- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Тяло от книги. Не от клетки.
Под забавно имах предвид самата идея,как прасетата почват да се разпореждат, манипулират другите по-глупави животни и се се държат по-господарски и от хората...
Иначе да,знам,че 1981 е много тежка книга...Не съм казала,че веднага почвам да я чета и очаквам да ми "забаво"
Не се изразих правилно с това "мисля скоро да я прочета", по-скоро имах предвид,че със сиг някога ще я прочета,но дали ще е след седмица/месец/година или две - не знам...
Рискувай.![]()
Аз този път няма да споделям никакви впечатления от книгите, които чета. Пак се върнах към стария навик да чета по 89823743 книги едновременно и тези дни си давам повечко зор, та ако мога да приключа с всичко и да си дам почивка и време за другите хобита. Чета по 300-400 страници на ден и се чудя 1) как успявам и 2) защо имам толкова свободно време.![]()
Изминалите 3 седмици нямах грам свободна секунда за четенеЗапочнах втория том на "Вечната Амбър", като все още съм с доста противоречиво мнение за героинята. "Вино от глухарчета" не ми харесва. Чете се адски лесно, но историята я няма никаква. Сега нямам търпение библиотеката да отвори, че съм си приготвила един безкраен списък и ми се иска да го почвам
![]()
На мен пък Вино от глухарчета е единственото, което ми хареса от Бредбъри. Пробвай 451 по Фаренхайт, ако си падаш по антиутопии.
Пърси Джаксън и Боговете на Олимп
Трябваше ми някво леко плажно четиво, но се оказа зарибителна детска поредица.
PinkPan7her, въпрос на вкус, ако трябва да сме честни. Мен лично, Ловецът ме разстрои много по-силно, отколкото Слънцата. Двете книги са насочени към съвсем различни... как да кажа, ценности и взаимоотношения.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Не знам, на мен ми беше екстра за периода, в който я четях, едно такова лениво и мързеливо четиво е. Макар че според мен точно края на лятото е времето, в което трябва да се чете, а я четях в началото му.
Взех си "Да убиеш присмехулник" и все още съм с големи очаквания.
"Малката стопанка на голямата къща" на Джек Лондон - превъзходна книгаКласика- двама мъже и една жена. Двамата - уверени,силни индивиди,видели,почувствал и,преживели много. И тя-интелигентна,емоционална,о бичаща живота и неговите дарове,открита по детски,вечно вълнуваща се(...и женена за единия от двамата левенти от 12 години). Въпреки че историята се върти около любовен триъгълник,в нея няма нищо мелодраматично.Хареса ми - както описанието на преживяванията на героите,така и самите те като личности. Края ми дойде малко неочакван ... Макар и напълно логичен. Бтв,това ми е втората книга на Лондон след "Мартин Идън" . Е,определено няма да остане последната.
"Пет малки прасенца" на Агата Кристи - доста увлекателно четиво.Глътва се буквално за ден ... Убийство,извършено преди 16 години с на пръв поглед ясен мотив и извършител.Е,не точно ... Макар и след толкова време,истината изплува (с помощта на Поаро,естествено) и се оказва малко(всъщност доста) по-различна от очакваното .![]()
След малко започвам "Азбучните убийства" пак на Кристи. Не вярвам да безинтересна.
Последно редактирано от Glamour92 : 09-02-2013 на 19:43
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Списъкът на Шиндлер-Томас Кинийли
Това е разказ за Оскар Шиндлер който рискува живота си за да спаси евреите от изтребване. Той не спазва законите на СС за да ги защити.
Съвременна световна проза, Световна проза, Художествена литература.
Напоследък си падам по Втората световна![]()
Нито книгата успях да дочета, нито филма да го догледам
Книгата за присмехулника почти я прочетох, на края стана интересно. В началото ми се стори, че имаше ненужно много информация, която по никакъв начин не засяга действието. Може и да греша де, все още не съм я приключила.
Следващите в списъка ми са "Клиентът" на Гришам и няква неизвестна, която взех за разнообразие.
Едит1: Прочетох я.. беше написана по много простичък начин и поуките не бяха натрапчиви, което от една страна ми допадна. Явно излишните според мен неща не бяха всъщност такива, но може би имаше някакви детайли, без които спокойно можехме да минем. Не ми хареса претупването на най-главната тема, но като цяло не беше лоша книжка за губене на време.
Едит2: Къде се загубихте всички, не обичам да си пиша сама![]()
Последно редактирано от ameli : 09-04-2013 на 20:36
Заети сме с даскало...
Взех си няколко книжки, 2 от които на Дийн Кунц. Почнах да чета едната от тях - Odd Thomas. Някакъв бестселър негов :Д
Ще видим дали ще ми хареса.
Малко цитатчета от книжката:
"I am twenty years old. To a world-wise adult, I am little more than a child. To any child, however, I'm old enough to be distrusted, to be excluded forever from the magical community of the short and beardless."
Рандъм включване с Ярко сияние на Стайнбек - като за повест ставаше, но нищо особено; и 9,99 на Фредерик Бегбеде - много добра, харесва ми стила му на писане. Всъщност съм чела и Ваканция в кома и май ми хареса, но не ми се е запечатала, докато тази мисля, че ще.
