Упътване към ИЗХОДА

[hecu2]

Не внимаваш, TrollFactory.

Не съм казвал, че съм учил държавно управление в УНСС. Подчертах, че не съм възпитааник на никой ВУЗ.

Също така думите ми по-горе са, "обрисува идеологията на съвременната държавност". Има разлика между философията на Хегел за държавността и предшествениците, на които се опира. Или ти смяташ, че на ден днешен живеем в Платоновата държава? Или в държавата на някой от изброените?

Естествено, ако продължаваш да поддържаш презумпцията, че празнословя, занапред ще продължаваш да пропускаш това, което в действителност казвам и диалогът няма да е продуктивен : )

[TrollFactory]

Не внимаваш, TrollFactory.

Не съм казвал, че съм учил държавно управление в УНСС. Подчертах, че не съм възпитааник на никой ВУЗ.

Също така думите ми по-горе са, "обрисува идеологията на съвременната държавност". Има разлика между философията на Хегел за държавността и предшествениците, на които се опира. Или ти смяташ, че на ден днешен живеем в Платоновата държава? Или в държавата на някой от изброените?

Естествено, ако продължаваш да поддържаш презумпцията, че празнословя, занапред ще продължаваш да пропускаш това, което в действителност казвам и диалогът няма да е продуктивен : )

Добре, съгласих се и поправих невниманието си чрез втори прочит, но сега и аз имам съвет към теб, въпреки че ще се повторя.

Трудно е да накараш човек да внимава след като си изписал толкова много неща без ясна взаимовръзка по между си. Например какво общо имаше личната ти история в началото с държавното управление? Или напиши две отделни теми, или кажи по-ясно какво очакваш да постигнеш със стратегията на готвача, който твърди, че е най-добрия готвач и готви невероятно, но за да го докаже изсипва всичките си ястия едновременно през една фуния в гърлото на клиента.

Лично за мен по-интересно би било да напишеш изповед/тема само за себе си и своя живот, а не за това какво смяташ за държавното управление тъкмо, когато стана интересно къде си избягал и защо.

[hecu2]

Добре, съгласих се и поправих невниманието си чрез втори прочит, но сега и аз имам съвет към теб, въпреки че ще се повторя.

Трудно е да накараш човек да внимава след като си изписал толкова много неща без ясна взаимовръзка по между си. Например какво общо имаше личната ти история в началото с държавното управление? Или напиши две отделни теми, или кажи по-ясно какво очакваш да постигнеш със стратегията на готвача, който твърди, че е най-добрия готвач и готви невероятно, но за да го докаже изсипва всичките си ястия едновременно през една фуния в гърлото на клиента.

Лично за мен по-интересно би било да напишеш изповед/тема само за себе си и своя живот, а не за това какво смяташ за държавното управление тъкмо, когато стана интересно къде си избягал и защо.

Приемам забележката и напълно те разбирам.

Позволи да насоча вниманието ти към следната перспектива.


Аз ще спра да пиша тук рано или късно. Но тази тема ще остане. Ти коментираш в нея, да, но не си единствения, който я чете и може би ако се направи допитване до останалите, които четат, мнението на всеки един ще е доста различно, защото всеки търси смисъл в тук изложеното сам за себе си и според интересите си.

МОЯТ интерес е тази тема да продължи да съществува. Тя си има начало, последователност, и твърд финал. Ти я разглеждаш на части, които публикувам ден по ден, но всъщност тя е едно сглобено цяло и това, че е публикувана в продължение на седмица, е напълно без значение от гледна точка на това, че ще съществува години напред. Защото за теб това тук ти се струва бавно, но след теб ще се регистрират и други хора, и от тяхна гледна точка всичко ще се появи мигновено с един клик и края на темата ще е въпрос на два скрола с мишката, а не с чакане, като при теб.


Интересът ми ОЧЕВИДНО е да има комуникация. Нима някой разсъдлив човек може да си мисли, че хвърлям тези усилия само за да ги изоставя?

На фона на собствения ти живот, разказът за моя не значи нищо. Той значи НЕЩО в смисъла, че мога да разкажа за решения на дилеми, които много хора имат. Аз се намирам не къде да е, а в Teenproblem. Значи аз се целя в определена възрастова група, значи това, което пиша, е свързано с цеелвата аудитория, оттам е ясно и какви проблеми имам предвид че разрешава тази информация.

