ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[DisappointedDreamer]

Току що си погледнах проектите.
Жална ми майка.

Реве ми се, ама по-добре да ги почвам. За пореден път се убеждавам как нямам абсолютни никакви time management skills.

Ай, чак мен ме боли като те чета.
Знам колко е ужасно да не знаеш какво аджеба четеш и как да го решиш, така че ти пожелавам многооо търпение и успех! Ще се справиш!

Аз пия кафе, и след малко захващам ученето.
Пожелавам приятна и успешна седмица на всички! Бъдете позитивни и усмихнати.

[tori]

На мен ми е едно такова сутрешно... Нищо, че си изпих кафето и след малко тичам към даскало, пак ми е сънено и мечовско. Успешна седмица и от мен.

[bloodyF]

Успешна и ползотворна седмица ви желая
А аз се надявам до сряда да съм оздравяла..

[girlwithblueeyes]

Седмица буквално беше адска и тази няма да е по различна.Поне си имам писмо от него.
Хубава седмица на всички.

[JustaLittleKid]

Не е никак приятно да осъзнаеш, че нямаш никаква важност за хората, които смяташ за приятели. Моменти като този разкриват твоята значимост за същите тези хора. Малки моменти, които на пръв поглед изглеждат толкова... незначителни. Някакви си снимки за випускник... какво толкова? Ах, да, вярно: това остава за цял живот. И след като при разпределянето на двете групи онези, които уж наричаш приятели, забравят за теб, изобщо не те включват към своята групичка... мамка му, гадно ми е. Вярно, че много-много не ходя на училище, не се виждаме, обаче приятелството не е само face-to-face, нали? Щом сега... когато все още сме един клас, те не се сетиха за мен, не пожелаха да бъдем заедно в един такъв момент, какво ще се случи след един месец, когато завършим? Щом не съм важна за тях... хубаво. Аз имам достойнство, естествено, че няма да се опитвам да бъда някъде, където не съм желана. Най-тъжното е, че не съм НЕжелана. Може би просто безразлична.

Явно отдавна не съм част от тоя клас, от тая групичка. Толкова ми е... гадно. Много повече от "гадно". Как се случи това? И как, за бога, човек като мен, който се нуждае от приятели, винаги се оказва сам?

Как се случи това? И що за фотосесия ще бъде, що за бал? Всички ме харесват, обаче очевидно за никого не съм толкова важна. Ох.

Казвам си, че не трябва да ми пука, че не е толкова важно, че животът продължава, че догодина ще съм на друго място, сред други хора. Обаче ми пука, важно е, страх ме е, че догодина ще бъде същото. Страшно гадно ми стана... може би вината си е лично моя. Може би. Не знам. Знам само, че се чувствам ужасно наранена. И сама. Не е никак приятно. :/

[shmatarok]

Ай, чак мен ме боли като те чета.
Знам колко е ужасно да не знаеш какво аджеба четеш и как да го решиш, така че ти пожелавам многооо търпение и успех! Ще се справиш!

Аз пия кафе, и след малко захващам ученето.
Пожелавам приятна и успешна седмица на всички! Бъдете позитивни и усмихнати.

Мерси много, Маги, до края на април трябва да ги наредя готови всичките, мен това ме тревожи. На теб отговориха ли ти всички университети?



Не ми е много ясно защо трябва да ходя на лекции, като изключим днес, след като ми дадоха всичкия материал за всичките 4 неща, които трябва да направя. Понякога им се чудя супер много на простотиите.

