Тема за Дискусии и Разногласия

[Sereina]

И как така да не ме засяга след, като умирам Аз, умира тялото ми, което е част от мене. Как така не ме засяга. Ми това е лицемерие, че не ме засяга, голи хвърчащи философии.

Защо да те засяга, че умира тялото ти, като според това, в което вярваш след смъртта душата ти ще живее вечно?

[Knispel666]

Ми хубаво, само, че и това твоето е въпрос на вяра. И как така да не ме засяга след, като умирам Аз, умира тялото ми, което е част от мене.

Именно, докато се идентифицираш с Аз, с тяло, физическо и ментално, винаги ще има какво да умира и винаги ще го има страха. Които е умрял приживе, на него смъртта няма какво да му отнеме, няма какво да загуби, защото не притежава нищо. Филмът е да осъзнаеш, че всеки се ражда така - никои, без Аз, без притежания, а едва после, с индоктринирането от обществото, с изграждането на Егото, с разцепването на човешката същност, ставаш Някои и притежаваш неща. Това са и първите интенционални думички на децата - АЗ искам и това е МОЕ. Така от тоталност, ставаш конкретност. От картина, ставаш детаил. От цялост, ставаш част. От всички и всичко, ставаш някои и нещо.

[defender]

Смъртта няма значение, защото докато си жив, няма как да я усетиш и разбереш, понеже няма нищо за усещане и разбиране. Смъртта не може да се усети и разбере през очите на мъртвеца, разбира се само болката и умирането, през очите на умиращия, но все още жив.

Ами например от тялото на мъртвец живия човек разбира, че тялото вече става безжизнено, вече не може да мърда, не може да диша, не може да се движи, да говори, да се смее и други. А живия човек никога през живота си не е бил в токова състояние и това той много добре го разбира. Така, че не е като да не се разбира.

[defender]

Защо да те засяга, че умира тялото ти, като според това, в което вярваш след смъртта душата ти ще живее вечно?

Защото човек не е нито само тяло, нито само душа, той е сплав между двете. Когато тялото умре, човек ще изпадне в състояние, което никога не е бил в този живот. И това е лично изживяване, което няма как да не те засяга.

[Knispel666]

Защото човек не е нито само тяло, нито само душа, той е сплав между двете. Когато тялото умре, човек ще изпадне в състояние, което никога не е бил в този живот. И това е лично изживяване, което няма как да не те засяга.

Какво състояние и какви изживявания докато "си" мъртъв ве? На теб какво ти беше състоянието и изживяванията преди да бъдеш заченат? Умирането е лично изживяване, да , но смъртта не е изживяване или състояние, а липса на такива. Затова и е смърт - противоположна на живота.

[defender]

Които е умрял приживе, на него смъртта няма какво да му отнеме, няма какво да загуби, защото не притежава нищо.

Ами точно това казвам. Човек трябва да се готви за смъртта, като умре за света. А хората искат да забравят смъртта, като все повече се стремят да стават все по-светски.

[Sereina]

Човек трябва да е добър, защото това е неговата същност. Когато човек е зъл, той не се чувства добре със себе си, нито с другите. Разликата между този и онзи свят е че тук човек все още може да се промени към добро, а там вече не може (там ще чувстваш злото в себе си, но няма вече да имаш възможност да го изцелиш и ще боли).

Как реши че същността на човека задължително е добра?
Казвам, че човек истински е добър когато, вършейки добри дела не очаква нищо в замяна, а е удовлетворен от свършената добрина. Това прави ли ги едни и същи с хората, които вършат добрини, не защото ги кара да се чувстват добре, а защото вярват че душите им ще живеят вечно в отвъдното? (Тоест правят го само, за да не бъдат наказани след смъртта) Това ли е целта?

[Knispel666]

Ами например от тялото на мъртвец живия човек разбира, че тялото вече става безжизнено, вече не може да мърда, не може да диша, не може да се движи, да говори, да се смее и други. А живия човек никога през живота си не е бил в токова състояние и това той много добре го разбира. Така, че не е като да не се разбира.

