ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 36

[PathToOuroboros]

Значи все пак бях прав. Я кажи сега, майка побойник или мощна изневяра?

Тоест трябва задължително да влизам в някое клише и задължително причината трябва да е елементарна за начина ми на разсъждение. Нека го кажа по друг начин... Всички сме счупени по свой си начин и искаме да изкривим реалността, за да ни служи на нас, понякога пренебрегвайки или дори уронвайки реалността на другите, който са застанали срещу нашата гледна точка за света и хората..

Демек каквото и да кажа дори истината хора като теб ще я отхвърлят, защото не съвпада с вашата гледна точка за света и причините да се случват някой работи.. Не, казах, че имам страхотни родители и абсолютно всеки мъж е имал поне една тежка раздяла в живота си, когато е бил по наивен, с разликата, че в моя случай не беше чак толкова зле, колкото ужасите, който съм видял с другите, който са преминали през същия път и следователно черпейки мъдрост от грешките и страданието на другите, съм изградил свое мнение и желание да разбера какво мотивира хората да се държат по определен начин, какво ни мотивира въобще и защо, защо, защо.. Вечния детски въпрос, който повечето забравят и се превръщат в скучни машини за пропаганда, която дори не е наполовина истина, а всички я повтарят като догма и наказват всеки дръзнал да има друго мнение...

Мое мнение е, че ако се докаже, че любовта на жените е в резултат на предложените услуги от страна на мъжа и нищо повече, изчезвайки след спирането на тяхната доставка, първите скочили да се борят срещу това, ще са мъжете от страх да не осъзнаят, че всъщност винаги са били сами, дори до тях да има дама, която да им шепне колко са страхотни и обичани.. Не е толкова страшно всъщност, но никой не иска да осъзнае, че 20 години е живял за идеал, който е криво разбран, поради липса на лично познание и познание за човешкото същество като цяло.. пфу..

[Necrologist]

Ясно, значи и двете.

[Niakoitam]

За малко да забравя да ви честитя. Хайде честит празник на именниците днес. Адаша Харитов и той да се чувства поздравен.

[tori]

Петима 21+ годишни пергиши и пет детски пистолета... <3 Нимоа! Много як бой си направихме пред Джъмбо, ако няма клип в тубата, ей ме на!

[Rakshy]

ай ай ай какъв дъж' се изля

са слънце грее

"климатичните промени са измислица"

[Rakshy]

току що видях официалния трейлър на Dunkirk



емииии малко настръхнах, да го еба тоя Кристофър Нолан

[lunacy]

приятели, възможно ли е да се учат две специалности едновременно, като и двете са държавна поръчка?

едната специалност- редовно, другата- задочно
в различни университети са


// не, не в унсс или нбу

[Jack_Reacher]

честит имен ден на патерица на всички именници

вчера бях на един имен ден и се напихме много жестоко на кучета се напраихме

[LoadRunner]

мълчи е каун, един аватар не можеш да си измислиш и един псевдоним не можеш да си измислиш, злейтак

Слави стачкува вече 4ти ден
Явно го натискат да връща парите дето са му дали да организира рефа или вече го натискат да прави партия
както и да е, по-добре да прави партия и да е опозиция на герб отколкото да не прави партия и да не е опозиция

[corbV2]

[LoadRunner]

абе тоя по-горе женомразеца не е ли фикуса?
малко на него прилича, нищо не съм му чел ама по обема джънк и женомразието на него прилича

[NomNomNom]

Не вярвах, че е възможно
Сутринта се насилих да изям:
Половин филийка с масло и сирене без сирене (махнах го)
Две парчета круша
Фреш

По-късно се насилих да изпия фреш и фрапучино (само половината успях)

Сега си правя домат с половин филийка хляб и сирене, гади ми се от мисълта за всякаква храна, ама тр се яде

Егати

[LoadRunner]

на лайф
https://www.youtube.com/watch?v=RtU_mdL2vBM

[Ivaaaaa]

