Убих котка май?

[DoctorSatan666]

Бездействието понякога се тълкува като съучастие в престъплението, може да отидеш в затвора, оле.

Ми в такъв случай ще му помогна да се отърве от трупа и уликите. За едната братовчедка може и с посягането да помогна, хехехе

[DoctorSatan666]

Получих следното съобщение, на което не мога да отговоря понеже потребителката има някакъв лимит на съобщенията, затова ще отговоря тук.

Позволих си да прочета цялата тема за убийството на котката и дискусията ви с другите. И ми стана доста любопитно точно това изказване:

Не, не е срещу теорията ми, но е изцяло срещу подхода ми. Първо защото аз нямам ценности, нито съзнателно приети (каквото и да значи това), нито такива вследствие на рационализация, каквито са тези на всеки, който би тръгнал да ме "наказва", защото не му харесвали моите. Иначе да, нямам проблем с това някой да иска да ми откъсне главата - нямам проблем и с това каква е мотивацията му, съзнателна или несъзнателна, не го осъждам.

Стана ми доста интересно изказването ви за ценностите. Как така нямате ценности? Като за начало дефинирайте ценност, според вас?

Ценност е свойство, което умът придава на предмети, явления и характеристики, на базата на някакъв критерий - примерно добро/зло, полезно/вредно, необходимо/излишно и т.н. Оттук произхождат и двете основни групи практически и чисто субективни. Пример за чисто практически е - искаш да нарежеш хляб, за което ти трябва нож. Ножът в случая има ценност на необходим - естествено тая ценност е контекстуална, тоест в момента в който спреш да искаш да нарежеш хляб, ножа спира да бъде необходим, следователно спира да бъде ценнен. Тия ценности няма да ги коментирам, защото са доста тривиални и нямат характера на постоянни и общовалидни, както субективните.
Причината да нямам субективни ценности, е че просто не вярвам в техните оценъчни критерии, не вярвам в добро/зло, истина/неистина, красиво/грозно, позволено/забранено - тия понятия за мен са едно празни форми, които имат 2 измерения - първото е измерението на езика, което е общо за всички, но второто всеки запълва тая празна форма със свои си неща - емоционални пълнежи, игри на отношения и роли и т.н. Както и да е, важното е че тези понятия са крайно субективни, по пък претендират за общо валидност, и освен това претендират, че се съдържат непосредствено в предметите, които оценяват. Или казано по-просто, не вярвам че нещата са сами по себе си добри/лоши, красиви/грозни и т.н. Не, това което прави нещата такива, е само свойството на ума да запълва както му е удобно нещата от видимия свят. Оттук следва че всички ценности и техните оценъчни критерий са релативни и подлежат на преоценка. Дори и практическите ценности, които са очевидни, до известна степен са субективни - все пак контекста не го създава природата, а човека. Ако си леко чалнат и смяташ че ти трябва резачка за да нарежеш хляб, а не нож, то изведнъж резачката става необходима и ценна.
В крайна сметка излиза че нищо няма стойност само по себе си, а тя се привнася от някой. И същия този някой му е изгодно да твърди че нещото има вътрешно присъща стойност, така че да може да играе вечната игра на искане и постигане. Това е характерно за еговия човек, понеже по силата на същите оценъчни критерии, неговите родители, приятели, общество са съдили за него, и с тях той съди за себе си. А това че са масови, затвърждава илюзията че са истински. Всъщност те са просто функция на езика, но езика е инструмент, които има лошия страничен ефект да оформя своя ползвател преди да е станало твърде късно за промяна. Това което се получава на практика е, че еговия човек винаги е във вътрешен конфликт, защото винаги е разделен на 2 части - тази която обкръжението му смята че е правилна, полезна, истинска и т.н. и другата, която е лоша, вредна и т.н. Само че, след като е извършено това деление, лошата, вредната страна не изчезва - тя просто се подтиска и изтласква в несъзнанието - и в крайна сметка получаваш хора, които никога не са достатъчно добри, полезни, истински и затова търсят да компенсират тази липса. И това е всъщност основата на социалния човек и социалната динамика - след разделението, човекът интинктивно се опитва да се събере, да бъде отново цял и пълен - да бъде отново индивид (от латински индивидуум - неделим). И понеже тия ценности не му позволяват, той компенсира липсата в своите мечти, изживявания и онези други провления на егото. Социалната динамика е точно това - хора обменят своите "липсващи парчета" в стремежа си да бъдат отново цялостни. Същата работа е и с различните религии, идеологии и доктрини. Естествено цялата работа е обречена поначало, и те никога не могат да достигнат вътрешен катарзис с това ниво на съзнание. Затова и друго ниво на съзнание е необходимо - психаделиците вършат чудесна работа, дори и едната проста марихуана, ако се използва правилно. Пътуването в чужди страни също . Общото между двете е че те дърпат, разтягат и стопяват границите на линеарните ценности в твоята култура. Осъзнаваш че ценностите, с които описваш света не са твои, ти само ги ползваш наготово - те са продукт на географска област, на определена култура, на двойка родители, но все пак те са просто гледна точка, не по различна от тази на която и да е друга култура.