[Ivaaaaa]

Аз определям живота си. Аз! Подценявам се. Твърде много се подценявам. Не съм толкова слаба, колкото си мислех. Да, склонна съм да се вманиачавам, но съм също толкова склонна да си казвам НЕ. Това не е инат. Това е воля. Мислех, че го правя само, за да съм напук. Напук на себе си, напук на нашите, напук на него, напук на тревата, напук на училище, напук срещу всичко, пред което мога да застана.
Беше хубав, отпускащ, приятен и една доза философки уикенд. Чувствам се свежа и отпочинала. Всеки път, когато вляза в състояние на меланхолия, ще се отдалечавам от виртуалния и претъпкания свят докато не дойде момента, в който няма да ми е трудно, няма да изпитвам нужда..и ще се отдалеча..за повече..защо не и завинаги. Само допреди няколко месеца мисълта за онзи..отшелническия живот ме плашеше и не можех да проумея как е възможно човек да се откаже от другите. Комуникация?! Макар и заобиколена от много хора, пак се чувствам сама. С кого комуникирам? Какво си говорим? Всичко е безсмислено, всичко. Става ми тъжно, когато видя връсниците ми на улицата, в автобуса, в метрото..забозили в смартфоните си, цъкат фейсбук, слушат музика и вярват, че са на върха на социалния живот. Все пак това са 500 лайка.. Макар да си сред мн хора, пак можеш да почувстваш самотата. Да, има го физическото присъствие, но това е едно студено и далечно присъствие. Напоследък си мисля за епичния момент от филма ‘г-н Никой’, в който родителите се разделят и подлагат детето си на невъзможен избор – да избере при кого да остане. За секунди през главата ти преминават хиляди начина, по които може да протече животът ти. Аз бях подложена на този избор и слава Богу, решението ми не беше толкова самостоятелно. Мисля, че започвам да се харесвам..като човек. Израснала сред други хора, друга култура, в друга среда може би нямаше да съм това, което съм сега, а както вече казах: май се харесвам. Ценя преживяното. Ценя повече лошите моменти. Те ме научиха на много. Да, все още съм наивна мечтателка, притежаваща не по-малко наивния младежки идеализъм, но..в това ми е чара, хаха. Май твърде много съпреживявам филмите за бътерфлай ефекта. Не, не бих се върнала назад. Не бих променила нищо. Положението ме устройва. Засега.
Трябваше да се прибера, за да ида на уроци. Трябва да се развиваме все пак.. Как ми се иска да можех да кажа ‘Майната му!’. Дори си взех книжка, за да се науча да го правя, хах. Имаше едно нещо, с което бих се занимавала с удоволствие – ските. Не ме подкрепиха. Не ме побутнаха в тази посока. Майната ви! Уча неща, които ме отвращават, а ми предстои да уча такива, които буквално ще ме отвратят. Е, майната ви, ама нали съм роб на системата, трябва да съм продуктивен човек, трябва да се занимавам с нещо сериозно.. така са ми казали, така било прието.
Мислех си, че съм самотна. Че всички около мен са тъпи и безлични. Че са бездушни и сиви. Такива са, хаха. Обаче осъзнах, че не съм самотна. Може да не говоря много, може да отбягвам хората, да се изолирам и покрай мен да няма човек към когото да съм истински привързана, но не съм самотна. В началото, когато се разделих с Него, му бях сърдита, защото реши да замине и да се отдалечи от мен. Какво е физическото разстояние? Заобиколена съм от хора, които не ме интересуват. Е, щастлива ли съм? Не. Не съм самотна, защото всеки ден си говоря с Него в мислите си. Усещам присъствието Му, макар да не съм Го виждала от толкова време. Не искам да усложнявам живота ни като се върна към Него. Това ще е връщане само на думи. Думите са нищо. Не значат нищо. Аз така или иначе съм с Него..в ума си. Всеки път, когато гледах Другия, виждах Него. Всеки път, когато му се отдавах, всъщност се отдавах на Него. Няма незаменими хора, има незабравими. Чакам деня, в който ще се срещнем случайно, ще се погледнем и ще разберем, че е невъзможно да се разделим..

[Hayashi]

Обичам когато денят започва в 11. Упорито си препрочитам задачите по механика на флуидите, въпреки че си знам, че просто няма как да взема този изпит.
Както са започнали прекрасните финални изпити имам право да ме скъсат само по физика. И определено не по животинското био, молекулярна и биохимия като предния семестър.

