- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
Неделя е и днес вече ТРЯБВА да си намеря поне една рокля, която ми харесва. Имам чувството, че съм единствената, която може да обикаля в продължение на 2 месеца, от магазин на магазин и да не може да си хареса рокла. Този месец съм поканена на 4 сватби и си нямам идея какво ще обличам. Някой ден ако дойде и моят ред сигурно ще ми трябва година, за да си избера рокля![]()
Рaзочaровaнa съм от себе си.От 50 общо ,точно 2 грешни.Излaгaция голямa
Чудесно. Наспах се стабилно, оздравявам, отпочинах и сега ще излизам да пия кафенце. Радвам се, че утре пътувам и че ще започна на чисто. Най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи.![]()
Голяма е урва ,ама си го обичам. xDD
***
Забавно е човек да прекарва време с него.Просто е ... освежаващо някакво.
Сладко-горчиво едно.Такова е,докато оставяш думите му да прехвърчат покрай ушите ти,без да отпиваш от тях,без да ги вдишваш.Да го гледаш през мъгла от смях.
Без носталгии.
Не знам как съм превръщала във филм нещо толкова весело просто.
Времето вършило чудеса. :>
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Получих някаква свобода, която тепърва ще се науча да ползвам възможно най-правилно. Дано не съм го наранила и дано нещата се развият по възможно най-добрият начин. Защото го обичам и съм сигурна в това. Смятах да излизам ма сега точно никъде не ми се ходи и нищо не ми се прави. Може би трябва да се наспя, деазнам. Или по-точно излиза ми се, но с точно определени хора, които са ми далечко. И да.
Има един израз 'магарешки инат' , чудя се магарето мъжко или женско е било, а ако мъжко и женско магаре се надпреварват по инат, ще спечели кое от тях.
От магаретата стават страшно вкусни кюфтета, значи не са толкова безполезни.
Ох, хайде да се прибира и да говорим, искам да чуя за какво аджеба някой би се скарал с тоя прекрасник!
Много хубава уговорка имах днес, страхотно човече е, супер си поговорихме
Доволно е като цяло, дано седмицата тръгне добре!
Още малко докато се прибера, нямам търпение. Ако с прибирането не вървяха и изпити, щеше да е много добре, ама... нали.
Не мога да работя пред компютъра без да пусна я някоя песен, я да се тегли някое филмче, я да си проверя фейсбук, я да пиша в някой форум (хЪ), я нещо друго....
За два часа работа свърших 1/6 от общото. Браво на мен, за награда няма да е зле да получа един шамар от себе си.
Айде, нали и утре е ден...
Искам, мнооого искам при това, ама не. Няма да си провалям тренировката за глупости.
Най-обичам както си лежа най-спокойно и си гледам филм, нещо да ме полази. Не знам вече какво да правя, освен да взема аз да напръскам, препарат купих, понеже баща ми "няма време да отиде до магазина". За това и не обичам да съм тук, за всичко трябва едва ли не да се моля, за да бъде направено, а когато съм при Него, всичко бива направено, без дори да се налага да му казвам.
Изобщо не се получи както трябва. Да, партито беше перфектно, ама...вчера всичко се прецака. Чувствам се...не мога да определя как. Ту ми е адски нервно и напрегнато, ту си казвам, че...може би е по-добре така и усещам някакво странно спокойствие. Единствено по свития стомах съдя, че...се чувствам недобре. Дали е възможно да обичаш толкова някого, че да не можеш да му простиш грешките? В смисъл...не мога да приема такъв тип отношение към някого, който твърдиш, че обичаш. Но така или иначе моите представи за обич са доста странни и размити. Не знам дали това е краят, иска ми се да не е, но знам, че различията са много и това няма да се промени. Не знам какво ще стане, но аз нямам намерение да правя нищо повече. Всичко дадох, всичко опитах. Хах...не съм и предполагала, че съм способна на тия неща, но и не съжалявам, че си позволих да чувствам и да бъда такава. Дали си е струвало - не знам. Уморена съм, спи ми се и имам нужда да не мисля. Щеше да е много хубаво ако можех да дам OFF на мислите си когато пожелая, ама...не става, ебаси.
I`m trying to make your dreams come true...
Днес сигурно ще е кофти ден, ама се преживява. От утре се надявам нещата да се подредят по малко по-различен начин, че дано да намажа нещо от цялата работа.
Мразя шибаните обстоятелства, които ме лишават от възможността да бъда щастлив.
Welcome to the Jungle...
липсва ми чувството да бъда щастлива :д карам го на автопилот от доста време, дори не мога да спя вече, какви са тия шашави сънища дето не ме оставят на мира.. имам нужда просто някой да ме гушне, ама да ме гушне и да не ме пуска поне 10 минути, докато не се отпусна и не почувствам нещо.
иначе ми е жега, коремът странно ме боли, опитвам се да не ям млечни, ама то пък нищо друго няма в нас, наще ми надуват главата каква съм луда да не ям, как можело, щяла съм да се разболея, а аз като чета тия статии ми става все по-объркано и не знам накрая мозъкът или вкусовите рецептори на езика ми ще победят.. :д
Щастие - какво е това? Не заслужавам и такова отношение.
Чакам с нетърпение това време, когато ще се махна и няма да се връщам никога тук.
*сън*
Добро утро. Днес ще се правим на социални. Ама пък няма как иначе, ние все се разминаваме във времето и не сме се виждали повече от месец. А този човек е приятна компания и времето с него е забавно. Освен това аз бях една от първите, на които се похвали, че си е взел кормуването пред ДАИ и няма как да го резна. Освен това скоро не съм излизала от квартала и би било полезно да се разходя малко.
Другата мацка пък снощи получи обещание за домашно фрапе от мен, тъй че да. :д Обичам да си говорим, защото и двете разсъждаваме по един и същи начин. Бих казала, че за периода от около година, в който се познаваме, опознах много И себе си покрай нея. Тя е прекрасна. Освен това има какво да си говорим.
Иначе ми е хубаво, даже много. Глътката свеж въздух понякога е нещо прекрасно.