Окей,
не съм свикнала да изразявам чувствата си вербално, невербално и всякак. Проведох много емоционален разговор и сега съм психически изпразнена. Сещате се. Буквално като свършване, само че след това се чувствате още по-гадно. Too much доброта, че не мога да я понеса. Сякаш съм повредена. Еми, ще го кажа. По-лесно е писмено. Така и не го изразих гласно. Нещастна съм. И никога не съм била щастлива. Никога. Никога не съм се чувствала свързана с близките ми. Обичам ги. Адски ги обичам. Тъжното е, че ги обичам, защото те ме обичат. Или, защото така ми е втълпено, че трябва да ги обичам. Но ги обичам. Без да имам привързаност. Сигурно няма смисъл в думите ми. Аз също не намирам. Никога не съм се чувствала на правилното място. Да, у дома го чувствам като у дома, но не принадлежа на това място. Никога не съм чувствала, че се занимавам с моето нещо. Да, на моменти имам някакви отблясъци, но така ли трябва да е? Ами онова за хората и призванието?
Защо съм толкова дистанцирана от всичко заобикалящо ме? Мразя да казвам подобни неща, но не заслужавам всичко което имам. Едно от най-безсмислените, болни неща е да си благодарен и щастлив, защото има много нещастни, които не са имали твоя късмет. Да си градиш щастието върху нещастието. Каква основа само. Имам невероятно мили, любящи родители, които ми осигуриха, осигуряват и ще осигуряват всичко, от което се нуждая (тук щастието ми би трябвало да произтича от това колко деца не са имали моя късмет). Здрава съм и нямам физически дефекти (тук пък трябва да благодаря на провидението, защото има много болни деца). И защо все пак имам усещането, че си губя времето? Че пилея усилия за нищо? Че това не е моят живот? Или поне не този, в който ще съм щастлива. А как да съм щастлива? Дори не знам какво търся.
И те така те.

[PathToOuroboros]

Приятелската зона... Където мъжете отиват девствени, за да останат девствени, където мъжете по някаква мистична и нелогична причина отиват, за да си оставят топките и да се превърнат в някакво друго същество между мъж и жена..

Не е ли обидно също да кажеш на момиче, че я харесваш, че те привлича, а тя да ти каже нека бъдем приятели.. Ти искаш да я опънеш пък тя ти казва един вид, че не си мъж в очите й, а някой мъже се съгласяват на предложението и отиват да я чакат или ддз, имат фетиши да гледат как други я чукат, а после им реве на рамото " Колко жестоки са тези привлекателни лоши момчета при който отивам, защото карат пипиту да ме сърби"..

Нека уточня какво се случва в приятелската зона:

1. Заявява ти, че не си мъж в очите й, с който би преспала, тоест си под стандарта й..
2. Ако се съгласиш те колекционира в собствения си зоопарк пълен с бета слуги, който после тя и нейните приятелки използват за услуги, безплатни таксиметрови и доста други неща..
3. Гледаш как я чукат всичките ти приятели, а на всичкото отгоре и идва при теб да ти натоварва психиката с неща, който ти също искаш да направиш, но уви вече си си оставил топките във фризера.
4. Наблюдава те, изучава те и ако един ден станеш някой "достоен" за нея, вече знае как да те експлоатира, защото вече си си оставил доброволно топките на вратата и си по добре дресиран от полицейско куче...
5.Нямаш за какво да си приказваш с нея.. Да.. От всички познати момичета в живота ми приятелките се броят на едната ми ръка 3 от тях съм 98% сигурен, че се преструват, защото ме намират за атрактивна възможност 1 от тях е лесбийка, което е страхотно и 1, която не мога да определя дали искрено споделя същите интереси, защото или е много добра в маскирането или наистина ги има..
6. Изнежваш се и придобиваш някой женски характеристики, защото се въртиш прекалено много около жени.. Освен това не можеш да говориш брутално и грубо както с приятелите си, тоест си принуден да се самоцензурираш, защото " О какво прасе !" Фък йу кучко, ше говоря каквото ми е на ума ! Всъщност ако й беше казал това, преди да приемеш " приятелството", можеше да изникне някакъв интерес.. Почти сигурно повече от това да бъдеш винаги там да забърсваш сълзите и спермата от лицето й, докато топките ти приличат на свински..

Нека уточня, че говоря за приятелствата, който започват въпреки, че има сексуален интерес.. Имам доста приятелки, който не бих пипнал с пръчка камоли да вкарам такава в тях и именно затова се разбирам с тях

[anonymous990763]

индистинкт, как е мойка <3

Добре си се справил. Не си се шампонисал навсякъде обаче

[YoungBloodZ]

...

