На какво мирише?

[AnarchyBoy]

Аз пък да питам как ви мирише спокойствието и доверието че не ми е ясно?

Преди време си говорихме с бившата ми най-добра приятелка в целия свят и стана на въпрос какво виждаме като си помислим за щастие.Тя видя бизнес кариера,а аз видях едни оранжеви завеси ,огряни от залязващото слънце.Замириса ми на стари дървени мебели и изпрни чаршафи.И тогава ме осени-неговата квартира!Времето,в което се криехме от света и се гушкахме на тъкмо чаршафосаното му легло.И ми е едно оранжево.... Та за мен така мирише любовта и до ден днешен.А и парфюма му /който ползваше с тонове/

Натискали сте се в нас?

[girlwithblueeyes]

На този етап от връзката ни не смятам че нито аз или той заслужаваме другият да се жертва .

[AnarchyBoy]

Любовта е за всеки, както и каквато си я направи.. За мен е да пия чай сутрин, докато гледам сладкия й задник по бельо да се клатушка около мен... ;3

[Lilanda]

Аз пък да питам как ви мирише спокойствието и доверието че не ми е ясно?

Преди време си говорихме с бившата ми най-добра приятелка в целия свят и стана на въпрос какво виждаме като си помислим за щастие.Тя видя бизнес кариера,а аз видях едни оранжеви завеси ,огряни от залязващото слънце.Замириса ми на стари дървени мебели и изпрни чаршафи.И тогава ме осени-неговата квартира!Времето,в което се криехме от света и се гушкахме на тъкмо чаршафосаното му легло.И ми е едно оранжево.... Та за мен така мирише любовта и до ден днешен.А и парфюма му /който ползваше с тонове/

Ще ти споделя нещо, което му бях написала на скоро..

Щастието е различно за всеки. За едни щастие е да са харесвани, за други пък да са сами..Трети намират щастието и в малките неща като усмивката на някой непознат на улицата например..А аз..Един ден просто се събудих щастлива. Не защото бях харесвана или пък защото бях сама..Не и заради нещо дребно..Просто знаех, че съм щастлива..Той ме караше да съм щастлива, макар и още да не го знаех..Осъзнах на какво се дължи това мое щастие в момента, в който го целунах...Просто знаех..А когато той изрече "Обичам те" за пръв път..Щастието беше неописуемо..Щастие. Субективно понятие, а? Но знаеш ли...Всеки ден се будя щастлива..Дали заради усмивката му или заради някоя красива дума..Будя се щастлива, защото е той..Защото знам, че е другата ми половина..Любовта..не..Обичт а ми не може да се опише с думи, затова е много по-лесно да опиша щастието си..Щастието, предизвикващо тази обич..Щастието, че го имам..

С две думи щастието може да е всичко, а за мен щастието е любов..И любовта е щастие също..;3

[Lilanda]

На този етап от връзката ни не смятам че нито аз или той заслужаваме другият да се жертва .

А защо? Какво трябва да направите, че да заслужите жертвата на другия?

[girlwithblueeyes]

Това ще го покаже само времето. Все още сме в начален етап от отношенията ни , на първо място трябва да изграждаме много неща по между си .

[Lilanda]

Ама нали бяхте от няколко години заедно? о.О

[girlwithblueeyes]

Мисля че се бъркаш нещо

[Colouring]

Още едно бързо включване - освен собствената му миризма и гадният-страхотен автършейв, чиято миризма преотрих, че всъщност мразя и харесвам, ми идват още други специфични за мен миризми, които ми напомнят на любов:
- чай от лайка - мда, само аз си знам защо;
- мирисът, с който са пропити пликът и писмото, когато реши да ми прати, за да ме зарадва.

[bybrek]

Симпатяги всичко ,което пишете за любовта и това как сте готови едва ли не на всичко,за човека до вас е супер,ама не мислите ли ,че сте твърде наивни? Най-добрия начин ,който всъщност е доказан не просто на теория ,че човек ще бъде истински щастлив,когато приеме нещата такива каквито са ,не да си живее в "розов балон" ,а да приеме реалността ,че няма винаги да сте толкова щастливи,толкова влюбени ,няма всяка сутрин да се будите с усмивка,за това ,че той/тя е до вас.Те ще си тръгнат или вие ще си тръгнете и тогава ще се чудите ,как да преодолеете тази болка и липсва която усещате вътре в себе си.Любовта и щастието са истински ,когато гледате реално на нещата.

