Мемоарите на една меланхолия

[DisappointedDreamer]

Блях, добавям друго, след като прочетох втория ти дълъг пост.

"Тъжно е, когато не можеш да почувстваш красотата на заобикалящият те свят. Тъжно е, когато не изпитваш привързаност. Тъжно е, когато всичко ти е монотонно. Тъжно е, когато не изпитваш и най-малките наченки на вълнение и тръпка, страст. Нищото ме прави нещастна. Чувствам, че животът ми се изплъзва. Изтича на равномерни количества от пръстите ми тоолкова бавно. Всичко е бавно."

Сама можеш да промениш това. Казваш, че е е тъжно; че те измъчва; че не ти харесва, а същевременно разправяш как не искаш да го промениш. Защо? Какво те спира? Какво ти пречи?

Можеш да почувстваш красотата на заобикалящия те свят, ако поискаш. Ти не я чувстваш точно, защото не искаш. Защо се самонаказваш? Защо се самонараняваш?

Животът ти се изплъзва. Ами, догони го, тогава. Била си прекалено малка, за да пратиш родителите си по дяволите. Сега не си. Вземи юздите на живота ти в свои ръце. Управлявай го сама в посоката, която желаеш. Посоката, която те прави щастлива.

Допусни живота да те направи щастлива.

[Ivaaaaa]

Много благодариМ за хубавите включвания. Парадокс е. Попаднала съм в няколко сантиметрова дупка. Знам го. Усещам го. Излизането от нея обаче изисква много усилия. Все едно си в дълбока пропаст. Не мога да си нагаждам характера и да се променям по свое желание. Обстоятелствата ме променят. Трябва нещо да се случи, за да се откъсна от това състояние. Може би, ако стана самостоятелна... Крилото на мама и тате не ми позволява да мисля за други неща. Трябва да се 'потопя' в битовизмите, както каза Deadlock (които впрочем също омаловажавам и мисля за ниСки (пхаха) страсти), за да нямам време да го мисля толкова и да се вглеждам прекалено много.
От известно време насам съжителствам с тази безчувственост и дори за момент бях претръпнала. Чувството беше много странно, дори блажено, оргазмено. Оставих се на течението да ме носи. Дежа ву. Ежедневно дежа ву. Пълна ретардация. Харесваше ми. Усмихвах се на непознати, тълпата ме зареждаше, а сега ми е досадно. Отделих повече време за себе си, за да се опозная. В крайна сметка това повече време ми изигра лоша шега. Сещате се. Сега тази празнота, която ме освободи, защото бях вманиачена в това да се харесам на всички, да впечатлявам, прекалената суетност...изведнъж спря да ме вълнува всичко и се успокоих. Спаси ме един вид, хаха. Та, тази празнота пък сега започна да ми тежи. Чувствам се като...растение хаха - поливат ме, хранят ме, фотосинтезирам... и дотук.

[golemiq_korab_minava]

Здр. Ива
Ние си писахме по скайпа, но за едно не знаех.
Сега разбрах, че в случая е замесено момче и чувства.
Като добавим и факта, че си 12 клас, завършваш... Повтарям се, знам. Викаш си -,,да бе, всички повтарят това'', истината наистина такава. Смисъл - в такъв период си, няма да е вечно.
Приятелят ти, за който спомена, когото си изгубила, първата силна любов ли ти е? Чувствата са голяма работа, но всичко затихва с времето. Не трябва да мислиш за него в случай, че сте се разделили окончателно. Трябва да си наясно с това.
Трудно е, но иначе се самонараняваш . Животът ти става сив не за друго, ами защото свързваш щастието си непременно с нечия друга човешка душа, която ти се губи. Поне така беше при мен, докато не се научих. На човек винаги му минават мисли, в които се пита КОЙ е той и как изглежда в очите на другите. Но малко по-малко са хората, които се питат какво да правят с живота си, не си градят цели, а ако имат - не се мъчат да ги постигнат. Един вид се предават, или просто не виждат на далеч.
Правилата са за всички, но желанията са за всеки по отделно. Никой не ни диктува живота, но ние прави и участваме в системата. Оценките в средното не са маловажни, обаче още по-важно е това, което влагаш в тях. А балът... ами той би трябвало да е едно добро преживяване, нищо повече. За някои той е един път в живота както се казва, за други си е просто едно копусване с не толкова близките им съученици. Всеки как си го направи, стига се забавляват.
Аз не влагах много смисъл в него, бързо мина. След това и не съм се събирал с никой. Верно, някои продължават контакт с по-близките си приятели и учители, но всеки тръгва по живота и излиза от тази мъгла!

