- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 36
Че то не е казано, че трябва да се напиеш до такава степен, че да повръщаш чак. :д
квак
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
хахахаха ебати аз пък почти всяка която видя си я представям чисто гола изцяло ама имам добра новинаднеска като ходих с метрото някъде и нали слязох седяха две момичета и нали минавам покрай тях и ги оглеждам и само като минавам точно до тях едната ми прати целувка ама не знаех дали беше за мене ама само се усмихнах и измъкнах нещо на арабски защото просто ми дойде на ума и те нещо почнаха да се смеят и да повтарят това което казах ама и аз съм един значи да се бях заговорил поне
![]()
сигурно Аллах нак-накрая оцени усилията и вярата ми към него
Оф станал съм страшен смотаняк и буквално не мога 3 думи да си обеля с някого ако останем насаме. Толкова ми е неприятно да трябва да се насилвам да разговарям с хората.
И не е защото нямам интереси - имам, но на кой му се слуша за курса по multivariable calculus в OCW на MIT, който гледам защото намерих много яко сборниче за програмиране за компютърна графика с упражнения и тн., и просто ми е интересно и искам да разцъкам малко код и да ми стане яко отвътре. Или че примерно във вижуъл студиото е трябвало да си добавя библиотеките дето ще се ползват и по няква причина като пишех директорията в VC++ директориите не искаше да ги намира и си блъсках главата час и половина без резултат, накрая реших да ги добавя в началото на реда вместо в края и всичко тръгна, и нямам никаква представа защо.
Някво много садващо ми е, че не мога да поддържам кежуъл разговор. И ми е още по-садващо, че искам, ама трябва да се насилвам и много ме изморява. И понякога казвам някви неща, дето си мисля, че са г/д весели, а точно 1 хилядна след като ми излязат от устата се усещам колко е злеташко...
Оф направо ...
Допреди няколко години умишлено се изолирах от хората, защото ми беше неприятно да ми звънят непрекъснато, а са се чудя как да си кажа 2 думи с някого.
И най-лошото е, че имам чувството, че колкото по-зациклили ми стават интересите (втф кой гледа курсове по математика в свободното си време ... ??? ), толкова повече трупам студено с околните, 'щото със сигурност си усещат, че ми се говори за друго като съм им в компанията. А не че ми е неприятно - просто нищо не провокира интерес, и е именно защото нямам някакви 'нормални' интереси.
Преди поне имах едно приятелче, с което излизах да пия по бира, и ме оставяше да си дрънкам там за моите си глупости и ми беше супер чил. В последно време обаче съм 100% сигурен, че съм му станал и на него досаден, а и е порастнал доста като човек и се чувствам инфантилно задето все на моята си тъпча.
От друга страна ме избива на агресия когато си водя вътрешния 'монолог' - харесвам си се като човек, харесвам си интересите, харесвам си околните, но е факт, че трябва да се променя / да порастна. И нямам представа как да го направя без да жертвам нещата, които харесвам ...
Извинявам се за садващия пост. Мисля, че имах нужда да го напиша и да знам, че някой го е видял. В противен случай вероятно щях да го изтрия накрая.
Ти си знаеш най-добре, но може и просто да чувстваш, че работата не ти допада достатъчно, че да се закотвиш. Едно е да имаш опцията да си събереш куфарите, друго е да поемеш дългосрочен ангажимент. И с връзките май е същото. С хора като теб, които са се научили сами да си решават проблемите, вместо да си седят и да винят околните, я има тази тенденция да виждат собствените си проблеми, но да са слепи за онова, което не зависи от тях.
Характерно за хора изучаващи технически науки.
Характерно за хора със ненормално детство което очевидно предопределя и бъдещето им.
Характерно за липсолюбовството.
Характерно за хора които знаят че другите така или иначе не биха ги разбрали, в такъв случай защо да се губи енергия да им се обяснява.
лечение- качваш се на колелото по час/през ден.
Бая жестоко се скарахме, но се очакваше. Опитах се тактично да намекна, че прекалява, но като не разбира, се наложи да си кажа нещата директно и сега малко не си говорим. Интересното е, че не ми пука дали отношенията ни ще се оправят. За него приятелството ни е много ценно, но от моя гледна точка ми е доста безразлично, въпреки да знам, че имам само него.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Смисъл това е най-лесното и най-евтиното лечение.