Може да не ти се струват конкретни някои неща... да не кажа всичко... но тази информация спаси три живота, моя включително, и е част от историята за мен. Така или иначе, ако някой ме попита да си разкажа историята, след това ще ме разпитва поотделно за всяко мое решение и трябва да се обяснявам като ученичка... В момента давам първо обясненията, на нещата, които съм правил и правя в момента.

Краят на темата е съвсем скоро, така че всичко ще стане ясно : )

[TrollFactory]

Приемам забележката и напълно те разбирам.

Позволи да насоча вниманието ти към следната перспектива.


Аз ще спра да пиша тук рано или късно. Но тази тема ще остане. Ти коментираш в нея, да, но не си единствения, който я чете и може би ако се направи допитване до останалите, които четат, мнението на всеки един ще е доста различно, защото всеки търси смисъл в тук изложеното сам за себе си и според интересите си.

МОЯТ интерес е тази тема да продължи да съществува. Тя си има начало, последователност, и твърд финал. Ти я разглеждаш на части, които публикувам ден по ден, но всъщност тя е едно сглобено цяло и това, че е публикувана в продължение на седмица, е напълно без значение от гледна точка на това, че ще съществува години напред. Защото за теб това тук ти се струва бавно, но след теб ще се регистрират и други хора, и от тяхна гледна точка всичко ще се появи мигновено с един клик и края на темата ще е въпрос на два скрола с мишката, а не с чакане, като при теб.


Интересът ми ОЧЕВИДНО е да има комуникация. Нима някой разсъдлив човек може да си мисли, че хвърлям тези усилия само за да ги изоставя?

На фона на собствения ти живот, разказът за моя не значи нищо. Той значи НЕЩО в смисъла, че мога да разкажа за решения на дилеми, които много хора имат. Аз се намирам не къде да е, а в Teenproblem. Значи аз се целя в определена възрастова група, значи това, което пиша, е свързано с цеелвата аудитория, оттам е ясно и какви проблеми имам предвид че разрешава тази информация.

Може да не ти се струват конкретни някои неща... да не кажа всичко... но тази информация спаси три живота, моя включително, и е част от историята за мен. Така или иначе, ако някой ме попита да си разкажа историята, след това ще ме разпитва поотделно за всяко мое решение и трябва да се обяснявам като ученичка... В момента давам първо обясненията, на нещата, които съм правил и правя в момента.

Краят на темата е съвсем скоро, така че всичко ще стане ясно : )

Виж, не може след цели 12 дълги поста в собствената си тема все още да не можеш (искаш) да обясниш смисъла на започнатото. Какво ще стане ясно след като дори смяташ съвсем скоро да я изоставиш? Надали тепърва с останалите си я има 3 поста, я не (които не знам дали си планирал, а и по-скоро си мисля, че не ги планираш) в нея ще постигнеш обещания ефект (на който не знам дали да ти вярвам, че сам действително мислиш, че ще има), че пъзелът ще се подреди. Още повече след като ти задодох въпроси, а ти подчерта, че си "ОЧЕВИДНО" тук заради комуникацията, но всъщност всячески я изягбваш отговаряйки с неща тотално нерелевантни към въпросите, които ти поставих. А аз те питах "Разкажи ми повече за своя живот", а ти ми отговари с "Нека ти разкажа как спасих три живота... не, всъщност взех решение, че няма да разказвам за това, защото ще трябва да се обяснявам като ученичка... вместо това ще ти дам много по-ценните обяснения на това, което всъщност няма да разкажа, защото вярвай ми, много по-интересно е за теб сега да очакваш да кажа нещо вместо да го получиш наготово като тези, които ще го получат само с едно скролване надолу..." Въпреки, че по всичко личи, че и те няма да го получат, а така и не става ясно какво те ще извлекат по-малко от мен, което аз ще извлека в повече, защото едва ли не ти смяташ, че съм затаил дъх в очакване с нетърпение на развръзка, която аз така или иначе разбрах, че няма да получа, защото твоето решение е категорично да се правиш на мистериозен до самия край, че дори и след него тъй като предупреди за предстоящото си скорошно изчезване. За сметка на това пък видиш ли, всичко, което написа щяло да остане във вечността и всички, които ще отдадат необходимата почит, за да прочетат тази мистериозна тема, която би трябвало да изчерпа всичките им въпроси за великите загадки на живота... Голяма история с голяма поука! Няма що!