Да, никога не е бил в такова състояние и никога не може да погледне през очите на мъртвеца, първо защото не е мъртъв и второ защото мъртвеца вече не гледа и не разбира и съответно няма какво да се види и разбере. Живия никога не може да разбере какво е да си мъртъв, а когато е мъртъв, не му се налага да разбира - разбирането е нещо от света на живите. Затова и всички въпроси за това какво се случва след смъртта са безсмислени - те са просто една проекция на живия в света на мъртвите - проекция с която може да се фантазира някакво продължение там, но така вече изобщо не си говорим за смърт, а за просто за друг етап на съществуване. Но за такъв етап няма никакви доказателства че съществува. Нещо повече - няма логика да съществува. Какъв е смисъла от живота, в които чувстваш, мислиш и разбираш, ако същите тези неща може да ги правиш и в смъртта, която по дефолт би трябвало да е обратното на живота. Контраинтуитивно е и противоречи на всеки закон във вселената. От друга страна, краино очевидно е че именно от желанието за живот произлиза тази илюзия за живот след смъртта. Не се налага да си Фроид за да видиш мотива.

[defender]

Ако не, защо се получава това?

Получава се така, защото човек трябва да почувства, че спасението му е в Иисус.

Виж Иисус е разпнат на кръста. Кръста е кръстосването между твоето желание за добро и твоята грешна природа. Иисус е разпнат на този твой кръст и ги примирява със своето изкупление. И всичко това и ти сама трябва да го почувстваш опитно - и както виждам ти вече си го почувствала щом питаш за него.

Ето, затова се получава така, за което питаш.

[Knispel666]

Ами точно това казвам. Човек трябва да се готви за смъртта, като умре за света.

Ама как се готвиш за смъртта ве човек, това не контролно по математика че да се готвиш. Няма готвене за смъртта, има само умиране, тук и сега. Готвенето за смъртта е просто поредната идентификация, поредното Его. Ти си мислиш че като се бориш с егото, и с прищевките и суетите на светския АЗ, и като се отричаш от притежанията си, значи си достигнал този етап на осъзнаване ли? Не, всъщност просто борбата с Егото е станало твоето ново Его, с нови прищевки, суети и притежания, тоест отново имаш какво да губиш и какво смъртта да ти отнеме, даже повече, щом чак се готвиш за нея. Тоест слагаш каруцата пред коня и в опита си да избягаш от омагьосания кръг, само повече се въртиш на едно място.

[Sereina]

Ако смъртта няма значение, то значи и всичко, което те убива също би трябвало да няма значение, тогава значи и болката няма значение. Ама тогава, защо когато изпиташ болка от нещо после я избягваш. Ами избягваш я, защото явно има значение за живота ти, и защото вече имаш опит за нея.
Значи в крайна сметка, да казваш, че смъртта няма значение е просто да лъжеш себе си.

Избягването на болката и смъртта са заради инстинкти на самосъхранение и оцеляване заложени във всички живи същества. ”Програмирани” сме така, че да се опитваме да се запазим възможно най-дълго живи, но в крайна сметка е неизбежно, това е просто необратим етап на един организъм. Именно затова няма значение, защото е необратим. Единствено има значение какво правиш докато си жив, защото само това разбираш, можеш да вярваш или обратно - да не вярваш за след смъртта, това остава нещо, което няма да разбереш докато ти самият не умреш, следователно няма как да се готвиш за нещо което не разбираш истински.

[defender]

Казвам, че човек истински е добър когато, вършейки добри дела не очаква нищо в замяна, а е удовлетворен от свършената добрина.

Е да изпиташ удовлетворение от съвършената добрина не е ли също нещо в замяна?

[Knispel666]

Това прави ли ги едни и същи с хората, които вършат добрини, не защото ги кара да се чувстват добре, а защото вярват че душите им ще живеят вечно в отвъдното?