Надявам се това да е достатъчен отговор.
ПП: Сега попаднах и на това, мисля че е релевантно в случая https://www.youtube.com/watch?v=SFQm4nW_wSY

[Smrazqvashta]

Това с лимита на съобщенията трябва вече да е оправено.

Надявам се това да е достатъчен отговор.

Ще отговоря по-късно, защото сега нямам физическата възможност.

[defender]

Докторе ако нямаш ценности то ти не се ли изпразваш от съдържание като същество, тва ми звучи като компютър без уиндоус.
Зависимостта на живота ти от природата и физическото тяло и грижата за него, поне това не ти ли създава някакви ценности и правила.

[DoctorSatan666]

Докторе ако нямаш ценности то ти не се ли изпразваш от съдържание като същество, тва ми звучи като компютър без уиндоус.

Не, просто е като уиндоус с безкрайни опции за потребителски настройки. Нещо като все едно да си потребител и програмист в едно и също време. Докато твоето е като уиндоус 95, работи, ама крайно неефективно и не поддържа нов софтуер хахаха. Всъщност сравнението на ценностната система с операционната система е доста адекватно, мерси че ме подсети за тоя клип https://www.youtube.com/watch?v=9c8an2XZ3MU

[defender]

Не, просто е като уиндоус с безкрайни опции за потребителски настройки. Нещо като все едно да си потребител и програмист в едно и също време.

Тва е невъзможно, фантастика. Щеш-нещеш, природата и тялото ти създават граници, с които ако не се съобразяваш (т.е. нямаш ценности), то тогава най-вероятно следва наказание (от същата тая природа и от тялото ти) т.е. или ще умреш или ще се разболееш или ще си в лечебно заведение с ограничена свобода, защото си опасен за себе си.

[DoctorSatan666]

Тогава защо не съм умрял? Виждаш ли, аз не отричам ценността от ценности, а само тяхната абсолютност, което дефакто ме оставя само с една съществена ценност - преоценка на всички ценности. А нима в своя живот ние не сме потребители и програмисти едновременно, в смисъл не че всеки е, а че самия живот предоставя възможността за това? За мен двете не се излючват а се допълват. Това което е доказано че работи, си остава, това което създава бъгове и логически противоречия си заминава, за да се замени от нещо работещо. А вместо това ти взимаш наготово цяла една ценностна система, и понеже някои аспекти от нея работят, вярваш че тази система е най-добрата и по този начин елиминираш нуждата от програмист, или от ъпдейти за да допълня метафората.

[defender]

Тогава защо не съм умрял?

Защото както сам каза симулираш. Демек ти си създаваш някаква философия, която там където не съответства на природата или пък на обществото, ти започваш да симулираш друг начин на живот, но в същото време не се отказваш и от философията си.

Интересно ми е как преценяш дали философията ти е правилна, след като тя на моменти не съответства нито на природата ни на обществото. Явно вярваш на някакъв авторитет извън света.

Според мен ти си приютил в сърцето си някакъв както казва нпп "трансцидентален дух магьосник" или както казва Метх "джин".

