Ислям

[defender]

Херувимско чиче, завиждаш на доктора, че е толкова популярен ли бе?

[npp]

Херувимско чиче, завиждаш на доктора, че е толкова популярен ли бе?

няма как да завиждам на човек, чиито представи за съвършен човек е облечен в нацистка униформа с каска, бинокъл и mp40, говоря за това: http://i.imgur.com/qKvmTYv.jpg

как си представяш, че би бил приет на някоя конференция на психолозите/психиатрите, особено ако отиде облечен така?!

[DoctorSatan666]

няма как да завиждам на човек, чиито представи за съвършен човек е облечен в нацистка униформа с каска, бинокъл и mp40, говоря за това: http://i.imgur.com/qKvmTYv.jpg

Нямам представа за съвършен човек - самата идея непременно намеква за стремеж към съвършенство, стремежа пък намеква за необходимост и потребност, тоест намеква за комплекс за несъвършенност продуциращ обектна идеализация и идентификация която да компенсира несъвършенството. Или казано по-просто - само онзи които гласно или негласно се определя като несъвършен, изпитва потребност да изживява себе си или личности, предмети и идеи като съвършенни. Това е начина на несъвършения да се докосне до съвършенството, най-често чрез подражание(на съответните идеи, авторитети, или най-просто на определен тип поведение) или чрез идеализация и стремеж към притежаване на желани предмети. Принципът е общ и в двата случая. Тая игра е толкова детска и наивна, но понеже е масова и всички я играят, някакси е придобила вид на общозначима, общовалидна, общонеобходима действителност. И затова има култове и религии, идеологии и социално-политически доктрини, затова има различни стереотипи на поведение, с които големи групи хора се идентифицират - за всеки влак си има пътници, или има предлагане, защото има търсене. Тези неща съществуват защото има хора с потребност да вярват в тях, защото всяко едно от тях предлага нещо - от най-простите личностно значими изживявания (чувство за сигурност, значимост, принадлежност, надмощие, контрол и пр.), през обектната идеализация (притежаването на нещо ценно, в материален и сантиментален план) та чак до социално значимите изживявания (постигането на световен мир, равенство между хората, решение на икономически, политически и социални проблеми и т.н.). Сега се замисли, кой е събирателен образ на решението и удовлетворението на всичките тези "проблеми", които изброих ? Кои е онзи персонаж, които да резонира и симпатизира на толкова много хора с толкова различни потребности? Кой е израз на всичко онова, което хората не са и нямат, но се стремят да бъдат и притежават? Кой е онзи любящ баща създател, състрадателен, справедлив, истински, свещен, абсолютен, вечен, показващ верния път? Сети ли се?

[defender]

Нямам представа за съвършен човек - самата идея непременно намеква за стремеж към съвършенство, стремежа пък намеква за необходимост и потребност, тоест намеква за комплекс за несъвършенност продуциращ обектна идеализация и идентификация която да компенсира несъвършенството. Или казано по-просто - само онзи които гласно или негласно се определя като несъвършен, изпитва потребност да изживява себе си или личности, предмети и идеи като съвършенни. Това е начина на несъвършения да се докосне до съвършенството, най-често чрез подражание(на съответните идеи, авторитети, или най-просто на определен тип поведение) или чрез идеализация и стремеж към притежаване на желани предмети. Принципът е общ и в двата случая. Тая игра е толкова детска и наивна, но понеже е масова и всички я играят, някакси е придобила вид на общозначима, общовалидна, общонеобходима действителност. И затова има култове и религии, идеологии и социално-политически доктрини, затова има различни стереотипи на поведение, с които големи групи хора се идентифицират - за всеки влак си има пътници, или има предлагане, защото има търсене. Тези неща съществуват защото има хора с потребност да вярват в тях, защото всяко едно от тях предлага нещо - от най-простите личностно значими изживявания (чувство за сигурност, значимост, принадлежност, надмощие, контрол и пр.), през обектната идеализация (притежаването на нещо ценно, в материален и сантиментален план) та чак до социално значимите изживявания (постигането на световен мир, равенство между хората, решение на икономически, политически и социални проблеми и т.н.). Сега се замисли, кой е събирателен образ на решението и удовлетворението на всичките тези "проблеми", които изброих ? Кои е онзи персонаж, които да резонира и симпатизира на толкова много хора с толкова различни потребности? Кой е израз на всичко онова, което хората не са и нямат, но се стремят да бъдат и притежават? Кой е онзи любящ баща създател, състрадателен, справедлив, истински, свещен, абсолютен, вечен, показващ верния път? Сети ли се?

Ми ставаме съвършени чрез изкуплението на Иисус, проблем.
Исус и нашия Бог, след смъртта ние вярваме, че остава само Бог, следователно остава само съвършенството чрез Него, всичко друго е някакво чалга съвършенство, твоето също. Демек колкото и тук, в този живот да си се правил на съвършен без Бог, след смъртта ще си просто чалгар па ако щеш и съвършен чалгар.

