- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 34
Моите изпити пък всички са взети с 6, което е О-Г-Р-О-М-Н-О постижение, имайки се предвид колко малко време имах за учене, заради спортове. Обичам си мозъка <34567
Чувствам се... добре. Мразя това преходно състояние между кофти и щастие/удовлетворение. Поне вече не сънувам кошмари, в които съм затворена в някво мазе с размножаващи се червеи. Явно стресът ги отключваше.
Би било хубаво да се пътуваше маааалко по-лесно хаха. Както и да е. Все пак животът е прекрасен.Което не знам защо ми напомня на "La vida es sueño", но както и да е. ¡Ay, mísero de mí!
Усещам как днес ще е поредният лигав ден.
Болна съм и аз, да. Ама съм на аналгинчета и витаминчета, няма антибиотици за мен. Чувствам се премазана и цялото тяло боли и ми е студено, докато другите умирят от жега.
от няколко дни заспивам супер трудно и резултата е проспана сутрин и супер малко свободно време. за такива неща ми е гадно после по цял ден, чувствам някаква вина, че си пропилявам живота с това спане до никое време... иначе днес се очертава само един учебен час заради теста, след това излитам да правя едни записи, дано да мине бързо
Пак няма да има стипендии... отказвам се даже да поглеждам сайта. Поне да се научат стипендия за успех какво значи. / За УНСС не ме учудва, всичко мързеливо от моето училище отиде да учи там, за да живее у СофияТА. Но вярвам, че има и нормални студенти, които си берат гайлето заради такива като горните.
Поне другите неща почнаха да се нареждат.
Последно редактирано от YSMF : 02-16-2016 на 12:23
i don't practice what i preach
i suck at life
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
изложих се като му писах, защото го накарах да си мисли, че целя да си го върна... засрамена, използвана, нежелана
Няма да се науча значи и това е... За пореден път се убеждавам, че когато споделя за нещо хубаво, което ми предстои, на някого, то винаги пропада. Не знам колко пъти още трябва да се прецакам, за да си взема поука. Никога в живота си не съм се чувствала по-прецакана.
Искам в България...
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Всичко му се отдава, във всичко го бива освен в това да пусне пералнята без да ми развали някоя дреха. Хиляди пъти съм обяснявала кое къде се слага и как се сортира, днес докато бях на лекции пак ми прати снимка да пита в кое отделение се слага праха и в кое омекотителя. И резултата е любимата ми бяла тениска съсипана и не толкова бяла, отколкото сива вече.
Човек ще каже , че след като живее сам от 12 години вече, ще знае как да си изпере , но уви
450 и на общежитие си е царски живот почти, лел.
---
Пълен обрат, трета чаша вино, кутия шоколадови бонбони и пълна неадекватност.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Май вече много бавя нещата...но се чувствам се като весело малко детенце покрай нея и...Мисля прекалено много както винаги, дано и този път не изтърва коня у риката...
Друго си е да излезеш от вас в 6 сутринта и да видиш прозореца на къщата, в която от години не живее никой, да свети и една котка до седи почти неподвижно на него. И още по-хубавото - преди това да си си мислел колко отвратителен ден ще бъде. И после да срещнеш човека, когото най-малко искаш да срещнеш в тоя скапан ден, тъкмо когато си си помислил, че по-зле от това няма как да бъде. Вярно, че беше точно до тях, но всеки ден съм там и от месеци не съм го засичала. Нямам думи. И на всичкото отгоре ме боли корема...И ме е страх да се прибера, най-вероятно ще звънна на тати да ме вземе от спирката, колкото и нелепо да звучи. Ще бъде дълъг ден, особено както днес не мога да спя на обяд...