И мисля, че наименованието ти доктор сатан ама изобщо не е само формално, в тебе наистина има нещо различно.

[DoctorSatan666]

Защото както сам каза симулираш.

Ами не мога да накарам никой да стане програмист, това не е нещо което мога да предам или накарам никого, пък и не ми е потребно. Осъзнавам че някои хора просто не могат да изскочат от границите на културното програмиране, ако се опитам да ги изкарам те реагират защитно, пасивно-агресивно. При същите хора смятам че е по-лесно просто условно да се впиша в тяхната програма, без тя да е вътрешно присъща на мен. Колкото до природата и практическите ценности, тях не ги включвам, защото ако повечето практически контексти ги създава човека, в следствие на някаква цел и обективни средства за нейното постигане, то има и контексти зададени изцяло от природата - примерно ако си гладен, трябва да ядеш. Ако искаш да ядеш, то храната е необходима ценност по подразбиране. И понеже всеки иска да яде, то контекста е предварително зададен. Въпреки че с моето отношение, дори и тия ценности могат да се заобиколят и подтиснат, поне временно - например сега съм много по-издръжлив на глад, студ, жега и т.н.отколкото когато бях в несъзнателния си период.

Според мен ти си приютил в сърцето си някакъв както казва нпп "трансцидентален дух магьосник" или както казва Метх "джин".

И мисля, че наименованието ти доктор сатан ама изобщо не е само формално, в тебе наистина има нещо .

Хах, ок, щом така си го обясняваш.

[defender]

Въпреки че с моето отношение, дори и тия ценности могат да се заобиколят и подтиснат, поне временно - например сега съм много по-издръжлив на глад, студ, жега и т.н.отколкото когато бях в несъзнателния си период.

Хах, ок, щом така си го обясняваш.

такива неща са правили и аскетите.

абе не знам дали имаш духове, но май това дето разправяше за бариерата се оказва малко или много верно.

[an7raks]

Ами не мога да накарам никой да стане програмист, това не е нещо което мога да предам или накарам никого, пък и не ми е потребно. Осъзнавам че някои хора просто не могат да изскочат от границите на културното програмиране, ако се опитам да ги изкарам те реагират защитно, пасивно-агресивно. При същите хора смятам че е по-лесно просто условно да се впиша в тяхната програма, без тя да е вътрешно присъща на мен. Колкото до природата и практическите ценности, тях не ги включвам, защото ако повечето практически контексти ги създава човека, в следствие на някаква цел и обективни средства за нейното постигане, то има и контексти зададени изцяло от природата - примерно ако си гладен, трябва да ядеш. Ако искаш да ядеш, то храната е необходима ценност по подразбиране. И понеже всеки иска да яде, то контекста е предварително зададен. Въпреки че с моето отношение, дори и тия ценности могат да се заобиколят и подтиснат, поне временно - например сега съм много по-издръжлив на глад, студ, жега и т.н.отколкото когато бях в несъзнателния си период.



Хах, ок, щом така си го обясняваш.

Значи след всички философии признаваш, че поведение, неподчиняващо се на никакви правила не съществува? Ти просто се подчиняваш на чуждите правила, понеже нямаш твои докато "симулираш". Това не е толкова уникално, колкото си мислиш. Точно за контролиране на маси от хора "без ценности" са измислени първо религиите, после и законите. Защото, както сам признаваш, може много да искаш да убиеш някого, обаче "не ти се лежи в затвора".

[defender]

Защото, както сам признаваш, може много да искаш да убиеш някого, обаче "не ти се лежи в затвора".

ех докторче, колко кофти ли е да симулираш от насран страх.
после насерко тръгнал се подиграва на вярващите.
ПП: А Иисус колко страдания изтърпял за това в което вярвал, без да симулира.
Защо трябва да вярвам на тебе докторе?

[DoctorSatan666]

Значи след всички философии признаваш, че поведение, неподчиняващо се на никакви правила не съществува? Ти просто се подчиняваш на чуждите правила, понеже нямаш твои докато "симулираш". Това не е толкова уникално, колкото си мислиш. Точно за контролиране на маси от хора "без ценности" са измислени първо религиите, после и законите. Защото, както сам признаваш, може много да искаш да убиеш някого, обаче "не ти се лежи в затвора".

