Православие

[defender]

Напротив, разбирам много добре това съотношение и то без да съм християнин и да наричам двете с измислени имена. Но въпросът е, как разделяш двете - как определяш коя част от Бог е вътре в теб и коя идва отвън? Със сигурност само това че нещо е в теб, не значи че е от бог, нали? Или ако нещо идва отвън, то това със сигурност не значи че идва от Бог. Така че как това разделение между външен и вътрешен Бог ти помага да разбереш кое е божествено и кое не? Това не е ли предпоставка за объркване, по такъв начин, че нещо вътрешно да проектираш като външна истина или нещо външно да проектираш като вътрешна истина? Не е ли това което правят повечето религии а и хората като цяло по целия свят? Не е ли същото това, което правят подръжниците на научни теории? Как иначе би обяснил огромното многообразие от мнения, религии, философии и т.н
Също така, ако Господ е вътре в теб, то това не означава ли че каквото и да правиш, той завинаги ще е с теб и не можеш да направиш нищо без него? Тогава какъв е смисъла да го търсиш и да му се молиш като нещо извън теб? Ако ти с в божията истина и божията истина е в теб, тогава няма как да направиш каквото и да е извън тая истина.

Има как да направя нещо извън истината, казано е че сме образ и подобие на Бог, нашия образ може да е Божий но подобието ни може да е дяволско - тва е все едно ти да си роден син на президента, пък да се държиш като див мангал.

Докторе, а по тази логика ти си роб на смъртта, каквото и да правиш, накрая винаги умираш, което показва, че в целия ти живот и философия няма нищо прагматично, тоест живота ти една суета и лъжа - това ли е смисълът на живота според теб, лъжата? Не знам защо се перчиш.

В това да правиш нещо, защото и ти не знаеш защо, също няма нищо прагматично, просто си губиш времето и чакаш да умреш. Изобщо живота ти е една философия на деградация и празнотата, а ти имаш претенции, че си истината за живота. Що не ти вярвам?