Принципно да, прави ги едни и същи, защото го правят за да изглеждат като някакви в очите на някого, било то в очите на Бог, в очите на обществото, или в своите собствени очи. Принципна разлика има само ако правят добро, която е необходимо само по себе си. Този въпрос Кант го разисква много обстоино, с идеята за категоричен и хипотетичен императив. Идеята е такава че примерно ако един човек се дави, правилната постъпка е да го спасиш, и само спасяването му е морално правилното, а всички останали мотиви са неморални. Тоест може да си го спасила, но ако си го направила примерно за да се изтъкнеш като герои, било то в своите очи или в нечии други, значи постъпката ти не е морална, понеже е просто средство за постигане на нещо друго. Тоест, мотива, или по-точно казано липсата на страничен мотив , прави една постъпка морална, а не резултата.

[defender]

Избягването на болката и смъртта са заради инстинкти на самосъхранение и оцеляване заложени във всички живи същества. ”Програмирани” сме така, че да се опитваме да се запазим възможно най-дълго живи

Е да де, програмирани сме така, именно защото смъртта има значение за нашия живот и затова сме програмирани как да оцелеем. Ако смъртта нямаше значение, нямаше изобщо да сме програмирани така, както сме програмирани.

Единствено има значение какво правиш докато си жив,

И от къде идва това значение. Ти правиш това, което те прави по-жив, а не това което те прави по-умрял. Значи смъртта играе значение за живота ти. Когато почнеш нарочно да правиш неща, които те правят по-умряла, тогава ми говори, че смъртта няма значение за живота ти.

[Sereina]

Принципно да, прави ги едни и същи, защото го правят за да изглеждат като някакви в очите на някого, било то в очите на Бог, в очите на обществото, или в своите собствени очи. Принципна разлика има само ако правят добро, която е необходимо само по себе си. Този въпрос Кант го разисква много обстоино, с идеята за категоричен и хипотетичен императив. Идеята е такава че примерно ако един човек се дави, правилната постъпка е да го спасиш, и само спасяването му е морално правилното, а всички останали мотиви са неморални. Тоест може да си го спасила, но ако си го направила примерно за да се изтъкнеш като герои, било то в своите очи или в нечии други, значи постъпката ти не е морална, понеже е просто средство за постигане на нещо друго. Иначе казано, мотива определя кое е морално, не самия резултат.

А кое се разбира като добро необходимо само по себе си? Примерно спасявам човек, който е убивал масово и ще продължава да го прави, това морално ли е? А, ако го бях оставила да умре, това как се определя?

[Sereina]

И от къде идва това значение. Ти правиш това, което те прави по-жив, а не това което те прави по-умрял. Значи смъртта играе значение за живота ти. Когато почнеш нарочно да правиш неща, които те правят по-умряла, тогава ми говори, че смъртта няма значение за живота ти.

Именно смисълът е в това, че организма прави всичко възможно (като казвам всичко възможно, разбирай, че организма има сумати адаптационни механизми), за да се запази жив, а не мъртъв нали? Ако е имала смисъл смъртта за живота ни, защо всичкият този труд, направо след раждане да мрем.

Ако смъртта нямаше значение, нямаше изобщо да сме програмирани така, както сме програмирани.

П.П. Погледнато от тази страна смъртта наистина има едно единствено значение за живота ни и това е, че смъртта е краят на живота.

[defender]

С жени не трябва да се спори. Ако бяхме женени спорът отдавна щеше да е завършил със секс.

[Knispel666]

А кое се разбира като добро необходимо само по себе си? Примерно спасявам човек, който е убивал масово и ще продължава да го прави, това морално ли е? А, ако го бях оставила да умре, това как се определя?