[tireheb]

но всеки тръгва по живота и излиза от тази мъгла!

и къде отива?
университета е същата сивота като гимназията
и въобще не вервайте на тея простотии за "студентския живот"
стагнация

ма както си го направиш, предполагам

[golemiq_korab_minava]

и къде отива?
университета е същата сивота като гимназията
и въобще не вервайте на тея простотии за "студентския живот"
стагнация

ма както си го направиш, предполагам

В университета учиш това, с което искаш да се занимаваш. Факта, че го знаеш - те успокоява до известна степен.
Винаги има едно странно усещане за бъдещето си, но баш след 12 клас, когато си прекарал толкова много години в това училище - започват да ти минават банални мисли. Не знам, може би греша. При всеки е различно, но е абсурдно да се сравняват двете. Влизаш във ВУЗ с представата да учиш. Сега, ако някой кара само и единствено за висшето'' и студентския живот на макс, ами не е зряла тази работа и хаби парите и времето си, точно това, което на Запад не става хич лесно.
Пък и не само за висшето. Намираш си работа, развиваш си и разбираш, че не е нещо толкова зле. Но случаи различни.. Винаги има напрежение ест и депресии..

[Niakoitam]

Колко познато ми звучат огромна част от нещата дето написа.Все едно за мен за писани.Даже и за този етап от живота ми.Има обаче една съществена разлика.Ти скоро завършваш,животът тепърва е пред теб, а аз съм вече на 28 години без 2 месеца и половина.Не че съм предъртял,но едно са 19 години, а съвсем друго 28. И както каза имам чувството, "че животът ми се изплъзва. Изтича на равномерни количества от пръстите ми тоолкова бавно. Всичко е бавно.",впрочем сякаш бързо се изнизва, а изобщо не намирам силите да променя това.Сивотата и нищото просто ме убива малко по малко с всеки изминал ден и се превръщам все повече в някакъв беземоционален робот, на който му е трудно дори да определи собственото си емоционално състояние на моменти.

[102]

Колко познато ми звучат огромна част от нещата дето написа.Все едно за мен за писани.Даже и за този етап от живота ми.Има обаче една съществена разлика.Ти скоро завършваш,животът тепърва е пред теб, а аз съм вече на 28 години без 2 месеца и половина.Не че съм предъртял,но едно са 19 години, а съвсем друго 28. И както каза имам чувството, "че животът ми се изплъзва. Изтича на равномерни количества от пръстите ми тоолкова бавно. Всичко е бавно.",впрочем сякаш бързо се изнизва, а изобщо не намирам силите да променя това.Сивотата и нищото просто ме убива малко по малко с всеки изминал ден и се превръщам все повече в някакъв беземоционален робот, на който му е трудно дори да определи собственото си емоционално състояние на моменти.

как ме дразниииииииииииш

[Deadlock]

Някойтам, щом виждаш положението като толкова трагично, нямаш НИЩО за губене. Отиди на стоп някъде надалече без план и пари. Разходи се, виж нови физиономии... Примерно. Няма какво лошо да ти се случи, не и по-лошо от това, което вече се е случило. ПРАВИ НЕЩА.

[102]

не го провокирай да си намира извинения, че пак ще е дразнещо

[Niakoitam]

как ме дразниииииииииииш

И теб ли? Е, не си първият и сигурно няма да си и последният.много хора съм дразнил.И себе си съм дразнил,но пък кел файда.Мисля че от тази тема в момента Ива би ме разбрала най-добре,което не и пречи да я задразня евентуално Едно е да кажеш едно нещо да се направи,второ е да го искаш и съвсем различно да го изпълниш в реални условия.Още повече като цял живот са ти натяквали как си нищо не струваш самостоятелно,как ще се провалиш, как почти всяко твое решение е грешно ако не е съгласуването с вожда и са те правили на гъз всеки път като вземеш та се поиздъниш малко камо ли пък ако е било по твоя собствена иниациатива.

