- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- На горещия стол е... Electra
Сори лек,ама си ми мн скучен.ае чао
кой иска да сяда
предлагам jghght , ga laxy,dreama
рънърчо тва ако го прочете някой пингвин ще се обиди ...
ива много ми напомня на ей тая черна котка
https://www.youtube.com/watch?v=OeuLzlNLgQQ
per-dead е първа в линията за наследяване, моля, моля ;д. Пък и няма причина Кал да става все още.
само ива чака...всички други чакат да свърши,а той с това темпо до другата година едва ли ще свърши
да ви сера в градските муцуни
многозле.ком
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
skate, искаш ли да отговарям на останалите ти въпроси?
* * *
Книги: „Пипи Дългото чорапче“ и „Карлсон“ на Астрид Линдгрен. Романите на Карл Май, особено „Винету“. „Приказка без край“ на Михаел Енде. Светът на Диска (и „Нация“) на Тери Пратчет. „Кървав меч“ на Дейв Морис и Оливър Джонсън. Поредицата за Ъплифта и Earth на Дейвид Брин. Поредицата за Майлс Воркосиган на Лоис Макмастър Бюджолд. „Ендимион“ на Дан Симънс. A Requiem for Homo Sapiens на Дейвид Зиндел. Идеите на Едуард де Боно. „Време разделно“ на Антон Дончев. „Последният еднорог“ на Питър Бийгъл. „Повече от човешки“ и разказите на Теодор Стърджън. „Аз, грешният Иван“ на Николай Светлев. „Разговори с Бога“ на Нийл Доналд Уолш. „Илюзии“ на Ричард Бах. „Четирите споразумения“ на Дон Мигел Руис. „Приказка за Стоедин“ на Никола Русев. „Мигновечност“, „Пентаграм“ и есетата на Атанас П. Славов. Историите за Марта на Величка Настрадинова. The Host на Стефани Майър. „Слънце недосегаемо“ на Николай Теллалов. Rose of the World на Даниил Андреев. Loneliness of a Thousand Years на Timo Tolkki. Thinking, Fast and Slow на Даниъл Канеман. The Encyclopedia of Fantasy на John Clute, John Grant и компания. Malazan Book of the Fallen на Стивън Ериксън. Антологиите „Тринайсетте цвята на дъгата“, „За спасяването на света“ и „Зелени разкази (ама наистина)“.
Филми.
Песни. (иска регистрация)
Цитати.
Целител. От ония, дето могат да лекуват с длани.Първоначално написано от dreamwalker
Изцеляването – не само физическо, а цялостно, из-цел-яване – ми е като спомен и мечта от предни (или следващи, или, както казваш ти, паралелни) животи. Сещам се за поне две приказки в моя цикъл за Юнаци и злодеи, „изцеляваща“ и „зелена?“, където то е основна нишка. (Има ги в първия сборник.) Интересувал съм се от билки, идеомоторни техники, психопрофилактика... Спътницата ми е истинска магьосница на тия теми.Аз в последно време си развивам най-вече слушането. Страшно много вътрешни отрови се отцеждат, като има кой да те чуе.
Ценна и незаменима вещ за всеки куест сред мраз и лед.Първоначално написано от dreamwalker
Само да не се чупят лесно... нека са метални.
Най-готината термочаша ми я подариха Светлини сред сенките, създателите на уебсериала „Аурелион: Вечният баланс“. Има същия етикет като химела (тъй де, бирата), която се вижда в 1:42 от първия епизод.
(следва)
иванке ;ддддддд
Малко съм го играл. Сигурно щях повече, но на първата сериозна тренировка, на която отидох, тренерът реши да ни опъне да изтичаме Гребната база в Пловдив, 5 км – явно не му се занимаваше да преподава тамън в тоя ден... От преумора се разболях и втори път не отидох.Първоначално написано от Юлиан
От „Инкогнито“ на Дейвид Ийгълман разбрах, че човешките очи и мозък не обработват визуалната информация дост. бързо, за да видят траекторията на фучащата топка. Големите играчи всъщност „предсказват“ къде да замахнат, благодарение на натрупания си опит... о.О
Хих!Това кажи-речи му отговорих при въпроса на Vanchhh. Тук само ще добавя, че смисълът е онова нещо, което сами си измислим. Аз се променям доста и едно от нещата, което ме пази да не скучая, е да видя какъв ще бъде смисълът на моя живот утре.
