Тяло от книги. Не от клетки.

[xoxi]

Една двойка препоръча на мен и приятеля ми - "Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта
(Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)"
Аз снощи я започнах и съм със смесени чувства. Обяснява различията между половете, от къде идват неразбирателствата и т.н. и т.н., все в тая посока. Още съм съвсем в началото и не открих нищо по-задълбочено като разсъждения. Само се споменават самите различия и разминавания във възприемането, изразяването, чувствата... Интересно ми е обаче, а пък и информацията е поднесена с извесна доза хумор, та ще продължавам да чета. Ако сметна, че е полезна /както смятат читателите, съдейки по мненията, които намерих в интернет/, ще я пробутам и на приятеля ми.

[Bloodlust]

Аз мога ли да попитам.. що Паулу Коелю е автора на миските... някоя тъпачка го е казала някъде си и от там е тръгнало ли....?

Да ти отговоря: по едно време масово питаха моделките/миските в интервюта *Коя книга четохте последно?* и те повечето отговаряха *Ооо еди-коя-си на Паулу Коелю.* От там тръгна и манията.


Не знам дали съм препоръчвала вече, но много ми хареса автобиографията на Рей Чарлз. Разказва за живота си откровено, има забавни и тъжни моменти, както и такива които направо втрещяват (представете си сляп човек каращ мотор). Разказва откровено за възходите и паденията си и не премълчава дори големите си издънки. Мисля, че ще е интересна книга дори за онези, които не са фенове на музиката му.

[102]

А за тези, които не са почитатели на Рей Чарлз (като мен) и няма да прочетат книгата....има филм, който е хубав.

[ameli]

Почнах "Мемоарите на една гейша".
Написано е доста увлекателно, успя да ме грабне

[DisappointedDreamer]

Писахме за мемоарите на по-предните страници.

Аз чета Мизъри на чичо ми стивън. Почти съм я приключила, ще споделям накрая.

[ameli]

Писахме за мемоарите на по-предните страници.

Ми браво, радвам се за вас. Не мога да пиша в по-предните страници, по простата причина, че я започнах преди ден, а и си я взех заради хубавите мнения. Няма нужда от глупави коментари

[DisappointedDreamer]

Грешно си ме разбрала.
Казах, че писахме по-назад за нея и тъй като сега я започваш, би могла да ги погледнеш, ако искаш. Беше съвсем добронамерено. Не да пишеш назад, и да скачаш като ощипана.

Божеее.

[BloodyDreamer]

Аз писах май, ама Мизъри беше първата книга на Стивън Кинг, която прочетох. Останах ето така :О
Много обичам книги, които втрещяват, а тази е точно такава. Страстта ми за такива книги тръгна от "Фабриката за буболечки" на Йейн Бенкс, препоръчвам я на всеки, който не я е чел.

[ameli]

Грешно си ме разбрала.
Казах, че писахме по-назад за нея и тъй като сега я започваш, би могла да ги погледнеш, ако искаш. Беше съвсем добронамерено. Не да пишеш назад, и да скачаш като ощипана.

Божеее.

Извинявам се в такъв случай
И точно това казах, че съм ги прочела и именно заради тях си я взех.

[DisappointedDreamer]

Мех, няма проблем.

Блъдиии, книжката е готинка, мдам. Ще се обоснова след около 50 страници :Д

[xoxi]

"Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта
(Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)"

Одобрявам и препоръчвам. Не приемам всичко прочетено за чиста монета, но чиста или не, обяснява много ситуации, в които съм попадала или съм ставала свидетел. Намирам книгата за много полезна, особено за двойки, които често се карат за дребни неща и си тровят взаимно нервите.
Аз стигнах до средата на книгата, ако не забравя, ще пиша отново, след като я свърша. Приятелят ми също започна да я чете, но не с такъв интерес като мен.

[anonymous708973]

Хохи, ще я погледна непременно.

Възнамерявам да видя сметката на Халед Хосейни. Майка ми много препоръчва последната му книга - "А планините ехтяха".
Тук има предните му две - http://chitanka.info/person/khaled-hosseini
Прочетох "Четирите потока на парите" от Робърт Кийосаки. Прогледнах за някои неща, мотивирано ми е да стана "финансово грамотна". Мисля да издиря и други негови четива на тая тема. За съжаление, в читанката няма нищо.

[DisappointedDreamer]

Пантерке, на Халед Хосейни съм чела Ловецът на хвърчила на шведски. Имам и другата му книга, a thousand splendid suns. Добър автор е, но пише за много тежки теми. Особено ловецът на хвърчила - много е тежка книгата и едвам я прочетох. Историите му са тъжни, трагични и не се нравят на всеки. Книгата, която майка ти препоръчва за пръв път я чувам, но сподели впечатления по-късничко. Може да си я потърся

[anonymous708973]

Тя е нова, нормално...
Малко съм в дилема - хем искам да прочета новата, хем смятам, че е добре да започна с първата, все пак са само три, за да проследя развитието на стила му. Мнение?