[Niakoitam]

Някойтам, щом виждаш положението като толкова трагично, нямаш НИЩО за губене. Отиди на стоп някъде надалече без план и пари. Разходи се, виж нови физиономии... Примерно. Няма какво лошо да ти се случи, не и по-лошо от това, което вече се е случило. ПРАВИ НЕЩА.

Да те нашите и особено баща ми само това си мисли.Как да отида на стоп някъде си и да видя нови физиономии, а не да му се въртя постоянно около гъза,защото видиш ли правел нещата за нас и остарявал вече, а както сега никой не го поглеждал като остареел пък изобщо никой нямало да го погледне и по-добре да се бил обесел или хвърлел под влака преди да стигне до това положение.Не казвам,че само той е виновен де.И аз съм си виновен в голяма степен,че не мога да преборя страховете и съвестта си,да не ми пука и да се превърна в пълен егоист.

[Ivaaaaa]

второ е да го искаш

това е ключовото всъщност. поне при мен. и аз откривам познати неща у твоите писаници. това е в десетката:

Сивотата и нищото просто ме убива малко по малко с всеки изминал ден и се превръщам все повече в някакъв беземоционален робот, на който му е трудно дори да определи собственото си емоционално състояние на моменти.

не знам дали някой разбира за какво става дума. няма ти нищо. животът ти привидно е ОК. НО чувствайки това Нищо, изпитваш необяснимо нещастие. не опира до безхарактерност, мрънкане, лигавене. само този, който го е преживял знае за какво говоря. и плс, на 15 няма шанс да мислиш за такива неща. на 15 не те интересуват подобни теми.

[Niakoitam]

Тука хората явно не осъзнават какво значи да ти диктуват живота от ранна детска възраст с всякакви методи не защото са толкова лоши, а просто,защото такъв характер са си изградили.Освен това специално в моят случай да се притесняваш да не се издъниш в "големото село" заради проблемите с очите,да те притеснява как ще се представиш на дадена работа и дали няма да се издъниш някак,да имаш огромен страх от кучета и освен това точно,когато е времето да започваш да си търсиш работа да те изпраска кола,която да повлияе с годините на психиката ти без никой от обкръжението ти да разбере и грам за това.Специално за колата мисля че Дъгичка би ме разбрала перфектно и просто идеално. Добавете и страх от промяна и т.н. Както и да е нещо в големи подробности се впуснах,които в някой спор тук може да ми излезнат през носа.Все пак темата не е за мен.

[102]

trqbva ti specialist momche

[Niakoitam]

Само силно се надявам да не завърша един ден в момент на някакво умопомрачение като ей тази девойка:

http://www.monitor.bg/article?id=334556

Защото сега не съм чел статията,но преди я четох във вестник Шоу и даже не знам дали е баш същата, но доста от теориите дето даваха експертите ми се струваха сякаш изсмукани от пръстите.Прочитайки за част от живота и за изказванията и в тази статия,просто ми се струваше,че някой части добре ги разбирах. И явно просто момичето е било с по-слаба психика и не е издържало при мисълта че не вижда начинът да ги промени.Както мисля,че пишеше в статията че е казала някаква нейна приятелка: "Тя не можа да промени живота и го победи в смъртта си." Нещо от тоя сорт беше.

[DarkTemplar]

Някои индивиди просто изпитват страх от промяната и цял живот играят "на сигурно". Окей, но за да постигнеш каквото и да е в този живот, трябва да рискуваш, да жертваш сигурността и домашния уют и да се впуснеш в непознатото и несигурното. Друг начин няма. Колкото повече места посещаваш, колкото повече неща усвояваш, с колкото по-различни типажи се запознаваш и контактуваш, толкова повече опознаваш самия себе си, трупаш увереност и психическа устойчивост. Дори и да си тотален особняк и не особено социален типаж, рано или късно намираш своята среда и партньор в живота. А това е естественият ход на нещата.

Дори в Холивудските комерсиални продукции е заложена тази тема. Филми като Форест Гъмп и Странният случай с Бенджамин Бътън го показват нагледно.

[Deadlock]

ок, забивате пак в това, че вашите душевни състояния са уникални и никой не е изпадал в такива. явно сте привързани към тази гледна точка.

