Православие

[defender]

Виктор Франкл, австрийски психиатър, философ и психолог:
"Съвестта е присъща и на религиозните, и на нерелигиозните. Разликата между двете категории е само в това, че нерелигиозният човек не си задава въпроса за „висшата инстанция”. За вярващия тази инстанция е Бог.
Религиозността, означава търсене от човека на смисъл на живота, обръщане към гласа на съвестта. В този план всички хора са религиозни, но едни осъзнато, други – не.
Човек по природата си несъзнавано вярва в Бог дори когато не подозира това. Той наследява конкретните форми на религиозен опит чрез традициите на обществото, в което живее. Ако по различни причини стремежът към Бога не се реализира, възниква невротична реакция и екзистенциалният анализ трябва да открие нарушената връзка с трансцендентното. Колкото повече религията е изтласквана от разума, толкова повече тя се превръща в суеверие.
Уве Бьошемайер развива твърдението на Франкъл за „несъзнавания Бог”. Психотерапевтът пише в книгата си Божествена светлина (2007), че всеки човек, независимо дали е вярващ или не, носи в себе си несъзнавани духовни образи. Много от фантазиите, които възникват от несъзнаваното на човека и имат религиозен характер, не са нищо друго освен изрази на споменатите основни потребности, идващи издълбоко от недрата на човека."


ПП: Докторчето може да не подозира, че всъщност и той е религиозен, жертва на "несъзнавания Бог".

Тоя виден психолог, не знае ли, че съвестта само на докторчето не е присъща (поне така твърди).

Тоя виден психолог не знае ли, че само докторчето живее без смисъл.

Докторче, ти rли си някакъв психологически феномен или просто си смешна карикатура, придаваща си измислена тежест.

[DoctorSatan1488]

ПП: Докторчето може да не подозира, че всъщност и той е религиозен, жертва на "несъзнавания Бог".

Тоя виден психолог, не знае би, че съвестта само на докторчето не е присъща (поне така твърди).

"Съвестта е евреиска измислица" - Баче ти Хитлер
А тоя е виден психолог е евреин.

[defender]

"Съвестта е евреиска измислица" - Баче ти Хитлер
А тоя е виден психолог е евреин.

Абе то май и Хитлер имал еврейска жилка...?

[DoctorSatan1488]

Тоя виден психолог не знае ли, че само докторчето живее без смисъл.

Докторче, ти rли си някакъв психологически феномен или просто си смешна карикатура, придаваща си измислена тежест.

Не живея без смисъл, просто не мисля че смисъла е нещо повече от мен. Тоест, аз придавам смисъл на смисъла. Както всеки друг го прави, съзнателно или не. Разликата е в това че е по-лесно да живееш с чужди идеи за велик смисъл - Бог, пари, власт. В противен случаи трябва да решиш сам точно какъв да е смисъла ти и да поемеш отговорност за избора си, в свят където всичко е безсмислено. Наи-лесно е смисъла на живота да е по-голям от твоя собствен живот, защото тогава има какво да следваш и всичко ти е дадено на готово . Съвестта е просто когнитивния дисонанс,които настъпва когато фалшивата ти представа за морал, която разиграваш публично, защото си част от колектива, се сблъска с егоистичната ти природа, която също както света и вселенския принцип,просто не и пука дали ще откраднеш, убиеш и т.н. Истинския въпрос не е кое е позволено и кое не е, а кое си заслужава риска. И аз също както всички останали правя това което си заслужава риска и времето. Играта на самосъжаление е просто удобен инструмент за колективно опрощение, но в краина сметка си остава просто игра.
Естествено, когато си я разигравал откакто си жив, лесно е да се заблудиш, че тя е истинска част от съществото ти. В това се състои смисъла на "възпитанието", на матричното смилане на независимата същност през месомелачката на колективното мнение. Допълнително обърква работата и това че в съвестта, както и във всеки друг колективен феномен, все пак е застъпен и осъзнавателен елемент, които не е непременно насочен от някаква културна, религиозна или политическа особенност, а просто е част от естественото, практическо взаимодеиствие между хората- все пак тъпо е да направиш гадно на някои друг без да искаш, но не защото си му направил гадно, а защото сам излизаш тъп.