Другите са скъпи, може би и невъзможни, не може просто да се промениш, това няма как да стане. Ако стане ще е за седмица максимум, освен ако не видиш подкрепа от околните. Ти такава няма да видиш. Никой няма да знае че си се променил. Също така винаги, ама винаги ще се намери някой да ти провали промяната с тъпия си скептицизъм и дървомислие. В един момент (понеже ще стартираш промяната заради това да угодиш на околните, а кой знае кво впечатление на околните няма да започнеш да им правиш, ще се запиташ защо си причиняваш нещо което го правиш за другите а пък никой не го оценя пък и няма кой знае ква полза от него) скоро пак ще се върнеш по старо му.
Най-доброто лечение е промяна на обстановката, смяна на местоживеенето с нови хора и среда но това е свързано със средства. То затова хората казват че "заминават" на някъде.
Другия вариант е да намериш жена която е тип "даваща" т.е. да слуша и да върви след теб плюс това да го прави с удоволствие, а не такава след която ти да вървиш. За жалост и таква няма да намериш щото нали досега да си я намерил :д
Е имах предвид да започна да се насилвам чат-пат по концерти и нощни излизания да ходя.
Иначе околните ми не са лоши - ако кажа, че съм решил да дърдоря повече и да излизам поради гореизброените причини, вероятно ще намеря доза подкрепа.
Наскоро се виждах с едно старо приятелче, с което си бяхме забравили физиономиите, и като се прибирахме чак ми стана криво като ми каза, че щял да ме звъни повече да шарим из града, че не можело да си вися у нас етц етц, а впоследствие не му вдигнах телефона когато ми звънна към края на седмицата ... Трудно е да си зле просто :Д
Да можех да дам конкретна причина щеше да е хубаво, уви ... Някои хора имат проблеми, притесняват се, самочувствие етц - аз не че съм най-уверения тип, но не ме спират някакви психологически бариери. Просто се чувствам буквално изморен психически и емоционално.
Звъни ми телефона, вдигам и ме застрелва със „За или против социалният живот сме?“, ще кажеш, че ще ходим заедно. :д Умирам понякога с нея. Трета пъпка от 01.01.2017та насам, още една-две и си минах квотата за годината, че и са ми много. Хубаво ми е да си гримирам, щот ме кара да се чувствам по-добре, но по-хубаво от това е да си махам грима, стоял цял ден отгоре ми. Мислех си дали да ида до магазина за Съмърсби, че Дивегентката ме подсети ама мзе мързи твърде много - оная така или иначе ще идва после да мрънка, ще я накарам да мине през магазина, ако не ми е минало. :д
квак
Как се чувствам ли? Разбита![]()
Жената за любов би направила всичко - дори и секс. Мъжът за секс дори би обичал.
Някой слуша ли #KilaBee на Дивна? И защо поразително много прилича на Георги-Николай? :о По-точно само на мен ли ми прилича на ГН? :дд
квак
гледам си кретенския фийд във фб и си мисля "до кога тия малоумници ще се радват на левски-цдна и ще се хлебят в коментарите..?"
странно ми е как можеш да си толкова, ква е думата - примитивен? че да се вдъхновяваш толкова по 2 неспособни футболни отбора със също толкова неспособно ръководство и също толкова неспособни интелектуално фенове
докато светът е на ниво "трансплантация на мозък"
ние сме на ниво - "кур за лефски", "свине минет", "кзл", "а колко жалко е да си чорбар"...
There is some good in this world, and it's worth fighting for.
J.R.R. Tolkien
My childhood did not prepare me for the fact that the world is full of cruel and bitter things.
J. Robert Oppenheimer
Ракши...Иии само Левски олеее, набихме надутите оранжево червени свинеее...!!!
Edit: Да не е баш оффтопик
Може просто да се заблуждавам, че съм щастлив докато мога. Няма да е нищо ново за мен. Реално май с редки изключения никога не съм се чувствал на мястото си. Дано пък някога да взема и да се почувствам, ако не завинаги то поне колкото се може по-дълготрайно.
Или както се казва на разни места: 'Аз съм добре( доста повече от много други хора по света и у нас поне на този етап), просто не се чувствам щастлив...![]()
Последно редактирано от Niakoitam : 03-05-2017 на 09:32
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!