Православие

[Alucard666]

Докторе, Бог е не само нещо вън от нас, но и нещо вътре в нас и това съотношение между двете на тебе ти куца и не знаеш как да процедираш

Напротив, разбирам много добре това съотношение и то без да съм християнин и да наричам двете с измислени имена. Но въпросът е, как разделяш двете - как определяш коя част от Бог е вътре в теб и коя идва отвън? Със сигурност само това че нещо е в теб, не значи че е от бог, нали? Или ако нещо идва отвън, то това със сигурност не значи че идва от Бог. Така че как това разделение между външен и вътрешен Бог ти помага да разбереш кое е божествено и кое не? Това не е ли предпоставка за объркване, по такъв начин, че нещо вътрешно да проектираш като външна истина или нещо външно да проектираш като вътрешна истина? Не е ли това което правят повечето религии а и хората като цяло по целия свят? Не е ли същото това, което правят подръжниците на научни теории? Как иначе би обяснил огромното многообразие от мнения, религии, философии и т.н
Също така, ако Господ е вътре в теб, то това не означава ли че каквото и да правиш, той завинаги ще е с теб и не можеш да направиш нищо без него? Тогава какъв е смисъла да го търсиш и да му се молиш като нещо извън теб? Ако ти с в божията истина и божията истина е в теб, тогава няма как да направиш каквото и да е извън тая истина. Но самия факт че му се молиш като нещо външно и независимо от теб, показва че не си в божията истина и божията истина не е в теб(защо иначе ще я търсиш). И ако Господ е не само в теб, а е част от теб, то да му се молиш не е ли все едно да се молиш на себе си...? Освен ако... В тебе има и нещо друго. Нещо противоположно на това което се молиш... Понеже ако Бог е нещо извън теб, така и нещо в теб, това не се ли отнася и за Дявола и злото?

Дефенди, отвори си очите - хората се отнасят към децата си като към по-нисши от тях, без значение дали го оправдават с любов или не. Фактът е че нито господаря би бил такъв без роб, нито учителя би бил учител без ученик, нито бащата би бил баща без син. Така че, както вече казах, всичко се свежда до вечната игра между висшите и нисшите аспекти на Егото. И в това е квинтесенцията и на космоса - понеже висшето и нисшето, голямото и малкото са винаги съответствени и един прост поглед доказва тая съответственост на всички нива. Та въпроса е, защо искаш да си само син и търсиш бащата, когато сам казваш че бащата е в теб? Защо искаш само добро, когато то добива смисъл само в рамките на злото? Не е ли по-добре да разглеждаш и двете като неразривно свързани както в теб самия така и в тоталността на битието? Защо е необходимо да поставяш граница между себе си и Бог, между вътрешно и външно, когато те винаги вървят заедно? Защо искаш да си определен, краен и завършен в мислите за себе си, когато в полето на съзнанието можеш безкрайно да се пресътворяваш във всякаква форма и обем, без нищо да е дефинирано? Защо искаш външната реалност да е крайна и определена(под формата на закон, цел и предназначение), само защото ти преживяваш тая външна реалност във крайно, определено и подчинено на цел, физическо тяло? Не е ли по-логично разбирането на истината да преминава в ясното и безпристрастно отчитане на двата аспекта, вместо само на едното?