- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Родителска амбиция
В конкретно твоя случай, вашите не са прави, защото просто робуват на остаряла мода и не виждат новите "необходимости" в бъдещия професионален живот на младия човек.
Ако си бил мързелив, си е твоя вината, че си пропилял годините като възможност за научаване на немски на едно приемливо ниво.
най-голямата грешка, щото е безсмислено
сички им е през кура за немския, общо взето, освен ако няма да учиш там (не уча там)
иначе го научих "на едно приемливо ниво", раздаваха ми некви сертификатчета даже :О
друг е въпросът, че 5 години по-късно и името не мога да си кажа, щото го изоставих за други езици хД
Радвам се, че родителите ми никога не са имали амбиции като тези на простите майки от бг-мама, които си записват децата в смг/пчмг/нещо, за което са чували по тивито, карат ги да взимат частни уроци по предмети, които не им харесват (и то не, за да си повишат знанията и оценките, а за да ходят на селски и общински състезания по математика), майки, които се карат за петици... По принцип нямам нищо против жениците, чат-пат ги тролвам или просто им се смея.
Мисля, че учителите - особено тези в началния курс - са достатъчно компетентни, за да усетят още в ранна възраст, къде има потенциал детето и къде няма смисъл да се "натиска".
Един ден планирам да прилагам подобен модел на възпитание - детето само да се насочи и да прави основно това, в което е най-добро. Много важно, че има тройки по математика в девети клас, като е един от най-обещаващите млади художници в България.
Може би единственият път, когато са показвали по-сериозна амбиция (по моите критерии) беше в четвърти клас, когато учителите в тогавашното ми училище се скъсваха да ни натякват, че не трябва да кандидатстваме в ПМГ, а да си останем при тях. Лъжеха ни дори, че имало нов закон, който го забраняваБезкрайно благодарен съм на родителите си, че тогава ме подкрепиха и ми обясниха, че това са пълни глупости. Въпреки всичко, нито за секунда не са ме карали да забравям, че това си е изцяло мое решение, и, ако искам, бих могъл да си остана там.
нямам никакви проблеми с родителите си, съжалявам единствено, че не послушах майка, когато бях 9 клас..
Вие сте болни... като има данни за певец - да ходи на пеене. А ако детето иска да се занимава със спорт, но няма данните?
Спортът при всички положения ще му бъде само от полза - може да не стане републикански шампион, но поне ще укрепне физически и ще бъде по-здрав. Ако се чувства добре някъде, защо да бъде спиран? Освен това е най-добре сами да разбираме, кога не ни бива в нещо, вместо родителите ни да ни го казват.
ми недей
не е като да не се занимавам с тея работи сума време, квото и да обясняваш
малко преувеличих, де (не че на всички им е БАШ "през кура за немския", ама в общи линии такава е ситуацията, поне в бг.)
едит: за да избегна евентуални неразбирателства ще поясня, че мнението ми е по-скоро от гледната точка на човек, чието професионално развитие (най-вероятно) ще бъде тясно свързано с език/ци (преподавател/преводач/все тая). в тоя смисъл немският е глупав избор, според мене. не че не можеш да намериш кво да работиш с немски и ще умреш гладен, и естествено, че е по-добре да знаеш немски отколкото да не знаеш немски, погледнато във ваккум. но просто не е рентабилно, ако смяташ да посветиш живота си на това - по-трудно се намира няква работа, по-малко пари и тъй нататък
тва по мои наблюдения
Последно редактирано от tireheb : 01-01-2014 на 22:33
1. Не, никога.
2. Да, определено са ми дали посока в живота, не не са ми налагали нищо. По-скоро любопитството ме влечеше към техниката, а баща ми беше този, който ми отговаряше на въпросите, а колкото повече разбирах, по-интересно ми ставаше и сега уча това...
3. Не бих налагал на децата си абсолютно нищо. Задължение на родителя е да възпита човек, а на човека - да направи най-доброто за него с живота си.
