ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28

[Jaune]

Мале, днеска съм на косъм да направя някоя глупост. Осем часът е, а вече я предчувствам как ще се сътвори...

[Colouring]

Не знам откога не съм ставала в осем. А си легнах към три. Нищо, ако искам мога да си поспя и по-късно. Снощи такъв дъжд ни хвана, не знам как се прибрах, цялата бях мокра. После защо кихам днес... дано само да не се разболея.
Очертават се приятни планове за края на месеца, дано всичко се получи, ще е хубаво.
А за днес... искам да се излежавам просто.

[sometimes_]

Спи ми се. Втора поредна вечер спя по 4 часа. Чувствам се зле. И ми е нервно. И ми е напрегнато. И не знам как ще ги разреша тия проблеми. Все сама с всичко трябва да се справям. Толкова е изморително... Ужасно е да се будиш посред нощ и с часове да се чудиш как да оправиш всичко и с кое първо да се захванеш. Поне в едно отношение се постабилизираха нещата, или поне така изглежда. Но се надявам наистина да е така. Искам всичко да е наред. Имам нужда всичко да е наред. Поне за някакъв кратък период, защото започвам да се сдухвам от всичко, което ми се случва през последните месеци. Как пък не ми се случи едно истински хубаво нещо. Или може би толкова свикнах с гадориите, че подлагам на съмнение всичко, което би могло да бъде различно и хубаво.

[AnarchyBoy]

Fuck these battlefields
The bullets shatter around me
Bodies falling
Voices calling for me

Limbs are flying, men are crying
Such a hurtful sight
The carnage made is one for all
See no prisoners

;o

[Ivaaaaa]

кофти. и ме боли гърлото. доста. попрекалих. мдаа.

[babity]

Чудя се какви да ги къдря днес. Тря'а да се стегна, че ми е мързеливо да шибна една тренировчица, струва ми се. Днеска имам важни ивенти и тря'а съм в кондиция. И пак си мисля за глупости, ама... аз съм си аз бе. Дано с'а като се разшавам малко хормони на щастието а у, че тря'а си давам вид на преливаща от щастие енергийна бомба. Дъх! Всичко си иска неговото.

[TheNormalGuy]

[pandabear]

[Dagichka]

тези гълъби сериозно ме плашат като влизат така нахално на терасата сложих някъв диск уж да ги плаши, пък да видим
днес ще звъним на хирурга най-сетне, даноо не е отпуска, искам да се свършва вече
добре ми е, нямам търпение да дойде септември месец, моят месец :3 и да почва униито

[Christinna]

Доста е кофти когато хората започнат да те приемат за даденост и не се замислят дали държанието им спрямо теб е коректно..
мда
ок

[galaxy29]

Мале, днеска съм на косъм да направя някоя глупост. Осем часът е, а вече я предчувствам как ще се сътвори...

нещо подобно, обаче не мисля да позволя да се сътвори
к'вото ще да става, ама няма да позволя
:д

[bloodyF]

draid, той не е на ампули, а в шишенце ? Иначе вече го спрях, видя ми се безсмислен

Добре ми е. Антибиотикът действа. Гушкам дребната в крайна сметка, обожавам я. И смехът и е толкова зареждащ.

И снощи го видях. !@#$%^&*()(*&^%$#@!@#$%^&*(
Ще умра от щастие и мъка едновременно.
Обожавам всяка част от него, всичките му обици, татуси, бенки, белези, как хърка лекичко докато спи и как ме буди посред нощ.
И колко е силен, и как когато съм с него все едно съм на най-защитеното място на света, а той никога няма да ме пусне.
Но никога няма да бъдем ''заедно''. Няма да има ние. Нищо.
Животът е кофти.
Но все пак го обожавам.
/и с насълзени очи пак./

[mayaaa]