никой не ви обвинява, че сте безхарактерни и че нямате основание, причини, логики да се чувствате така. никой не казва, че би се справил по-добре от вас с вашите животи и емоции. просто хората се опитват да се приближат до вас и да ви дадат надежда и нова гледна точка. мъ не, ние сме неразбрани, фръц!

[RagioL]

пак ли си в депресия Иве?
не е за вярване че ти прочетох поста, та тая дума нищо ме подсети за нещо
"В началото немаше нищо. Бехме само аз и нищото. И все пак аз бех малко го-голем от нищото."

[DisappointedDreamer]

Тоя страх от промяна в последствие се превръща в застой - на абсолютно всякакво ниво. Промяната не винаги е еквивалент на нещо лошо. Промяната е нужна и неизбежна, и затова трябва да бъде широко посрещната, като от нея се извлече най-доброто, което после използваш за научаване и реализиране/постигане = живеене.

Иначе, ставаш на 28 години и биваш тъпкан от всички.

[golemiq_korab_minava]

аз не разбрах найко от кое по-точно е недоволен?
На 28 години не е късно за нищо. Работа ли няма? Ами, криза е, ще си намери... Жена ли няма? Ами като си намери работа и тя ще го намери, а сега да погледнем най-добре от философската страна всички ние..

Прекалено много ви пука.

Наумили сте си да направите нещо уникално с живота си, което дори вие не знаете какво ще е то?
Забравяте да си правите кефа.
Всичко е толкова сиво, тъй ли, аз защо само купестодъждовните облаци ги виждам такива?

Обгърнати сте от ,,нищо''?

Аз защо не съм обгърнат от нищо?

Приятелка ли имам? Пари ли имам? Напредват ли ми годините (на 20) бързо? Перфектно семейство ли имам? Много приятели ли имам?
Е вярно, но и вие не сте абсолютно сами, нали?

Само докато отида до училище и се върна, очите ми виждат хиляди обекти, които съзнанието ми не може да побере и забравя. Въпреки, че пътят ми един и същ, аз и зрението ми всеки ден ставаме свидетели на на различни елементи, погледнати от различен ъгъл, огряти от различна страна на лъчите на слънцето, отразения облак или уличната лампа.

Когато ми стане скучно се вглеждам в някой уж не жизнен предмет, който същност не е бездуховен, ами може да крие хиляди истории, случки или спомени.
Както се казва - няма две еднакви листа по дърветата.

Е, всеки има различно схващане, ама се замислете.
Вие не сте сами, дори когато сте сами.
Ще вземете една книга - роман и духом вие ще се озовете в различни светове, ще се запознайте с автора и героите им.


А колко много са нещата, които можете да се занимавате с двете ви ръце?

[Ivaaaaa]

ТОВА НЕ Е НАСОЧЕНО КЪМ НИКОЙ!
предварително казах, че не търся съвети. просто исках да споделя в момент на афект. съжалявам, че го направих. познавам се достатъчно добре и съм имала достатъчно време да премисля и да разбера същността на проблема ми.

'There comes a time in life where everything seems narrow. Choices have been made. I can only continue on. I know myself like the back of my hand. I can predict my every reaction. My life has been cast in cement with airbags and seatbelts. I've done everything to reach this point and now that I'm here, I'm fucking bored. The hardest thing is knowing whether I'm still alive.' ^^

издразних се на малоумните коментари на първата страница. ако некой се е припознал в това, което плюя - сори. самата аз се вписвах в групата на тези индивиди..до скоро. така че се едно и себе си плюя. пу!
с времето човек помъдрява, поумнява..чрез собствения си опит. неуместно е да споменавате вашите житейски хронологии и случки. не ме интересуват. колкото и да се правите на всезнаещи и всеможещи и да се опитвате да пробутвате клишета - не ста'а. човек сам трябва да извърви пътя си, да изживее живота си, за да разбере накъде върви светът. и да не го вземете присърце. пак казвам, не е насочено конкретно към никой от тази тема. това са тенденциите, които наблюдавам като цяло из форона, а и не само.
не знам защо толкова ви издразних, когато споменах за 'уникалността' на проблема. предполагам начина на поднасяне не ви е бил приятен, но не е оправдание. няма как някой да е изпитал същото по простата причина, че факторите и събитията, които са ни вкарали в подобни състояния са различни. аз тъгувам по изгубеното и пропуснатото. вярвам, че никой от тук не е искал да стане ски бегач. никой не се вълнува толкова и по онзи начин, когато види сняг, писта, ски... никой не е мечтал писалките да са целият му (буквално) живот. никой не е имал такива родители като моите. никой не е имал такава връзка като моята. колко съм уникална и различна :О, мамицата ми! спрете с тези (хаха, ще се превърне в любимата ми фраза) ниСки страсти.
аз си бия камшика по дупето и изчезвам от тази тема, пък който изпитва меланхолични, апатични и депресивни чувства, да заповЕда и да сподели. ариведерчи.

