ако беше така, че да се черпи инфо единствено от Библията, тогава Светиите на Новия Завет щяха да напишат поне едно изречение, с което да кажат: "четете писанията, и недейте да черпите информация от другаде, дори и ако някой от нас дойде да ви проповядва, защото дори и нашето допълнително свидетелство е боклук", но ето че Пророците/Светиите на библейските писания не са съобщили такова нещо, обаче са пояснявали нещата, които е по-трудно да бъдат разбрани от четенето на писанията, затова и са написали:
"не е юдеин(т.е. не е истински вярващ/праведен) оня, външно такъв, нито е обрязване(т.е. нито е (истинска) вяра) онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин(т.е. но истински вярващ/праведен) е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване(т.е. а (истинска) вяра) е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога." Римляни 2: 28-29,
"ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата. А според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят". А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва. Защото, "Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи? А ние имаме ум Христов." 1 Коринтяни 2: 6-16,
"Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас? Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци; и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето. Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа. Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога, Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява. Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава? Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава. (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда). Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното. И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност, и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше. Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа. А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им, но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме. А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода, А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен." 2 Коринтяни 3: 1-18
Последно редактирано от npp : 08-06-2015 на 20:03
Твоето е някакъв най-чистак, бърсак нов завет, така ли? Интересно!
Виждам, че приемаш свидетелство си за най-малкото поне равно апостолското.
Последно редактирано от defender : 08-06-2015 на 20:05
не се превъзнасям със свидетелството, което ми е дадено от истинския Господ Бог
че кой от Пророците/Светиите, които са писали библейските писания, е цитирал в своите книги повече от предишните, отколкото (да) е писал с нови думи?!, но ако си чел Библията и помниш, всеки един от тях е свидетелствувал за нещата относно Бог и вярата с нови думи, а ако има цитати, те са тук-там(малко)
Последно редактирано от npp : 08-06-2015 на 20:14