А защо? Нужно ли е да му се убива кефа като му се казва, че да, да, ти си се занимавай, ама не те бива много? Научих, че талантите често са прехвалени. 95% е труд и желание да владееш нещо. Талантливия ще се справи по-бързо, но въобще не е нужно да е по-качествено. Тъй че аз лично бих подкрепяла във всяко начинание и бих му се радвала за всяко постижение в нещо, в което му липсва природна дарба именно, защото ще знам, че е постигнато с много труд.
Майка ми не ме е натискала за нищо. Предполагам, че в нейния случай не е и имало за какво, тъй като аз още от малка проявявах интерес в нейните сфери. Тя е химик, занимаващ се с биология, аз станах биолог и в последствие ме тегли към биофизика. Все си вървим на един бряг - на природните науки. Баща ми и майка му (баба ми), обаче, имаха стабилното желание да ме откажат от биологичните науки в полза на журналистиката, историята и други подобни. Да не говорим за мечтата им да замина в Чужбина, която ми натякват по 20 пъти на посещение. По едно време спрях да ходя, за да не слушам глупости.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Именно. Нагледала съм се на щерки и синчета с невъобразимо високо самочувствие и за външност, и за акъл, и за постижения, 'щото мама и тати цял живот му повтаряли колко го бива това прекраааасно дете.
Абсолютно категорична съм, че всяко дете, което се изкарва жертва на болни родителски амбиции, жестоко преувеличава. Тези, които наистина са такива, рядко успяват да го осъзнаят, а дори и да го, не го признават. Другото е поза.
Нашите са ме побутвали сериозно, доста властни са, бих казала, но никога не са ме принуждавали на 100% да правя нещо, което не съм искала.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Защото когато това дете пожелае да ходи по състазания колкоот и да го лъжеш че еди какво си било в един момент ще разбере че просто не го бива . Спорлат е много хубаво нещо дава доста качества като дисплина самоконтрол и да и т.н .Обаче това не значи че всеки може да стане олимпийсик шампион .
Виоленца позволи да не се съглася с теб за родителските амбиции . Факт е че доста от децата поувеличават но далеч не са всички . Майка ми ме е удряла само защото съм си позволила да застаан малко изгърбена за една семейна снимка и то просто защото видях нещо в тревата . Просто поради лични причини няма как ад се съглася че всеки родител е добър и го е грижа за детето му .
Като цяло съм останала с впечатлението, че за майка ми е важно единствено да си намеря хубава и добре платена работа и да живея в чужбина. И до там с амбицията.
Държеше да имам хубави оценки, ама то това си ми идваше отвътре така или иначе, та не го смятам за някакво нейна намеса.
Иска ми се обаче да беше изразявала някакво мнение през годините, а не да ме остави да си избирам всичко сама. Сега има неща, за които съжалявам, че съм направила и за които би било по-добре да бях чула някакво родителско мнение, ама шанс.
Синеочке, все пак в момента харесва ли ти това, което правиш?
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Ако е бил само един или ако е бил аз нещо смислено го приемам обаче да ме удря защоот съм застанало изгърбена или защото съм хапнала малко повече не ми се връзват нещата ама тва си е моето мнение . Боят не възпитава и не мога да съм благодарна за нищо на нея .
Боят, че възпитава, е факт, но не възпитава на това, за което бива прилаган. А ти на няколко шамара ако викаш бой, значи никога не си виждала що е то.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
И аз съм за това детето да се побутва да се занимава дори с неща, които не му се удават супермного, защото все развива личностни качества. Не говоря да се прави на сила спортист или да ходи на състезания по математика, когато и двете не му вървят обаче!
Наскоро разбрах, че родител на близък приятел му каза: "Абе, какво ще се занимаваш с това, има математика, ти не си добър по математика". Много противно ми стана. Едно е да си знаеш силите на детето, ама да блокираш някакви желания в зародиш, и то с малоумен аргумент...
Мони, не е казала това. Просто да пляснеш два шамара не е такова огромно провинение и не е равно на бой. Сега... ако е системно, е друга работа, ама кой от нас не е отнасял шамари понякога?
Ами аз така го разбрах значи а пък и да не шамарят за подобни неща като изгърбване на снимка или още куп глупости за мен не нормално . Не знам аз не бих ударила детето си и затова![]()