[Ivaaaaa]

пак ли си в депресия Иве?
не е за вярване че ти прочетох поста, та тая дума нищо ме подсети за нещо
"В началото немаше нищо. Бехме само аз и нищото. И все пак аз бех малко го-голем от нищото."

това, че го прочете комплимент ли ми прави? :Д

иначе.. миси. отдавна не се бях смяла :Д

[golemiq_korab_minava]

ТОВА НЕ Е НАСОЧЕНО КЪМ НИКОЙ!
предварително казах, че не търся съвети. просто исках да споделя в момент на афект. съжалявам, че го направих. познавам се достатъчно добре и съм имала достатъчно време да премисля и да разбера същността на проблема ми.

'There comes a time in life where everything seems narrow. Choices have been made. I can only continue on. I know myself like the back of my hand. I can predict my every reaction. My life has been cast in cement with airbags and seatbelts. I've done everything to reach this point and now that I'm here, I'm fucking bored. The hardest thing is knowing whether I'm still alive.' ^^

издразних се на малоумните коментари на първата страница. ако некой се е припознал в това, което плюя - сори. самата аз се вписвах в групата на тези индивиди..до скоро. така че се едно и себе си плюя. пу!
с времето човек помъдрява, поумнява..чрез собствения си опит. неуместно е да споменавате вашите житейски хронологии и случки. не ме интересуват. колкото и да се правите на всезнаещи и всеможещи и да се опитвате да пробутвате клишета - не ста'а. човек сам трябва да извърви пътя си, да изживее живота си, за да разбере накъде върви светът. и да не го вземете присърце. пак казвам, не е насочено конкретно към никой от тази тема. това са тенденциите, които наблюдавам като цяло из форона, а и не само.
не знам защо толкова ви издразних, когато споменах за 'уникалността' на проблема. предполагам начина на поднасяне не ви е бил приятен, но не е оправдание. няма как някой да е изпитал същото по простата причина, че факторите и събитията, които са ни вкарали в подобни състояния са различни. аз тъгувам по изгубеното и пропуснатото. вярвам, че никой от тук не е искал да стане ски бегач. никой не се вълнува толкова и по онзи начин, когато види сняг, писта, ски... никой не е мечтал писалките да са целият му (буквално) живот. никой не е имал такива родители като моите. никой не е имал такава връзка като моята. колко съм уникална и различна :О, мамицата ми! спрете с тези (хаха, ще се превърне в любимата ми фраза) ниСки страсти.
аз си бия камшика по дупето и изчезвам от тази тема, пък който изпитва меланхолични, апатични и депресивни чувства, да заповЕда и да сподели. ариведерчи.

Иваааа Аз съвсем друго писах в коментарите ми, но както и да е.
Не искам и да виниш другите.
Да, някои наистина много плоско се исраха в темата ти, като те сравняваха със спомените им от 15 годишна възраст, ама това не е толкова, за да те нападнат, аз ми защото си направиха бързи и грешни изводи. Освен това, всеки сравнява собствените си възгледи с чуждите.
Уникалността е нещо, което може да се разбира по различен начин.
Примерите,които сподели ни отличават всички. Всеки е напълно уникален в този смисъл.

Замисли се за пъстротата на света. Той може да пада, ама не трябва те завлича..

[an7raks]

Пише се "ниСки", а не низки. Освен това на умните хора им личи, че са такива, не им се налага сами да си го казват

http://www.youtube.com/watch?v=yPuC4Cy2ZuI
Поздрав!

[an7raks]

Дейба писанията ви! ЧАо!