- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 36
оф, поне 2 заверки отметнах, и си накупих почти всичко, което ми е нужно и съм доволна като цяло
макар че за нг май ще съм самичка, ама може би точно от това имам нужда
Fuck it.
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
+1
за съжаление :/
явно просто е несериозно положението
а можеше да е хубаво, мда
но... кот такоа, сега пак ще ми е добре, не е като да е без нищо, хах
също така дори и да получа потвърждение няма да стане, трябва да се контролирам
нека имаме достойнство все пак
да
.
Тая Богданска на даниел петканов дето беше, само аз ли мисля че лицето и е супер грозно и некрасиво?
Уникално изживяване. Горките зрители покрай мен, аз не си тананиках тихичко като нормалните хора, а си пеех мощно всяка песен. За следващия концерт ако не за вокалист на една песен, поне в хора трябва да ме вземат! :Д Бохемска рапсодия беше най-въздействащото парче за мен, спомних си за нашата Бохемска рапсодия. След концерта благодарих на диригента няколко пъти за страхотната му идея да създаде такъв спектакъл и за възможността да присъствам. Снимахме се заедно, еднакви тениски, еднакви фамилии... Поставила съм си за цел да открия дали не сме роднини, ще бъде много готино. Възхищавам му се, толкова млад, а толкова талантлив и успешен.
Като се прибирахме чух уникална реч. "Аз изобщо не съм почитателка на бързото каране, за какво му е на мъжа ми да кара със 150, 160... Не е нужно толкова бързо, виж, аз като карам със 140, да не би да сме се прибрали по-бавно?"
Когато 140 е бавно...
Съкровището супер много се изненада, видяхме се само за един час, но беше адски приятно. Засякохме се и с майка му, която реши, че съм дошла специално, за да честитя празника на сина ѝ...![]()
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Сигурна съм, че след 10 години ще кажа "Ей, помниш ли като ставах на 18 и бях с 38 градуса температура? Беше забавно. Нека го направим отново!" Нямам търпение да се добера до легло...
Защо ми е толкова смотано...
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Имам проблем.
Което е добре от една страна.
От друга, той трябва да бъде разрешен.
Това ще е нещото, с което ще се захвана след нг.
Не могат да продължават така нещата, т'ва е много слабо от моя страна.
Но ако успея да го оправя (за което ще ми трябва доста силна воля и изграждането на такава), реално няма да бъда зависима от нищо, май.
Което ще ме издигне на едно по-високо духовно ниво.
Сега нямам друга алтернатива, обаче пак отказах, понеже адски много ме изнервиха с тоя развален телефон. Един казва едно, другия го предава украсено, до третия човек достига съвсем различна информация и пак става интригата. Изобщо не пожелах да се разправям за истории от пети клас, просто най-любезно се извиних за причиненото неудобство и ги зарязах.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Кой те е изнервил?! Извънземните ли? Да не са установили контакт с теб по разваления ти телефон
?
Значи извънземните ти звънят, казват че ще те отвличат и да се приготниш до 5 следобед. Ти обаче не си готова и отлагаш за 8, а те после се отказали да те отвличат, така ли?
Тия неща които пишеш, са точно като развален телефон - едва ли някой друг освен теб разбира за какво пишеш в темата.