[Colouring]

^Да, така е. Именно затова така ми мирише неговата любов, а не любовта по принцип. 'Щото след известен период от време съм достатъчно реалистка да вярвам, че като мина покрай мъж, който ползва същия одеколон, вместо да ми замирише на щастлие и на розово вероятно няма да усетя нищо. Но пък тогава ще имам други дефиниции за любов, други миризми ще ме радват, миризмата ще е различна, макар и чувството - същото.

[DisappointedDreamer]

това как сте готови едва ли не на всичко,за човека до вас е супер

Кой го е споменал това в тази тема?

Не живея(ем) в розови балони. Пък дори и да живеем в един огромен, розов балон, не виждам защо трябва да подхождате към дадена идея с факта, че ще дойде краят и. Краят настъпва за всичко и всички. И точно поради тази причина ние не му обръщаме внимание, а се наслаждаваме на това, което имаме в момента.

[xoxi]

Любовта мирише на него..;3 Или той мирише на любов..;3

Да, да, да. Абсолютно!
Това звучи като кучетата малко, но никой не мирише като него. Независимо дали използва същия шампоан, сапун, парфюм, афтършейф и т.н., никой не може да ми напомни на него. Не го свързвам с определени места, събития, миризми, звуци/песни или каквото и да било. Когато е до мен, някак си е само той. Не забелязвам къде сме, какво правим, кой е с нас, абсоютно всичко е на заден план и някак избеляло. В същото време, ако го няма при мен, абсолютно всичко ме подсеща за него - дори да става на въпрос за смачкан лист хартия в кошчето. Той е всичко! Любовта не мирише на нищо, защото мирише на всичко.


Егати обърканото стана.

[bybrek]

Кой го е споменал това в тази тема?

Не живея(ем) в розови балони. Пък дори и да живеем в един огромен, розов балон, не виждам защо трябва да подхождате към дадена идея с факта, че ще дойде краят и. Краят настъпва за всичко и всички. И точно поради тази причина ние не му обръщаме внимание, а се наслаждаваме на това, което имаме в момента.

Ами нещо такова беше ,че са готови да жертват себе си за любовта и за начина по който даден човек ги кара да се чувстват.Това прочетох аз по нагоре.
Напротив точно,поради тази причини ,трябва да се обръща внимание,най-успешните връзки ,най-щастливите връзки така да го кажем,са при хората които гледат реално на нещата.Това вече е теория ,но и доказана донякъде ,бях го чел в университета преди ,че в една връзка когато един от двамата е реалист и осъзнава ,че ще има край ,подхожда с тази идея,че любовта не е само любов ,тогава връзката е най-пълноценна.Проучването се базираше на около 4 или 5 хиляди души. Сега ще кажете,че хората са различни,но всъщност и това е доказано,че хората не са чак толкова различни за емоциите си,да един ще по-умен ,по-добър в дадена област,но стане ли въпрос за емоции и чувства хората се делят на 4 или 5 типа.Позабравил съм точно,кои бяха определящите за емоциите на хората,но ако е важно ще се поразровя и ще ти покажа.

[Lilanda]

Кой го е споменал това в тази тема?

Не живея(ем) в розови балони. Пък дори и да живеем в един огромен, розов балон, не виждам защо трябва да подхождате към дадена идея с факта, че ще дойде краят и. Краят настъпва за всичко и всички. И точно поради тази причина ние не му обръщаме внимание, а се наслаждаваме на това, което имаме в момента.

Ох Маги, по-добре не бих могла да се изразя..

Аз споменах от части това за даването на всичко, но далеч нямах предвид да даваш абсолютно всичко..Това, което е в допустимите за теб норми, да..Може да има и случаи, в които да се наложи да дадеш малко повече от допустимито, но защо да се щадиш като искаш да изградиш нещо с този човек? Ако ще живееш с мисълта, че ще дойде краят, защо въобще слагаш начало на нещо?

