*човек е обречен на свобода; битие и нищо; съществуването предшества същността?
//виждаш ми се много сартр-настроена, с изключение мащаба и загрижеността за
другите. (всъщност, не, това е моя идея за теб, не го мисли) -
Сартр? Спомням си, че го учихме по етика. Писала съм есе на тема "Адът - това са другите". Честно казано, не ми беше точно любимец. С изключение на тази сентенция де. "Съществуването предшества същността" го чувам за пръв път формулирано така. И това ли е на Сартр? Според мен е прав в чисто физически аспект. За духа е обратното.
*имаш ли усещане за глобалност или в по-тясна територия (континент, държава, град; прослойка, кръг, група)? оставяш впечатление на човек, който обитава някакъв свой малък свят, без да се интересува кой знае колко от съществуващото и случващото се извън него - така ли е, или по-скоро не?
Като ежедневие и начин на мислене - обичам да си живея в моя свят. Интересувам се, обаче, от случващото се извън него. Рано или късно знам, че ще повлияе.
*битието определя съзнанието? //това май е по-твое -
Донякъде, да. Не съвсем. Съзнанието ти може да се оформи и от чисто абстрактни идеи, които понякога преследват човек нощем.
*имаш ли нещо, което е само твое? т.е. си достигнала/посегнала до/към него сама, без никой да посочва и насочва. какво е то?
Рисунките ми, някои по-оригинални мои идеи за БАН, някои мои книги (около 11-12 годишна пишех адски много). Общо взето, гордея се, че си развих оптимално умението да общувам и да построявам текста си така, че да ме разбират всякакви групи хора.
*чела съм в твои мнения (поправи ме, ако греша), че рядко си оставала без приятел до себе си. защо мислиш, че е това - предпочиташ да съществуваш в екип/група, харесва ти да кореспондираш живота/ежедневието си с някого, не умееш/желаеш да бъдеш сама или просто съдба(:Д)?
Просто съдба.
Всъщност, след втората ми сериозна връзка 8 месеца си бях самичка. Не страдах от това. Беше ми приятно да си се занимавам със себе си. По-щастлива съм, когато съм обвързана, защото тогава мога да споделям всичките си мисли, да коментирам нещата, да бъда разбирана, обичана, покрепяна.
*за какво си струва да живееш? (не общ отговор, а личен, моля)
За да се развивам. Мисля, че мога още много да дръпна напред в много различни насоки. И да правя хората около мен щастливи.
*достатъчно ли е да живееш за себе си?
Не. Имам нужда да се раздавам.
*какви партньори избираш за себе си - по-самостоятелни или по-...сигурни? защо? от какво се нуждаеш? а какво искаш?
И двете. Имам нужда от оправен мъж, който умее хем да се грижи за мен, да бъде постоянен и да не държи все да е неговото, хем да не ми позволява да му се катеря на главата и си отстоява мнението. Нужда се от спокойствие и сигурност, да. Искам и тръпка, но извън мазохистичните неща, които описват много момичета от форума. Имам уникален пример от баща ми, че "лошите момчета" в онзи общоприетия смисъл, са въздух под налягане.
*в някоя от съседните теми ставаше въпрос за "тегленето напред" в една връзка - ти коя от страните си по-често? защо мислиш, че е така. //т.к. предполагам, че ще говориш за баланса, за някаква равнопоставеност, още тук ще помоля да я прескочиш тази част. винаги някой доминира, независимо дали се редуват или са си разпределили земята.
Може да се каже, че се теглим едновременно. Не бих си позволила да изостана от него, защото държа да го заслужавам. Той е общо взето на същия принцип.
//бях си намислила още нещо, но ме прекъснаха и си изгубих мисълта. ще допълня по-късно;