Мемоарите на една меланхолия

[Niakoitam]

Колко познато ми звучат огромна част от нещата дето написа.Все едно за мен за писани.Даже и за този етап от живота ми.Има обаче една съществена разлика.Ти скоро завършваш,животът тепърва е пред теб, а аз съм вече на 28 години без 2 месеца и половина.Не че съм предъртял,но едно са 19 години, а съвсем друго 28. И както каза имам чувството, "че животът ми се изплъзва. Изтича на равномерни количества от пръстите ми тоолкова бавно. Всичко е бавно.",впрочем сякаш бързо се изнизва, а изобщо не намирам силите да променя това.Сивотата и нищото просто ме убива малко по малко с всеки изминал ден и се превръщам все повече в някакъв беземоционален робот, на който му е трудно дори да определи собственото си емоционално състояние на моменти.

[102]

Колко познато ми звучат огромна част от нещата дето написа.Все едно за мен за писани.Даже и за този етап от живота ми.Има обаче една съществена разлика.Ти скоро завършваш,животът тепърва е пред теб, а аз съм вече на 28 години без 2 месеца и половина.Не че съм предъртял,но едно са 19 години, а съвсем друго 28. И както каза имам чувството, "че животът ми се изплъзва. Изтича на равномерни количества от пръстите ми тоолкова бавно. Всичко е бавно.",впрочем сякаш бързо се изнизва, а изобщо не намирам силите да променя това.Сивотата и нищото просто ме убива малко по малко с всеки изминал ден и се превръщам все повече в някакъв беземоционален робот, на който му е трудно дори да определи собственото си емоционално състояние на моменти.

как ме дразниииииииииииш

[Niakoitam]

как ме дразниииииииииииш

И теб ли? Е, не си първият и сигурно няма да си и последният.много хора съм дразнил.И себе си съм дразнил,но пък кел файда.Мисля че от тази тема в момента Ива би ме разбрала най-добре,което не и пречи да я задразня евентуално Едно е да кажеш едно нещо да се направи,второ е да го искаш и съвсем различно да го изпълниш в реални условия.Още повече като цял живот са ти натяквали как си нищо не струваш самостоятелно,как ще се провалиш, как почти всяко твое решение е грешно ако не е съгласуването с вожда и са те правили на гъз всеки път като вземеш та се поиздъниш малко камо ли пък ако е било по твоя собствена иниациатива.

[Ivaaaaa]

второ е да го искаш

това е ключовото всъщност. поне при мен. и аз откривам познати неща у твоите писаници. това е в десетката:

Сивотата и нищото просто ме убива малко по малко с всеки изминал ден и се превръщам все повече в някакъв беземоционален робот, на който му е трудно дори да определи собственото си емоционално състояние на моменти.

не знам дали някой разбира за какво става дума. няма ти нищо. животът ти привидно е ОК. НО чувствайки това Нищо, изпитваш необяснимо нещастие. не опира до безхарактерност, мрънкане, лигавене. само този, който го е преживял знае за какво говоря. и плс, на 15 няма шанс да мислиш за такива неща. на 15 не те интересуват подобни теми.

[Deadlock]

ок, забивате пак в това, че вашите душевни състояния са уникални и никой не е изпадал в такива. явно сте привързани към тази гледна точка.

никой не ви обвинява, че сте безхарактерни и че нямате основание, причини, логики да се чувствате така. никой не казва, че би се справил по-добре от вас с вашите животи и емоции. просто хората се опитват да се приближат до вас и да ви дадат надежда и нова гледна точка. мъ не, ние сме неразбрани, фръц!