[hecu2]

Държавата е култ. Държавността в действителност... колкото и необичайно да звучи... е религия.

Всеки от нас е чувал баналните фрази, "спорът между държавата и религията", когато става дума за някой исторически монарх например или "спорът между науката и религията", който също е бил актуален винаги. Да, спор има... Само че там, където държавата и религията са успели да се спогодят (от един момент насетне престолът в държавата започва да се нарича "от бога поставен", а в модерната държава религията е един от крепителите на държавността), религията и науката никога не са успели да се спогодят.

И е логично да е така! Защото спорът между държавата и религията е спор между две религии. А спорът на науката е спор срещу две НЕнауки - държавата и религията (неестествени философии).




В изказа на всички разпространени езици се използва една и съща дума за силата на държавата и силата на науката - закон. Само че между научните закони и държавните закони има коренна разлика. На някои места в интернет, които разглеждат този въпрос, за научен закон ще срещнете да се използва думата "принцип", за да се подчертае тази разлика.

Законите в науката са всъщност научни принципи. Те са ненарушими. Когато скачате в една пропаст, гравитацията е принцип. Тоест, научен закон, който не може да се наруши. (Разбира се, обстоятелствата могат да се изменят, така че ефектът да е различен, в смисъл, да не се размажете в пропастта, но това не означава, че принципът на гравитацията е нарушен - той продължава да е в сила и вие просто боравите с него.)

Законите в държавата обаче са абсолютно нарушими. Може да има държавен закон, например, че сте длъжни да си подновите личната карта, когато навършите пълнолетие. (Образно казано, защото л.карти на непълнолетните се издават на 14 и имат годност 4 години, законът всъщност е, че сте длъжни да притежавате валидна л.карта.)

Само че вие можете във всеки момент да нарушите този закон. И какво следва от това? - Абсолютно нищо. От страна на природата и естествената философия, такъв закон е измислен, той е нереален, не съществува.

"Последствията" са също изкуствени. Напълно извън принципа за действието и противодействието, последствията от това че сте нарушили държавния закон НЕ СА свързани с онова, което се възприема за тяхна причина. С други думи - всичко е театър!
Просто идват една група хора, фанатици, със специфична религиозна убеденост, че нещо ТРЯБВА да стане, и правят така, че пророчеството да се изпълни, тоест санкционират ви, че сте нарушили "закона".


Така че ясно е на всички, че държавността не е наука. Нека обаче разгледаме по-стряскащ казус.





Аз нямам право да отнемам свободата на друг. Вие нямате право да отнемате свободата на друг. Никой човек няма право да отнема свободата на друг.

В държавата, обаче, народът се събира, и гласува да излъчи свои представители - политиците. После политиците се събират и гласуват законодателно - сиреч, те гласуват полицаите да имат правото да отнемат свободата на друг.

И после се казва, че полицията има право "да задържа" и "да задържа в районното управление или затвора" - по същество, да отнема свободата и да отвлича другите хора. (Отскоро не са длъжни и да информират никого за това, че са ви отвлекли, както е в САЩ.)

И тук е проблемът...

Аз нямам правото; вие нямате правото; никой няма правото; Но когато се събере тълпа хора - никой от които няма правото - тази тълпа УПЪЛНОМОЩАВА друг човек с правото!

Тоест, хората, които не разполагат с дадено право, го ВРЪЧВАТ на друг човек, който също го няма!

Елементарната логика казва, че не можеш да дадеш на няко друг право, което ти самият нямаш.

С други думи съвременното общество ПРИЕМА ЗА ДАДЕНОСТ, че... когато е мнозинство, когато сте повече, всички започвате да имате права, които поотделно нямате!

Значи, аз нямам право да дотнемам свободата, и вие нямате право да отнемате свободата... но когато аз и вие се съберем, ние всички заедно имаме правото да отнемаме свободата на другите!


Не сме малоумни, така че няма повече да го предъвкваме... Тогава, ако не сме малоумни, защо го спазваме? Учителят ви по физика например, или математика, или който и да е, категорично ще изрази мнението, че в това няма логика.

