията и да се изяснят грешните представи, които хората имат за тези понятия. Повечето хора си представят живота като един ограничен отрязък от време, в който трябва да постигнат някакви цели, в името на това да му придадат смисъл. Обратно, представата за смъртта е обвързана с едно чувство на крайност и неизбежност, пораждаща страх и обезсмисляща всичко. Загубването на живота изглежда толкова ужасяващо необратимо.
    Но къде се крие основното логическо противоречие в цялата тази парадигма?
    Ако в момента сме съзнателни за определено състояние , което ще наречем "Е", или Реалност, или съществуване или Живот, това автоматично немеква за друго състояние, което ще наречем "НЕ Е", или нереалност, или липса на съществуване или Смърт. Не можеш да знаеш едното, без другото. Двете са взаимно определящи се. За да придобие думата Живот смисъл, то неизбежно трябва да има смърт - именно това прави живота толкова... жив. Но ако смъртта е ужасяваща липса на съществуване, то какво бихме казали за липсата на съществуване преди да сме се били родили изобщо? И тук идва основното логическо противоречие - ние отъждествяваме Смъртта и липсата на съществуване с безсилието и загубата на всичко. Но всъщност е обратното - "Нищото" е нужно за да имаш "Нещо", защото без "нищо", няма изобщо да знаеш какво е "нещо". Няма как да видиш формата, без празното пространство отзад. Животът губи смисъла си без смъртта.
    Последно редактирано от Otis_Driftwood : 09-11-2013 на 14:44

  2. #2
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 019
    ^
    само не разбрах, защо отъждествяваш живота с "нещото", а смъртта с "нищото"...................

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си