Quote, Ако си на края на силите си, кой стои на другия край?
ДД, като каза Д. Кунц, се сетих, че искам да прочета "Дългата разходка" (свързвам Д.К. със Ст.К.).. ама се чудя, не си падам много по тоя жанр, ама ми я препоръчаха.
Ох, не sвързвай Д.К. със Ст.К. Коренно различни sа в sтила sи на пиsане и в идеите sи. Чела sъм Дългата разходка, но (sпоред мен) не е от най-добрите му книги. Липsваше ми причина, обяsнение. В книгата приsъsтват така познатите ни Кингови цинизми и до болка познати реалиsтични опиsания, но не толкова колкото в други негови книги. Т.е. въпреки жанра, миsля, че не би намразила книгата :Д
И, вsе пак, кратичка е и, както вsички книги на Кинг, sе чете много бързо и леsно. Ще ми е интереsно да чуя твоите впечатления, ако решиш да я прочетеш.![]()
Aз на Кинг съм чела само новелите, които са коренно различни от традиционното му творчество, и всъщност ми харесват доста. А, и Гробище за домашни любимци съм чела, ставаше, просто аз не си падам много по този жанр. Абе, може да й дам шанс. После ми се чете Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет.
Интересно ми е да ти чуя мнението.
Започнах "Клиентът" на Джон Гришам и ми харесва, че действието се развива страшно бързо, няма излишни описания и т.н. Героят ми е 11годишно момче и начинът му на разсъждаване е като на доста по-голям човек, а и тея фбр-та всичко научават за секунди... това ми е само малко недоизкусурено, всичко друго е 6.
Ох, прочетох Odd Thomas. Това беше 4-та книга от Дийн Кунц, която прочетох, и най-хубавата му, sпоред мен. Опатках 420 sтраници за един ден; накрая заплаках. Препоръчвам я s две ръце - леsна е, чете sе бързо. Динамична е, s прекраsна и интереsна иsтория (фантаsтика), която е доsта умело предадена. Липsват цинизми, но пък книгата беше пълна s толкова много иsтини за sегашния ни sвят, общеsтво и хора. Липsва богат и опиsателен, метафоричен език, но не ти и трябва - книгата проsто те грабва и иsкаш да я четеш и четеш, докато не разбереш какво вsъщноsт ще sе sлучи накрая.
Даже и филм по книгата излиза тази година, s доsта извеsтни герои. Ще го гледам, но sъs sигурноsт ще ме разочарова.
Леле нямам думи, страхотно, много смях![]()
![]()
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Ако обичаш, напуsни темата ни. Докато не помоля модератор да те изгони.
Прочетох Дългата разходка. Както си и знаех, този жанр не е за мен, но въпреки това отбелязвам, че книгата е доста добре написана, Кинг е абсолютен майстор, трябва да му се признае... винаги като прочета нещо негово, ме хваща шубе.Почвам Името на розата. Дано е интересна, всъщност нямам идея какво да очаквам, но да видим.
Вчера почнах "Ела в зелената долина на Р.П. Уорън." Доста бавно се чете, сложна е - всичко е адски навързано; въпреки че вчера за няколко часа минах 100 страници, но то е понеже психологическите образи на героите са многопластови и лека полека се разкриваха - това ми беше много интересно. И като стигнах в един момент, в който се разиграва и се разкрива криминална случка от типа на "май си убил човек - айде на съд да се разправяме; ама всъщност не си бил ти и т.н", много мъчно продължих да я чета... Криминалните работи изобщо не ме влекат, с изключение на книгите на Агата Кристи. Искам книга, която да набляга поне 95% на това какво става вътре в героите, например sineoko momche на J.Harris (прочела съм я преди година сигурно и все още ме държи в напрежение; още не мога да проумея какво става всъщност и чувството е такова, че ти се иска още веднъж да я вземеш в ръце и да разбереш веднъж завинаги какво става.). А да, прави ми впечатление, че книжния пазар в последно време направо прелива от криминални поредици, та затова напоследък рядко влизам в книжарница... В последно време много трудно намирам книги които да ме карат да се замисля изцяло върху това, което прочета.. или съм ги препрочела вече няколко пъти, или като прочета резюмето не ми се появява онова гласче:"Това е за теб, вземи я!" ........ Сори, ако не съм се изразила добре, не го умея добре .![]()
Последно редактирано от ROFLWTF : 09-09-2013 на 09:41
Снощи започнах Параграф 22. Първите няколко страници са почти скучни. Още няма да изказвам мнение.
Прочетох книгата на Кунц. По-раздвоена в мнението си за дадена книга не съм била преди. Не знам дали ми хареса или не. Ще прочета още негови книги, това е сигурно. Предполагам чак тогава ще мога да оформя някакво мнение за автора, стила и всичко останало.
Бях си дала почивка от Кинг, но не издържам вече, чете ми се нещо негово. Супер много книги съм започнала, за това се чудя да започвам ли още една или да препрочета нещо от него, което вече съм чела. Тъкмо няма да ми е много натоварващо.
Другата седмица пък започва училище и с мъка осъзнавам, че няма да имам и 1/3 от времето, което имам сега за книжки.