Да бъда в затвор не ме е страх, още повече че за мен няма такова нещо като затвор. Истинския затвор не е в килията, а в ума - да си заключен в един бездушен, автоматизиран, умиращ свят или да си отворен към един свят, който е свободен и жив. От този затвор вече избягах, и никакви физически ограничения не могат да ме върнат в него. За мен живота не е физическото битие, във вътрешния свят е моя живот. Не искам да ида в затвора, не защото ще бъда нещастен или нещо подобно, щастието и нещастието отдавна са ми станали безсмислени понятия. Не искам да ида защото това е разрез с целта ми - да изследвам. Най-вече искам да изследвам себе си, но другите наблюдения и достъпа до информация също са важни, пак естествено с цел да рефлектира върху мен.
Законите не са измислени за маси от хора без ценности, най-вече защото тия хора не са масови. Законите са измислени, защото масовите хора не искат някой да им пука малкия, розов, идеалистичен мехур, в който могат да си играят на "добри хора". Същата работа е и с психично болните. Масовия човек от това най-много го е страх, не толкова че някой може да го заколи в тъмното, а от това някой да му напомня за всички онези свои аспекти, които иска да скрие от самия себе си. А политиците и медиите най-добре се възползват от това, защото е лесен начин за манипулация - взимат най-големия им страх и ги въртят както си искат, защото страха е сила, а силата е контрол. И поради същата причина 70 години по късно все още ви плашат с умрели нацисти, и защо не? Пропагандата, която се е пробутвала на американското общество през ВСВ е правила пари. Ако комбинацията за правене на пари е там, те ще продължат да продават. Точно както продават всеки феномен, предизвикващ страх. Виждаш ли, обществото има нужда от престъпници и маргинали, защото колективниия страх и възмущение ги сплотява и засилва резонанса поме

[an7raks]

Да бъда в затвор не ме е страх, още повече че за мен няма такова нещо като затвор. Истинския затвор не е в килията, а в ума - да си заключен в един бездушен, автоматизиран, умиращ свят или да си отворен към един свят, който е свободен и жив. От този затвор вече избягах, и никакви физически ограничения не могат да ме върнат в него. За мен живота не е физическото битие, във вътрешния свят е моя живот. Не искам да ида в затвора, не защото ще бъда нещастен или нещо подобно, щастието и нещастието отдавна са ми станали безсмислени понятия. Не искам да ида защото това е разрез с целта ми - да изследвам. Най-вече искам да изследвам себе си, но другите наблюдения и достъпа до информация също са важни, пак естествено с цел да рефлектира върху мен. Законите не са измислени за маси от хора без ценности, най-вече защото тия хора не са масови. Законите са измислени, защото масовите хора не искат някой да им пука малкия, розов, идеалистичен мехур, в който могат да си играят на "добри хора". Същата работа е и с психично болните. Масовия човек от това най-много го е страх, не толкова че някой може да го заколи в тъмното, а от това някой да му напомня за всички онези, които иска да скрие от самия себе си. Затова е цялата работа.

Пак безполезни философии... Не искаш да влизаш в затвора, независимо по каква причина и това те кара да действаш по външните правила.
Точно масата хора без собствени ценности се нуждае от насилствено налагане на външни такива. Ако всички имаха едни и същи възгледи за нещата, нямаше да има нужда от закони и затвори, защото всеки щеше да ги спазва заради самия себе си, а не от страх да не попадне в затвора.

[Smrazqvashta]

Надявам се това да е достатъчен отговор.

