Не съм казвала какво да прави - да пуши където когато каквото си иска, ако ще листа от липа да си вре в ноздрите. В моето лично пространство няма да пуши.
Едно време майка ми и баща ми нещо били при прабаба ми и майка ми (тя не пуши) вади цигарите на баща ми от чантата си и баба ми почва да и се кара тиииииии как можееееее това е толкова вредно,а през това време баща ми пуши пред нея. И той накрая я пита абе не ме ли виждаш пред тебе пуша тука на нея се караш и тя "Е кво, трови се, ти си чужд."

Казах, че всичко си има нормални граници. Както аз мога с нежелание да се съглася езика му да има вкус на цигари, ако всичката друга му е наред, така и той може да не ме одимява. Компромис му се викало.