Ту да, ту не. В списъка ми с любими книги се мяркат някои езотерични. Сега виждам, че съм забравил да добавя „Увод в дзен-будизма“ на Д. Т. Судзуки. Тя е единствената книжка (няма и 150 странички), която съм чел за дзен, но ми беше напълно достатъчна, за да открия какъв дзен-будист влача в себе си.Първоначално написано от dreamwalker
С повечето друга езотерика е същото: стотина страници реално са ми достатъчни, за да мога да „продължа историята“ – да знам какво следва и останалите идеи да ми идват познати или повтаряеми. (Само от „Розата на света“ бих чел още – това е най-пъстрият RPG сетинг, който съм виждал... Закачам се.
) „Увод в дзен-будизма“ ме научи/ми напомни и че докато съм зает да си мисля за Великото вселенско тайнство (ТМ), на практика забравям да го преживявам.
Та-даа!Първоначално написано от Dagichka
(Ако английският не ви мъчи чрезмерно – или искате да си го развивате – четете Стърджън. Освен страхотен речник дава и купища нови погледи към обичането.)
(следва)
и
С родителите ми отношенията са сложни. За практическите (в моя речник „малките“) неща се разбираме и си помагаме. За идеологическите („големите“) – рядко...Първоначално написано от Dagichka
Най-хубавото нещо, което са ми дали, е свобода на избора. Тъй като двамата нямаха съгласие помежду си за почти нищо, от малък ме оставяха аз да си решавам.
Най, ъм, предизвикателното, по което още се измъчваме, пардон, работим, е липсата на изслушване. През декември 2012-а, за Края на света, пардон, Края на оня свят, им записах 5 x 20 минути аудиописмо, в което разказах неща, които така и не успявах да им споделя по-рано. „Нещо като турски сериал – им викам – ама по-стегнато.“ До ден днешен ни един от двамата не е преслушал последните две части.........
Имам по-малък брат, с пет години. Хич не си приличаме.Като бяхме ученици, всеки ден се хранехме с knuckle sandwiches. Още ме е срам, като се сетя колко съм го малтретирал. Сега се разбираме прекрасно – оня ден ни кани да отразим рождения му ден в японски ресторант, сега съм се заканил да го водя на един симулатор на безтегловност... Впрочем забелязвам, че най-близки са онези братя и сестри, които са породени: с разлика до 2-3 години. Станат ли 5+, почват и сериозните дърмоли. Правило ли ви е впечатление?
Не познавам и почти нищичко не знам. В България има ли сериозни? Би ми било интересно да науча повече. (Макар че инстинктивно се пазя от тайните общества – струват ми се твърде подредени и йерархични, а както казах, аз вирея по-добре в по-гъвкави среди. И отворени към света.)Първоначално написано от dreamwalker
Практикувам го над 10 години. Жив съм.Първоначално написано от Ivaaaaa
Мазните меса не ги обичах още от дете, но пилето и рибата ги отказах трудно. А станах вегетарианец по 5-6 различни причини, най-важна от които е, че промишленото производство на месо в момента е страхотно разхитително: за отглеждането на едно кило телешко в САЩ отиват тон и половина фураж и два тона вода. Ако Китай почне да се храни така, само за него ще трябват две Земи и половина...
Рох, сродната душа, която споменах по-горе, пък споделя силни думи за етичната страна ей тук.
(следва)
Последно редактирано от Кал : 06-02-2015 на 20:19
Чел ли си нещо на Pamela Sargent? Earthseed?
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
И аз чакам да ми отговорят на въпросите...
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN