- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
На някого случвало ли му се е... с някоя гадже... да са мега зле в определен период... да не са заедно и... след това да се съберат от искра? о.0 Дето най-много мразя филмите, в такъв бе забъркаха.
До тук добре. 3 часа по-късно ме карат да се чувствам като парцал.
Ок, аз отивам да го видя, той ми НАРЕЖДА какво да правя.
Абе човеко осъзнай се, не си центъра на света.. на моя свят!
Отидох до 2 магазина, на третия път не се стърпях и му казах да си гледа работата.
На всичкото отгоре звънна поне 5 пъти да потвърди дали съм взела това, което е поръчал.
За едни шибани цигари ще ме изяде. И не се извини. А не съм робот.
Дреме ми, че не може да ходи. Може си и да кара колата може, ама аз нали съм там.
Ами fuck off и следващия път ако не се извини, нека си купи цигарите сам.
*сън*
Затишие пред буря.Може би. А дали?
Усещане за тежест.
Няма проблеми свикнал съм.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Всеки ден е хубав.
Разходки, слънчице, кафета, целувки, смях. Е, днес пак ще е нещо подобно. Вечерта ще се отдам на релакс.
ААА.. ще си го изкарам на някой, дето не заслужава......
Понякога се питам дали е с всичкият си, как може да ми се обади в 5:30 сутринта, за да ме пита как се чувствам? Ами спяща се чувствам, как да съм![]()
Тъжна. Отчаяна от това, че и да искам не мога да му помогна...Мразя да е тъжен, нещо ме човърка от вътре като знам, че не е с усмивка на лицето. Оф, тъпо растояние! Искам само да го гушна и да не го пускам...
Обнадеждена, обадиха ми се за потвърждение за утре. Изглежда добре,ама няма да се пренавивам.
Времето минава, искам да си го видяяяяяя! Ама поне ще съм заета с търчане напред назад из София и те така.
maDamn
омг, какви неща сънувам аз беи то с всяко завъртане в леглото сякаш се сменяха сънищата, адски странното :Д
ядосва ме тоя бе, грр, въобще не ме отразява, а после ми вика "да мило" пфф като му дам едно мило зад врата ще види той :д тия дни по доктори ще се ходи профилактично, нямам против, пък и с нея ще се видя малко да се разсеем, че и двете не сме в най-добрите си фази..
Чудя се до кога ще издържа?Не разбирам защо и как започнаха да ме дразнят толкова хората около мен. Чак се чудя как съм излизала толкова време с тях. Даже вече не им се ядосвам на глупостите, просто стоя и си наблюдавам отстрани. Определено се чувствам по-добре като съм с по-малко хора около себе си, пък най-добре ми е да съм си сама.
За какво са ми хора, като имам куче.
И пак с 200 неща трябва да се занимавам, а нито едно не представлява интерес за мен. Майната му. Спира да ми пука. Скоро ще си почивам от всичко. Хубавото е, че свикнах да не допускам никой да ме занимава с глупостите си. Ще си се кефя на днешния уникален аутфит и това е. Любимите ми дънки, тениска и сандали винаги оправят положението. Мда, в дрехите е истината. Те винаги помагат да се почувствам по-добре.
I`m trying to make your dreams come true...
Добре, вече съм будна. С'а да видим дали ще се наканя да свърша каквото тря'а. Мързеливо и разплуто ми е, но безспорно нещо ми се върши. И не знам защо, по дяволите, толкова ме влече да си остана довечера вкъщи и да се алкохолизирам сама. Което едва ли ще стане. Имам да разтребвам, ама... ще видим.![]()
Вълнението си отиде с чакането, пфф и аз какво се бях обнадеждила.
Дните започнаха да стават все по-малко, но на мен вече хич не ми се чака. НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ! Милото ми то, ще го смеля!
Другия пък ми бяга по тъч линията, къде е да го е*а?! Баси, липсва ми, кога е било ден без да го видя и да се счупим един-друг от гуш?! Бива ли то така?! А, ще яде бой! Иначе ето го пак - за пореден път виждам как сме се вкопчили един в друг.
Направих грешката да пия едно голямо капучино без да съм яла и резултата 2 часа по-късно е на лице. Тъпча се с мед и се чувствам ужасно, а трябва да си свърша работата навън днес. Защо само на мен ми падат кръвното и захарта ненормално рязко.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Вчера беше сууупер якото, ама днес как ме болят краката не е истина, баси. Направо с такава мъка вървя.
Не разбирам как може за няколко дена да очаква да си извъртя живота на 180 градуса, вярно, че имам цел и исках/м промяна, ама т'ва е супер драстичното, не искам това.
Искам си миналото ~ поне някои части от него. Все повече усещам как тийнейджърството ми се изплъзва, а съм далеч от тва да правя с остатъка му каквото искам. И тая критика... Имам усещането, че съм програмирана с нея, а хич не ми е притрябвала чак в такива количества. В последно време липсват и запознанства + само след месеци предстои нещо напълно ново, което ще е... ами май като плаващи пясъци. Даже да преувеличавам в момента, дано все пак имам нужния характер, дано!
Виртуален шамар от мен за мен; трябва да си ползвам времето ефективно И докато го правя да си се забавлявам, да забравя за мега излишното напрягане. Ама че заемка от баща ми... намерила съм кое да копирам xD...
Последно редактирано от paradosou : 07-07-2014 на 16:56
ТОЛКОВА БЕШЕ ЯКО! Нямам думи, с които да го опиша. Недоспала съм, кашлям, кожата ми прилича на карта на релефа, но няма значение, прекрасно беше! И компанията беше страхотна, допаднахме си, говорихме си, харесахме се...
Сега е малко back to the reality, мразя да се сбогувам, ама... как да ми е тъжно, дано поне времето мине бързо и ползотворно и да се прибирам в Германия.
Изцедена и ми се привиждат звездички...
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