Преди няколко месеца се разбрахме нещо с теб. Очаквах да постъпиш мъжки и да си удържиш на думата.

[Lilanda]

Номи, ако не е нещо, за което ти трябва енергия (да си настинала например) и да трябва да ядеш, 'трябва да се яде' е много лъжливо. Ако не си гладна, по-добре не яж. 1 ден без храна няма да ти стане нищо, даже ще се чувстваш по-зле, ако се тъпчеш насила, отколкото ако пропуснеш 2-3 ядения. От личен опит ти го казвам.

ПС: Снощи се напих. За пръв път съм махмурлия, а странното е, че и една приятелка за пръв път беше. И нямам предвид, че за пръв път в живота си се напиваме. Тоя Гергьовден ще го помня известно време. Макар че като се замисля и по-зле можеше. Даже не съм решавала матури днес, още ми е зле. Чудя се и аз дали да ям, не съм дори обядвала още, ама май и не съм толкова гладна, та може да пропусна.

Снощи ми беше малко тежко (емоционално), но мисля, че като (вече?) големи хора можем да се справим с това. Макар че не чувствам все още, че спадам в категорията "големи хора", но мисля, че съм малко по-осъзната от преди. Може би след време ще се смея на тази си постъпка (надявам се, не си харесвам тази черта), както сега се смея на някои минали и ще казвам "помниш ли за какви глупости се сърдех". В крайна сметка всичко е поправимо, само смъртта не е. Дали?

[PathToOuroboros]

Преди няколко месеца се разбрахме нещо с теб. Очаквах да постъпиш мъжки и да си удържиш на думата.

Ни та знам ни та познавам не ме и интересува, споделям си мислите ако някой го сърби дупето от тях си е за негова сметка, тук все пак е за чувства или греша ?.. Да вкарвам и малко логика ...

[YoungBloodZ]

Ни та знам ни та познавам

Да, да, гледали сме ги вече тия филми. Само се въздържай малко повече.

[PathToOuroboros]

Да, да, гледали сме ги вече тия филми. Само се въздържай малко повече.

Какво точно лошо правя, че трябва да се въздържам ? Споделям си мислите, структурирам ги и ги освобождавам от ума си, за каквото е предназначена темата.. Това, че имам различна гледна точка за нещата изглежда пречи на другите, който не са длъжни да коментират, но го правят по някаква причина мистериозна..

[NomNomNom]

@лилаа, боледувах и се опитвам да вляза в ритъм, но влязох, тнх за адвайс !
@ива

[Lilanda]

ПС: Сега прочетох на Ива поста. Това толкова звучи като мен...с 1-2 изключения, но е нормално. Чак страх ме хвана по едно време да не съм го написала аз, пък да не помня. ;д

[YoungBloodZ]

Чак страх ме хвана по едно време да не съм го написала аз, пък да не помня. ;д

Тук вече прекали.

Какво точно лошо правя, че трябва да се въздържам ? Споделям си мислите, структурирам ги и ги освобождавам от ума си, за каквото е предназначена темата.. Това, че имам различна гледна точка за нещата изглежда пречи на другите, който не са длъжни да коментират, но го правят по някаква причина мистериозна..

Май трябва да направим една тема само за теб.

[Ewok]

...

Изнеси се от вас. Поживей сама. Имаш нужда от време за себе си, за да откриеш това себе си и да разбереш какво искаш, от какво имаш нужда и да оцениш всичко останало.
Разбирам, че би чувствала вина и неблагодарност спрямо родителите си, но това да продължаваш да живееш по този начин, мислейки, че трябва да си им благодарна и трябва да си щастлива, имайки всичко това, е много себеразрушително.
Не може да влезеш в калъпа на щастието, само защото на теория би трябвало всичко да е топ. Това, че има много гладуващи, с кофти родители, в нездравословна среда етц. не е твоя вина и не трябва да изхождаш от това, докато търсиш своето щастия. Твоята стартова позиция е тази, в която се намираш, а не нечия друга, и започваш да градиш оттам. Иначе си тъпчем на едно място, бидейки благодарни за всяка трошичка хляб, но всъщност объркани, лутащи се и с "усещането, че си губя времето". Приемаш нещата както са и след това даваш напред.
Не казвам, че не трябва да оценяваме и това, което имаме, но нека не се забиваме в депресивни състояния, че "можеше и да е по-зле, но защо не съм щастлив?"