Напълно "ЗА" съм за българските имена, колкото и комерсиални да са. Пък някои в стремежа си да са различни и оригинални стават пълен фейл.
Другото, което ме дразни е глупавата традиция у нас българите да кръщаваме децата си на баби и дядовци. Аз не бих го направила, пък колкото искат да се сърдят родата. Никога няма да забравя, когато брат ми се роди и майка ми направи жест към дядо (казва се Божил) и го кръсти Божидар, де факто е кръстен на него, но дядо ми беше толкова огорчен, толкова сърдит дълго време, дори на Кръщенето не пожела да присъства, защото едната буквичка била различна. Единственото, което каза беше "Вие правите ли разлика между локум и лайно" .
Моето име като по-малка хич не го харесвах, с времето някак си свикнах и сега дори си ми харесва. Не е някакво много странно, но ПО ДЯВОЛИТЕ умирам, когато трябва да го повторя няколко пъти или да го спелувам, или пък да обяснявам как се пише... гррр