[defender]

^ Съвестта е например, когато вършиш нещо, което смяташ за твое добро, но допуснеш грешка и не успеше да придобиеш това към което се стремиш (т.е. когато не успееш да придобиеш, това което си определил, че придава смисъл на живота ти - един вид стремеж към нещо, което си превърнал за теб в божество, това е смисъла - може и да са парите, примерно) и тогава нещо вътрешно ти казва, че си сгрешил. Възможността да осъзнаеш, че си сгрешил е благодарение на съвестта. Един робот не може сам да осъзнае, че е сгрешил, а продължава да си цикли, и трябва да се намеси човек за да му оправи бъга.


ПП: Тоест, хората, които не виждат греховете си, са си биороботи.
Затова в християнството едно от условията за спасение е да можеш видиш греховете си.

[DoctorSatan1488]

^ Съвестта е например, когато вършиш нещо, което смяташ за твое добро, но допуснеш грешка и не успеше да придобиеш това към което се стремиш (т.е. което не успеше да придобиеш, това което си определил, че придава смисъл на живота ти едни вид стремеж към нещо, което се превърне за теб на божество - може и да са парите, примерно) и тогава нещо вътрешно ти казва, че си сгрешил. Възможността да осъзнаеш, че си сгрешил е благодарение на съвестта. Един робот не може сам да осъзнае, че е сгрешил и трябва да се намеси човек за да му оправи бъга.

Роботът не може да осъзнае че е сгрешил, защото не греши, но робота също така и не може да задава стоиностите на това кое е грешно и кое не е .Тъкмо това е роботизацията на човечеството , понеже човека е физическо и колективно създание и параметрите и стоиностите не ги задава тои. И тъи като човек не може да наруши природните закони, то остават само човешките. Сега, ако имаш хора които не знаят какви са природните закони, както всичките ни предци, можеш съвсем спокоино да ги контролираш, ако ги излъжеш че човешкия закон е всъщност природен, отвъд човека, от нещо свещенно. В деиствителност, човешкия закон е една социална договорка, която балансира колективния с индивидуалния интерес и това и е първата и единствена функция, поради което и съвестта далеч не е религиозна измислица, а чисто културен феномен, които неминуемо има отражение и в религиозните среди. Но религията го усъвършенства - понеже едно е да съжаляваш за нещо което не си искал да направиш, а друго е да съжаляваш за нещо което искаш. Ето в това е манипулативния елемент. Понеже както във възпитанието ако направиш нещо в ущърб на другите те грози наказание (или поощрение, ако си в полза), така и в религията се възползва от същите методи, с разликата че обещават по-големи поощрения и те заплашват с по-жестоки наказания. И ако в социалния модел все пак има някакъв смисъл от компромис между колективен и индивидуален интерес ( тъи като двете са взаимносвързани), то компромиса между теб и Бог обективно е напълно безсмислен. В несъзнателния индивид границата между колективен и индивидуален интерес често е размита, защото в милионите години животинска и човешка еволюция, във всеки един колективен индивид, нуждата от правене на колективно добро се трансформира в индивидуален интерес. По такъв начин истинския произход на тоя интерес се маскира като личен. Затова и за да си член на колектива, да бъдеш морален, също както в религията, се иска вяра. Тъкмо на тоя естествен механизъм, на тая потребност у хората, се опира религията. Естествено е било много по-лесно през миналото, понеже колективното добро може да зависи от това да дадеш дъщеря си за ритуално жертвоприношение на площада. Не е зависило, но ти не е имало как да знаеш, нито пък някои е знаел. Тоест ако сега можем да разграничим колективното добро от разни религиозни простотии, то тогава това не е било възможно, което обяснява защо всички са били религиозни. Та оттам идва и религиозната обвързаност на съвестта, и затова дори и нерелигиози хора ръководят съвестта си по религиозни параметри, без дори да го осъзнават. Вероятно религията е също толкова стара, колкото и съвестта. Едва сравнително скоро в човешката история, двете явления се отцепват логически и смислово.