[DisappointedDreamer]

Развитието на стила му пак можеш да забележиш, дори и да започнеш с новата книга. Не вярвам да се е променил чак толкова - в първите две важни теми са controversive (расизъм; нацизъм; педофили; изнасилвания са тези, които присъстват в ловецът на хвърчила); докато във втората му книга, която започнах, но не довърших, темите засегнати са от същото естество. Мисълта ми е, че няма значение (поне според мен) от коя негова книга започнеш. Убедена съм, че и в новата присъстват същите елементи на controversive теми (съжалявам, не мога да намеря думата на бг :Д) и няма да загубиш нишката на стила му и неговото развитие, започвайки с последната му книга, вместо с първата.

+ Книгите не са свързани.

[xoxi]

Аз от много време се каня да почна Ловецът на хвърчила. По-детайлно мнение ще може ли? Тежките теми не ме притесняват. Чете ми се нещо, което да предразполага към повече драма.

[DisappointedDreamer]

То си е драма :Д

Ох, езикът на книгата не е описателен, нито детайлен. Прост и лесен е. Бързо върви историята; динамична е и има много действия/случки. Цялата книга припокрива около 20 и кусур години (ако не се лъжа) от живота на едно семейство. Драмата се започва още в началото на книгата, когато за пръв път е засегната важна тема - а именно изнасилването на момче от друго момче (тук се включва и хомосексуалността като идея/въпрос/тема). След това започва поредица от случки, като верига, всяка от която също толкова драматична и тъжна. Звучи несправедливостта, лъжите, тайните пазени в едно семейство и как тези тайни са повлияли на всеки един член от семейството и допринесли до неговото развитие след години (като ценности и характер).

Книгата завършва някак непълноценно; последното действие в нея ми се стори прекалено сюрреалистично и недовършено/недоизмислено, но пък за сметка на това има почти щастлив край - появява се лъч надежда. На мен лично нацизмът, педофилията и т.н. ми дойде в повече; книгата може да отврати много хора, но все пак това, което тя разказва е нещо, което би могло да се случи в реалния живот (и най-лошото, сигурно се случва).

Не помня дали книгата е написана в хронологичен ред или в flashbacks, за което се извинявам.

Ъм, надявам се да съм помогнала и да не съм спойвала или отказала някого от това да я прочете. Нищо не губите, ако го направите. :Д

[anonymous708973]

Да, майка каза подобно нещо за стила
Чудесно, тези дни ще изкажа мнение.

[xoxi]

Мерси много, DisappointedDreamer.
Почвам я още тази вечер. xD

[DisappointedDreamer]

Няма проблем; четете и споделяйте

Аз приключих с мизъри на чичо ми стивън. Ох, идеята да вмъкне книгата, която авторът в Мизъри пишеше, в самата книга Мизъри е хубава. Подразни ме единствено, когато беше написана с ръка и липсваха т, е и н. Тогава четенето беше ужасно трудно и се ядосвах :Д Понякога книгата вървеше много бавно; отврати ме с всичките ампутации; езикът не беше кой знае какво. Но няма спор - това си е Кинг: брутален, nasty и ужасен. БлъдиДриймър беше казала, че книгата и е харесала - е, мен пък не ми допадна толкова много.

Ани е прекрасно описана като луда и ненормална, която умело владее изкуството да изглежда sane. Не разбрах само, след като са имали улики срещу нея защо не са я осъдили, когато е била по-млада. Тази част от книгата не беше добре описана.

Не ми хареса и че едва-едва Пол я уби, но всички сме май наясно, че лудите са наистина здрави и силни хорица. :Д

По-късно ще се включа с цитат или два.

[xoxi]

А да попитам, някой чел ли е нещо на Дийн Кунц? Много често бъркам кориците на неговите книги с тези на Кинг. Съдейки повърхностно, намирам известна прилика между двамата.

[DisappointedDreamer]

Чела съм, да. Той също е хорър автор. На него съм чела Seize the night и Your heart belongs to me.

Бях разочарована и от двете книги; няма нищо общо с Кинг. Езикът в книгите на Кунц е много описателен; изреченията дълги; думите - сложни. Губи се всякаква магия. Не присъства така известния ни хумор на Кинг; всичко ми се стори много сухо и скучно, някак празно. Има история, която в началото те грабва, но после като разбереш развръзката и се разочароваш тотално. Някак си, започва прекрасно, но свършва ужасно.

Аз поне с такова впечатление съм останала. Не може да се сравнява с Кинг по никакъв начин. Не бих го препоръчала, но нищо не губиш, ако прочетеш някоя негова книга. Може би, ти ще го харесаш.

едит: от него съм чела и What the Night Knows. Това беше първата негова книга, която прочетох. Награбих я веднага; историята е страхотна - крими, драма, тинтири минтири - но като стигнах до края ми идваше да се самотаковам. Краят беше прекалено фантастичен и пълен с фантасмагории за моя вкус. Аз си падам по реалността. Вярно е, че в повечето книги на Кинг също присъства елемент на фантазия/мит/легенда/ау, но Кинг успява да го направи реално, защото познава читателят и познава себе си. Докато Кунц - не.

[girlwithblueeyes]

Маги можеш ли да ми препоръчаш нещо шведско на тема криминология ?
П.П Само да не е от поредиците Милениум защоот съм я чела вече

[DisappointedDreamer]

Ще sе поразровя и ще пиша отново вечерта, Мони.

[girlwithblueeyes]

Добрем