
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
"Брат ми стана православен монах, 2-3 пъти се срещах с него. Той никога не ми казваше, че съм на погрешен път. Просто казваше: „Трябва да се грижим за духовния, а не за външния живот, за душите си.“ С времето у мен се породиха съмнения в практикуването на Дзен. Дзен е изкуство да превъзмогнеш себе си. Разбрах, че без външна помощ (не от страна на учителя), Егото не може да излекува само себе си, защото его срещу его… Усещах противоречие – как мога да превъзмогна егото си като практикувам чрез него. Разбрах, че съм ограничен, че възможността да стана свободен човек е илюзия."
Е как така да се грижим само за душите си, а не за материалните си тела? Няма как една душа да е здрава когато тялото е болно и обратно - тялото да е в добро състояние, когато душата не е. Тази връзка е пряка. Ключът към здравата душа е задоволено тяло и така много-по лесно и естествено постигаш хармоние между двете. Християните пренебрегват материалната страна и още повече се отдалечават от истинската си цел и тези хора стават нестабилни, болни и пълни с грях.
Дзен е изкуство, постигане на хармония и вид медитация. Всичко си е теб, само се научи как да го използваш, не е адекватно да зависиш от външно лице за постигане на вътрешен мир. Обръщаш се към по-опитните за опит,но не и за духовно здраве, защото те няма как да ти помогнат,ако ти не си помогнеш.
Истината е,че всеки човек е роден свободен, ограниченията са от обществото. Най-голямото ограничение за човека са хората, без значение за материално,духовно,морално или каквото и да е било ограничение..
Настройваш външния си живот да е според вътрешния, а не заради външния живот да изнасилваш вътрешния.
Човек побеждава егото не чрез ума, а чрез вярата. Всяка победа на егото чрез ума е всъщност ново възкресение на егото. Егото се побеждава само чрез смирение на ума в Бога. Вярата е вид смирение на ума. Егото не понася вярата, това за него са изпуснати ползи според логиката на ума. Егото се гнуси от Бога, защото вижда в Него своята смърт.
Последно редактирано от defender : 10-07-2019 на 14:18
Съжалявам, че убивам разбиранията ти, но не можем да променяме света така, какво ни харесва в главите ни. Това, че се чувстваш изнасилен, и духът ти не намира покой, заради реалността, не значи че попринцип е така. Под вътрешен живот се разбира емоционално възприемане на околността, духът си съществува.
Вярата манипулира хората. Вярата е смирение пред кого? Хората са създали образа на Бог, а не обратното. Аз отказвам за обърна другата буза и да остана в милост на друг човек! Ако някой ти удари бузата, удряш и неговата, защото това е закона на съществуването, оцеляването, природата и самосъхранението. Това го пише в Лавейската Библия. Но за жалост това е силата в природата, от която толкова християните мразят и се страхуват.
Добре тогава! Бъди един сляпо вярващ глупак и нека ти бъде мачкана главата от краката на по - силните и безкомпромисните.
Ние не сме агресори нито жертви, ние не закачаме никого на улицата, ако някой направи опит да ни смачка, го молим учтиво да си тръгне, ако пак не спре - унищожаваме го. Защото простите хора, тормозещи другите и комплексарите са хора, просещи собствения си бой. Като му покажеш, че не бива така по този или друг начин, той ще го запомни и така поне ще знае, че действията му имат последици. Има една руска поговорка "С вълка трябва да говориш на вълчи".
Нима казваш,че страхът е нещо зло и лошо? Страхът е естествен и е направен за да съществува по-дълго органичното тяло, защото това е природата. Да вървиш срещу природата си е фатално. Безстрашието води до бърза смърт.
Последно редактирано от anonymous1043668 : 10-07-2019 на 15:04
Исках да кажа, че този човек преди да ти удари плесница, първо се е почувствал психически, че е жертва и тогава му остава да удря. Удря те, така ти накърнява психически достойнството, като жертва на удара и затова и ти го удряш и така една верижна реакция от удари, докато единия отстъпи или умре. Демек, среща на две жертви-агресори.
Последно редактирано от defender : 10-07-2019 на 15:44