Вече минаха седмици откакто се разделихме и дори не ми е станало тъжно, защото са ме затрупали отвсякъде с работа. Не че не беше крайно време да си пренасоча усилията към нещо по-ползотворно.

[SummerRain]

Посрещнах изгрева с учебник. Красиво начало на деня.
Всичко, от което се нуждая, е любов. Или може би кафе.

[stynioo]

няк'во ник'во.

[pandabear]

pandabear, много як аватар

мерсии ^^

Спала съм 3 часа, имам нужда от стабилна почивка и още малко сън. Пускам GoT и се мятам в леглото.
мързел на макс ;3

[mayaaa]

Не е като да съм си поставила много цели, а пак мрънкам, че са ми трудни и не знам си какво още. Но ся не ми се мисли за това. Искам да си науча, да се изкъпя и да изгледам няк'ъв филм. Страшно умряло ми е, някак си. Заради времето май.
Ужасно виновно се чувствам, когато игнорирам някого, но нямам правдоподобно извинение. А не бих искала да му кажа: "Съжалявам, уморена съм, не ми се излиза с теб, нищо, че това е единствения ден, в който можем за доста седмици напред." Аз съм ужасен човек... А после ще ми е криво, ако на мен ми го направят. Но айде да игнорираме това за малко, на съм в настроение за анализиране.
Една от две задачи за деня е изпълнена. За другата просто ми се обърка времето, като пропуснахме един час. Разсеяност, какво да се прави.

[TheNormalGuy]

Първи ден с лещи, егати филма е, чувството докато свикнеш е много дразнещо, изплаках си очите. ;д

[Hayashi]

Не е нормално да плачеш постоянно дори и когато свикваш. Ако са на Bausch & Lomb обаче те разбирам, те са пълни боклуци.

[TheNormalGuy]

Марката не я знам, знам че са български едногодишни, но разтвора за лещите е ReNu Bausch & Lomb.

[shmatarok]

Оо, успях да вмъкна епизодчето на GoT между лекциите.



Харесвам!

[Dagichka]

не искам да съм мрънкало, но се чувствам толкова.. кофти. главата ми ще се пръсне, нещата с роклята не стават по начина, по който си ги представях, той не ми пише, едвам си влизам в дънките.. някви супер малоумните малки неща, ама ме гризкат отвътре нон стоп.. нямам никакво самочувствие, като в същия момент имам претенции към това как другите да се отнасят към мен? кво същество съм аз, искам да се изритам едно хубаво и да спра с филмите, ама.. не е дошло времето явно ;д

[Naive]

Не е нормално да плачеш постоянно дори и когато свикваш.

Мдам. Аз лично точно такъв проблем нямах. Но първите два дни беше голяма борба с махането и слагането. Махам едната, после 2 часа не мога да махна другата. Ревах си, но от нерви.

[draid]

Оо, успях да вмъкна епизодчето на GoT между лекциите.



Харесвам!

Дааам продължават да се отклоняват брутално от книгите.

[JustaLittleKid]

В ужасно настроение. Всичко и всички ме вбесяват.

Чак ми е смешно o.O

Няма пък да ми е гадно. Няма пък. Няяяяяяяяяяяма пък.

[SHPAIdURmeN]

Тц, как може така да ме изнерви . Сега да го ударя ли на игнор и да бия шута или отново толерантен да бъда...

[anonymous895156]

Хм

[mayaaa]

Хм

Като те видях в последни мнения си викам "Не го виждам често в тая тема Митко, какво ли е написал, сигурно е нещо интересно." иииии нда, не си представях точно такъв коментар.

[Enchanting]

Чувствам се няк'во супер свежарско.

Не знам.. може би, защото оздравях или заради хората около мен.
Само искам това чувство да не бъде заместено от нищо и никого .

[granger]

Физически : everything hurts and i am dying... иначе...всичко си ми е наред.