[DisappointedDreamer]

Ти живееш, фокусирайки се върху мисълта, че ще умреш? Купуваш цветя с мисълта, че ще увехнат?

Пак казвам - прав си, краят настъпва за всичко и всички. Ние осъзнаваме съществуването му. Осъзнаваме и фактът, че е неизбежен. Но избираме да го игнорираме, за да живеем пълноценно.

Това за мен не е живеене в розов балон, а просто и чисто живеене.

[Cloud9]

Натискали сте се в нас?

о.О Ко?! Не!

[DisappointedDreamer]

Един приятел ме попита преди няколко месеца защо тръгнах със сегашния си приятел, въпреки че знаех от самото начало, че ще трябва да се разделим. Попита ме защо се впуснах във връзка, чийто край вече виждах как бавно, но сигурно настъпва. Защото си заслужаваше. Защото, въпреки че знаех, че трябва да се разделим, аз изживях всичките месеци изцяло, разнообразно, рисувайки с всички цветове. Обичайки с цялото си аз.

Сякаш "нас" щеше да продължи вечно.

Всички осъзнаваме, че всичко започнато свършва. Но не можем да го завършим пълноценно, мислейки единствено за времето, в което ще го прекратим.

[AnarchyBoy]

Това към cloud9

[bybrek]

Ти живееш, фокусирайки се върху мисълта, че ще умреш?

Да точно така живея,но това е поради съвсем друга причина,защото аз го знам и осъзнавам,но това вече е на здравословна основа,повечето хора сигурно и аз нямаше да се замислям ,че няма да умра скоро въпреки,че всички знаем, че е неизбежно,но в моя случай го знам,но това е заболяване както и да е.

Да казваш,че си започнала връзка въпреки ,че си била сигурна и убедена,че ще завърши зле ,точно за това говорех.Че когато хората тръгват с такава нагласа и осъзнават фактите и края ,връзката е много по хубава ,пълноценна ,щастлива и т.н. А не когато ,хората си мислят,че е единствения ,едниствената,заедно са и е невероятно край няма друго мнение.Това имах предвид,надявам се ,че ме разбра.

[DisappointedDreamer]

убедена,че ще завърши зле ,точно за това говорех.

О, не, не, не.

Само защото (може би) ще свърши, не означава, че е свършила "зле". Много черно виждаш нещата.

[paradosou]

DisappointedDreamer, ако не е много лично - защо чак да трябва да се разделите? Разстоянието, например, невинаги е апокалипсис.

[AnarchyBoy]

О, не, не, не.

Само защото (може би) ще свърши, не означава, че е свършила "зле". Много черно виждаш нещата.

Щото е след връзка, нали има една тема надолу у форума и е решил да ръси негативизъм и простотии.. Факт е, че гората сме глупави животни и след всяка връзка говорим така, до следващата.. Но всеки си има една любов /тръпка, все тая/ в живота, която му е за цял живот и винаги му се обръща нещо в душицата като се сети за тази любов /тръпка/.


ПП: съгласен съм: разстоянието не винаги е проблем.

[DisappointedDreamer]

DisappointedDreamer, ако не е много лично - защо чак да трябва да се разделите? Разстоянието, например, невинаги е апокалипсис.

Съученици сме, и когато станахме гаджета :Д (мразя този израз) септември месец миналата година, не знаехме какво ще се случи след юни, защото завършваме тази година. Не знаехме кой и къде ще кандидатства, какви планове има за бъдещето и сякаш се впуснахме буквално в неизвестното, решени да извлечем най-доброто от него.

Разстоянието не винаги е апокалипсис, да, но не бяхме сигурни, че го искаме. В момента, обаче, и двамата сме приети в университети в Шотландия, на разстояние 1 час един от друг, така че (туко-виж) се задържим повече от 8 месеца :Д

[AnarchyBoy]

DisappointedDreamer, ако не е много лично - защо чак да трябва да се разделите? Разстоянието, например, невинаги е апокалипсис.

Аз все още настоявам да знам, какво сте правили в нас!