Логика няма. И все пак, учителите ви по логика се държат нелогично. Защото това представлява всеки религиозен култ.

Много пъти въпосът "Кой и как дава правото на политиците?" е задаван на политически лица от всякакви нива в йерархията. Никой до сега не е могъл да обясни или да отговори нито по сложен, нито по прост начин. Единственият възможен начин, да се рационализира цялата тази идея е, ако политиците са повече от обикновените хора, тоест, по-висша форма на същества. Именно защото религиозният контекст е единственият контекст, в който може да се обсъжда държавността.






Тук, както разбирате, не е уместно и вероятно не е и възможно да се запознаете с цялото безумие на концепцията на държавността. За щастие, обаче, на български има материали! Бях много учуден от това откритие. Всъщност, аз вече бях навлязъл стабилно в превода на най-авторитетната книга по въпроса, когато открих, че съществува превод на български.

Преводът е направен от едно българско семейство, и двамата заклети преводачи, и можете да го вземете безплатно от самите тях: "Най-опасното суеверие" от Ларкън Роуз

Ако предпочитате оригинала на английски, точното наименование е "The Most Dangerous Superstition". В книгата си Ларкън Роуз прави пълна дисекция на държавността и всеки отделен аспект се разобличава по надлежно представен и аргументиран начин.






TrollFactory по-горе наистина обръща внимание на нещо много съществено. Хегел, както всеки в науката или философията, все пак стъпва на нечии рамене и държавността - или религията на робството, каквото в действителност представлява - си има дълга история. Откакто свят светува, впрочем.

Във времената, когато е живял Платон и е теоретизирал своя принос към всичко това, робството в Елада е било законно, както всички настоящи или доскорошни ученици би трябвало да знаят.

В древна елада се е смятало, че робите нямат душа. Точно поради тази причина, някой щедър благодетел все пак може да откупи някой роб и после да му подари свободата... но този роб никога няма да се сдобие с душа. Поради тази причина, в Елада се е смятало, че всеки може насила да отвлече или окове който и да е освободен роб и да го обяви за своя собственост. Така, освобождаването на роби е било нещо доста безсмислено в онези времена. Това е било всеобщо разпространеното вярване и тази религия на робството се е разпространявала от Оракула в Делфи.



През всички векове и епохи човечеството е поддържало фанатичното си вярване в религията на робството. Точно както вашите учители по логика и точно както вие самите сте несъзнателно въвлечени да вярвате в тези глупости, че съществуват хора с повече права от други или че някой може да диктува нещо на друг човек. Докато не се сетите да поставите всичко това под въпрос.

Например, в по-скорошни времена религията на робството се е опитала да си намери научна обосновка чрез теорията за еволюцията на Дарвин.

Сега няма да се отклоняваме в доказване несъстоятелността на теорията, от която Дарвин, разбира се, сам се отказва (точно както Айнщайн се отказва от Относителността преди да умре), защото това няма толкова значение сега. От начение е историческият факт, че когато Британската колониална империя открива негрите в Африка, в Англия, САЩ и Европа се отварят зоологичски градини за негри. Там на открит показ като животните в зоопарка са "живеели" цели семейства, заедно с децата си, докато зад оградата и мрежите белите граждани, заедно с техните деца, които водели на такива атракции, са им мятали храна и лакомства.

Оправданието за това е било, че негрите не са хора, а са междинна форма между човек и животно. Така че е било напълно приемливо, а и "законно" според държавите, да бъдат роби. Не е много по-различно от политиката на Делфи в древна Елада, въпреки че се е случвало през 18ти век. Всъщност, може би никой от вас не знае, че дори и в момента съществуват музеи в Европа и САЩ, в които са изложени препарираните тела на негри от Африка, показани в експозиция точно до скелетите си.

Точно затова се отегчаваме с философия в тази тема. Съвременният човек е много по-малко учен, отколкото религиозен фанатик. Обяснението на съвсем конкретните ситуации, за които пита TrollFactory, се съдържат в книгата, която ви препоръчвам по-горе.


Следва да разгледаме въпроса, КАК се продължава тази религия на робството (в лицето на съвременното верую за божествеността на политиците) и кога нещата започват да добиват настоящата си форма.