Да не вярвате в нещо и да нямате ценности са две коренно различни състояния, според мен. Едното от които аз изключвам, като възможно.
Твърдо подкрепям идеята относно добро/зло, красиво/грозно и прочие, поради причината, че също съм на мнение, че са празно наложени от обществото в продължения на години. Това, че едно общество налага нещо, като грешно или правилно и автоматично го превръща в такова не означава, че то наистина е. Примери много, не мисля, че има нужда от тях дори.
Всеки един от нас може да го определи по различен начин, поради абстракцията от човешки ценности. Тук разбира се не визирам човечетата със слаба индивидуална личностна ценностна система, които сячешки засмукват това, което им се налага от обществото, превръщайки го в своя ценност.
Точно индивидуалната ценност на всеки от нас, независимо дали тя конкретизира правилното, неправилното или изключва и двете е водеща.
Не става на въпрос за това, което се привнася от обществото, закона и т.н. Ако реално при вас несъществува субективна ценност, то как тогава бихме определили антиподността в мненията ни? Не говорим ли точно за ценността на Едно съзнание и ценността на Друго съзнание? Ако това, което надълго и нашироко ни обяснявахте до сега за вас /за затвора, безстрашието, самоосъзнаването, семейството и т.н./ не е ценност, то какво е? Знание? Мнение? Характер? Не се ли изграждат те на база ценностната система?
Един ислямист смята, че ислямът ръководи личният му живот. Пешо Секирата мисли, че единствено той ръководи личният си живот. Но, ако трети не приема нито едното, като истинно, както вие не приемате красиво-грозно /примерно/ това значи, че няма ценности, така ли?
Самият факт, че не конкретизирате нещо с общоприетите дефиниции за мен е вид ценност, макар и антиподна на ценностите на повечето „стандартни“ човечета. Дори непризнаването на нещо е вид ценност. Ценността не се определя само с това да наречеш едно нещо, като правилно или не, грозно или не. Този разговор, примерно не е просто „сблъсък“ между две различни мнения, два различни човека, това е "сблъсък" между две различни ценностни системи.

[DoctorSatan666]

Да не вярвате в нещо и да нямате ценности са две коренно различни състояния, според мен. Едното от които аз изключвам, като възможно.

Не, всъщност не само че са коренно различни състояния, ами едното изобщо не е състояние. Но имат отношение - едното изисква другото. Ценностите изискват вяра. Ще използвам следната аналогия - Ако си художник и ако нямаш бои, да нямаш бои и да не си художник не са едно и също нали? Тоест това което искам да кажа е, че ти в момента на оценяване на каквото и да е, вече имаш допусната по дефолт представа за това какво е ценно и тази ценност може да бъде временна и постоянна , но винаги е съобразена с някакъв контекст било то изцяло практически, изцяло субективен или от всичко между тях. Винаги има контекст и той е само един - иначе няма как да направиш оценка на каквото и да е. И това е момента на вярата. Практическия контекст придава една илюзорност на цялата картина с оценяването, понеже ние все пак сме живи същества - за животните също може да се каже че имат оценъчни способности, и то изцяло практически, но е абсурно да се твърди че животните имат вяра, или че предполагат че нещо е ценно, преди да го оценят. Те нямат ценности, понеже нямат език и понятия, а привидната им оценъчна способност е изцяло на база сетивна стимулация. Това е просто естествен прицип на еволюцията, просто унаследяване на генетична информация, която пряко или косвено спомага за адаптацията.Та оттам се пренася и в хората, но с появата на мислещата част, нещата някакси доста се объркват особенно ако подходим с постановките на субект-обектното отношение. Понеже практическия и субективния контекст дефакто се съдържат само в субекта,понеже само субекта има способноста да осъзнае какъвто и да е контекст, така се получава една странна мешаница в която не можем да разберем дали, как и докъде субективния надхвърля практическия при формирането на една кохерентна ценностна система. И какво прави масовия човек в случая - вярва. Изцяло мислещия човек ще подходи с релативизъм във всеки случай, което му позволява да прескача от контекст в контекст, без да използва непременно един, в който вярва че оценъчния му критерий е валиден. Та,във връзка с аналогията - аз не съм художник, които рисува картина и себе си в нея и казва че тя е адекватно отражение на нещо реално, аз просто си боядисвам верандата . Но не можеш да кажеш че използването на бои ме прави художник, по същия начин както не можеш да кажеш че използването на оценки в чисто практически контекст ме прави оценяващ във всеки контекст, а оттам и вярващ. Понеже ако в практическия контекст има обективна естествена необходимост, то субективния изисква серия от допускания а оттам и вяра за да оценяваш.
Ще адресирам други части на поста ти по-късно.