Нервно ми е. Притеснено ми е. Не знам какво и кога ще се случи и това ме побърква вече. Чудя се дали не сгреших, дали това беше най-доброто решение за всичко. Чудя се дали с различни действия е можело да променям събитията или те изобщо не са и не зависят от мен в случая. А едновременно с това имам моменти на пълен непукизъм към посоката в която вървя, посоката по която се променят нещата около мен. Иска ми се да се разрева, да си освободя емоциите и всичко да ми е ок след това, ама не може, и една сълза не ми теква, което чак ме плаши. Объркано.
След около седмица отивам на прекрасна екскурзия из Европа, а изобщо не ми пука. Нещо повече - не искам. Искам да си остана тук до края на лятото, да си подредя мислите и живота. Да не ми се налага да се съмнявам в умението си да се разбера на английски с хора в друга страна, най-малкото. Изобщо нямам добро усещане за компанията. Дори и тая "моята" вече каква ми е? Не се виждаме, не се чуваме. НО спирам да мрънкам, настройвам се ваканционно и пътуващо (уж обичах да пътувам), навивам се, че ще се запозная с яки хора или поне със старите ще си върнем малко от това което имахме и така. И че ще има интернет, защото изобщо не ми допада идеята да нямам връзка с него, не и в този момент.
Колко много bullshit успях да изпиша. Баси лиглата, стягам се и отивам на тренировка. Стига ми толкова драматизиране. Точка!
П.П. Онзи пък съвсем изчезна, все едно потъна в дън земя... Какво му стана изведнъж? Това, че са приятели малко ме притеснява, ама едва ли е станало така, както се опитва да ми опява едно гласче в главата ми. Само дано се появи скоро, искам си го в живота, не "така", но го искам.

[NambyPamby]

Мляко с кафе за добро утро и мога да съм дива и щастлива цял ден. <3
Мисля, че е излишно да споменавам, че снощи аха-аха да се зарадвам, че съм добре по едно време и тази сутрин алергията ми отново е налице. Едното ми око е много симпатично кървясало, чудно е просто. Не е фрапантно, де, ама аз си го забелязвам. Изглеждам така, все едно съм прекарала пиянска нощ.

След малко се обличам, оправям си косата и изчезвам навън да използвам хубавото време докрай. И много, много се радвам, че най-сетне се прибра, беше ми скучно без нея.

[Jaune]

нещо подобно, обаче не мисля да позволя да се сътвори
к'вото ще да става, ама няма да позволя
:д

И аз, от гордост.

[xoxi]

Винаги, когато около мен има деца, виждам, че не ставам за майка. Не е за мен това. Днес прекарах с нея няма и три часа, а накрая ми идваше да ревна. С такова облекчение я върнах на майка й... 4 годишно момиченце е готово да ме подлуди за толкова кратко време, какво остава пък ако трябва да се грижа за него 24/7... Не, не, не.

Днес се върнах вкъщи с 9 чисто нови книги и нямам търпение да ги започвам. Обичам да купувам книги! Остават ми още има-няма 300 странички от книгата, която чета в момента и ще съм готова да започвам новите. ^^

[Lilanda]

Ахахахахаххахахахахахахха ха
- Може да се мислиш за божество тук, но всички знаем какъв си.
- Какъв? Престъпник?
- По-лошо. Политик.

Докато не изгледам този сериал, няма да се кротна! Жалко, че не е излязъл целия. ;/

[Blab]

^^
ууу, точно обратното))
децата как ме зареждат само<3
и явно ги привличам, незнайно с какво, дори нищо да не правя.
виж, с възрастните не е точно така:Д //може би се плашат от искреността, знам ли:Д

[xoxi]

и явно ги привличам, незнайно с какво, дори нищо да не правя

И аз така, но това за мен е плашещо и стресиращо.
Идея нямам какво толкова ми харесват, но факт е, че децата ме обожават! Непрекъснато се въртят около мен и ме гушкат, а аз в такива моменти изтръпвам и се парализирам за момент... Абе, не е лесно.

[Blab]

ахахха, споко:Д
има време;

[Jaune]

Фейл.

[galaxy29]

Фейл.

сподели, ако искаш

[anonymous708973]

Влюбено. Прекрасен е. Вчера беше един от малкото пъти, в които нямаше нужда да се справям напълно сама и в които можех да си позволя да рухна, било то и за час-два. Един от малкото пъти, в които почувствах, че имам основа под краката и здраво (и красиво! ) мъжко рамо, на което да се облегна.
Искам да му дам света. И пак няма да е достатъчно.

Изпих си кафенцето, захващам задачите Да си взема изпитите само, след това ще разбера кого трябва да пречукам, че ми е сложил 3 часови лекции до 20.30 в понеделник и вторник, че да се прибирам от бокс и фитнес по нощите.

[an7raks]

Разглобен се чувствам... Искам разтривка...

[Colouring]

Оставям на тоя смотльо да ми се качва на главата. Ех, боже, звъни и пише по 10 пъти на ден. Разбирам, че му е супер скучно, обачее.. ехоооо, да си се замислял, че искаме да си излезнем само ние двамата, като двойка, а не няколко дена да се мъкнеш п о с т о я н н о с нас?