Точно това е проблема, че няма универсална формула, а всичко зависи от контекста и предварително зададените параметри. Доброто във един контекст може да се окаже зло в друг, и в реалния живот винаги нещата са сложни и взаимно обвързани. Дадения пример тук е просто принципен - ако за да се осъществи А, трябва да се изпълни Б и В, то значи в този контекст Б и В са добро. За да продължи да съществува този човек, тои трябва да се спаси от удавяне. Спасяването в случая е необходимо добро само по себе си. Сега вече дали трябва да продължи да съществува, е съвсем различен казус, но в конкретния случаи, ако го спасяваш с някаква различна цел, освен тази на просто спасяване, значи постъпката ти е неморална. Неморална е не в някакъв универсален смисъл, а по подразбиране, в дадения контекст, понеже служи на някакъв друг твои си интерес, а не на необходимото само по себе си. Малко е объркано, но общата идея е валидна, поне според мен.

ПП: Това което описах е хипотетичен императив, не категоричен. Категоричния не зависи от контекст и винаги е валиден, поне според Кант, които счита хипотетичните императиви за твърде субективни. Като цяло не съм фен на идеята че нещата са винаги категорично добри или лоши, морални или неморални, но идеята за страничния мотив, които прави едно деиствие по подразбиране неморално, е доста на място. Въпросът всъщност е - способен ли е човек целенасочено да върши добро без да има страничен мотив или лична облага от цялата работа?

[Knispel666]

С жени не трябва да се спори. Ако бяхме женени спорът отдавна щеше да е завършил със секс.

Ти не само с жени, ами с никои не бива да спориш, защото аргументите ти са малоумни.

[Sereina]

С жени не трябва да се спори. Ако бяхме женени спорът отдавна щеше да е завършил със секс.

Защо да разваляме спора със секс?

[ghostuser001]

Абе, вие тук всичките сте болни кучета... :Д
Умът ми не побира как цяла нощ сте писали тук празнословни коментари.. по екзистенциални въпроси, по които човечеството няма отговори и никога няма да получи такива..
Нощ през, която 90% от хората използват да спят (мозъкът и тялото им да релаксират), а голяма част от останалите 10% използват нощта да се или забавляват по друг начин. А тия тук ми седнали да си губят времето в тракане на безсмислени коментари и да се 'апят кат' кучета. Мани-мани...

Да, силно ограничен съм - не мога да го проумея вашето...

[defender]

Защо да разваляме спора със секс?

Защото спорът е достигнал до такова ниво, че думите вече са излишни, спорът вече се превръща само в начин за нараняване на другия и избиване на комплекси. Остава ти само да приемеш другия, такъв какъвто е и да го отпразнувате със секс (а при докторчето с каквото друго има под ръка, може и с ръка).

[Sereina]

Абе, вие тук всичките сте болни кучета... :Д
Умът ми не побира как цяла нощ сте писали тук празнословни коментари.. по екзистенциални въпроси, по които човечеството няма отговори и никога няма да получи такива..
Нощ през, която 90% от хората използват да спят (мозъкът и тялото им да релаксират), а голяма част от останалите 10% използват нощта да се или забавляват по друг начин. А тия тук ми седнали да си губят времето в тракане на безсмислени коментари и да се 'апят кат' кучета. Мани-мани...

Да, силно ограничен съм - не мога да го проумея вашето...

Аз пък не разбирам защо си седнал да ни четеш мненията и да се занимаваш с нас, като коментираш как сме писали/спорили цяла вечер, вместо да си почиваш в неделя следобед.

[Knispel666]

Защото спорът е достигнал до такова ниво, че думите вече са излишни, спорът вече се превръща само в начин за нараняване на другия и избиване на комплекси. Остава ти само да приемеш другия, такъв какъвто е и да го отпразнувате със секс (а при докторчето с каквото друго има под ръка, може и с ръка).

Точно ти ли го казваш ве господин "Твърде голям аутист съм и затова съм девствен, но се правя че уж се пазя за сватбата като добър християнин".

[ghostuser001]

Аз пък не разбирам защо си седнал да ни четеш мненията и да се занимаваш с нас, като коментираш как сме писали/спорили цяла вечер, вместо да си почиваш в неделя следобед.

Да не мислиш, че съм ви чел коментарите.. Мярках по няколко откъслечни думи и най-вече следях по кое време са написани - 2, 3, 4, 5 ч. Да съм заделил 2-3 мин. и то докато си почивах полегнал на дивана.