А ти нямаш ли потребнонстти и не следваш ли някаква религия или идеология - например като ти се приходи по малка нужда не следваш ли тогава идеологията на физическото си тяло, щеш нещеш и ходиш да се облекчиш.

Така, че защо само ние да сме следвали идеология?

[npp]

Нямам представа за съвършен човек - самата идея непременно намеква за стремеж към съвършенство, стремежа пък намеква за необходимост и потребност, тоест намеква за комплекс за несъвършенност продуциращ обектна идеализация и идентификация която да компенсира несъвършенството. Или казано по-просто - само онзи които гласно или негласно се определя като несъвършен, изпитва потребност да изживява себе си или личности, предмети и идеи като съвършенни. Това е начина на несъвършения да се докосне до съвършенството, най-често чрез подражание(на съответните идеи, авторитети, или най-просто на определен тип поведение) или чрез идеализация и стремеж към притежаване на желани предмети. Принципът е общ и в двата случая. Тая игра е толкова детска и наивна, но понеже е масова и всички я играят, някакси е придобила вид на общозначима, общовалидна, общонеобходима действителност. И затова има култове и религии, идеологии и социално-политически доктрини, затова има различни стереотипи на поведение, с които големи групи хора се идентифицират - за всеки влак си има пътници, или има предлагане, защото има търсене. Тези неща съществуват защото има хора с потребност да вярват в тях, защото всяко едно от тях предлага нещо - от най-простите личностно значими изживявания (чувство за сигурност, значимост, принадлежност, надмощие, контрол и пр.), през обектната идеализация (притежаването на нещо ценно, в материален и сантиментален план) та чак до социално значимите изживявания (постигането на световен мир, равенство между хората, решение на икономически, политически и социални проблеми и т.н.). Сега се замисли, кой е събирателен образ на решението и удовлетворението на всичките тези "проблеми", които изброих ? Кои е онзи персонаж, които да резонира и симпатизира на толкова много хора с толкова различни потребности? Кой е израз на всичко онова, което хората не са и нямат, но се стремят да бъдат и притежават? Кой е онзи любящ баща създател, състрадателен, справедлив, истински, свещен, абсолютен, вечен, показващ верния път? Сети ли се?

написал си цяла дисертация, нямаше нужда да изписваш толкова много, отговорът ти бе известен какъв ще е още преди да го постнеш, т.е. типичната за теб психо-философска аз-ова гледна точка...

да се сетя?!, като ти знам мирогледа, едва ли смея и да си помисля - кажи, кой е онзи персонаж, кой е онзи израз, и кой е онзи баща?!

[npp]

Господ, Исус, е постил, но какъв всъщност е бил/какво всъщност е представлявал онзи Негов пост?!, защото както и самият Той е казал, онова, което влиза в човека от вън, не осквернява човека, но онова, което излиза от ума и устата на човека произхождайки от човешкото "сърце", то осквернява човека...

[defender]

Господ, Исус, е постил, но какъв всъщност е бил/какво всъщност е представлявал онзи Негов пост?!, защото както и самият Той е казал, онова, което влиза в човека от вън, не осквернява човека, но онова, което излиза от ума и устата на човека произхождайки от човешкото "сърце", то осквернява човека...

Така е, но това не отменя поста, Господ не прави нищо ей така.
Ако можеш да постиш пости, ако не можеш недей, важното е в това да си искрен и да не си лицемер, например ако можеш да постиш, но нарочно да не го правиш - така сърцето ти също те осквернява.


Освен това поста не е само в храна, че да говориш за това, което влизало в устата.

[npp]

Така е, но това не отменя поста, Господ не прави нищо ей така.
Ако можеш да постиш пости, ако не можеш недей, важното е в това да си искрен и да не си лицемер и ако можеш да постиш нарочно да не го правиш - тогава сърцето ти те осквернява.


Освен това поста не е само в храна, че да говориш за това, което влизало в устата.

а ако не ядеш дори никаква храна за небцето/стомаха/храносмилателния тракт, но през това време четеш разни окултни и идолопоклоннически книги и упражняваш практиките и ритуалите, които са представени в тях, и чрез които се угажда не на истинския Господ Бог, а на някакви други, тогава какъв смисъл би имало от такъв пост?!, но ако угаждаш само на Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог без изобщо да угаждаш на какъвто и да било/е друг бог/господ/дух, макар и да се храниш нормално, тогава няма ли да бъдеш похвален от Истинският?!, така че какво толкова важно има в гладуването или диетата от духовна гледна точка?!...

[DoctorSatan666]

написал си цяла дисертация, нямаше нужда да изписваш толкова много, отговорът ти бе известен какъв ще е още преди да го постнеш, т.е. типичната за теб психо-философска аз-ова гледна точка...

Няма гледна точка тук, и няма никакъв мироглед - тъкмо обратното, такъв тип заключения идват от липсата на позиция и гледна точка. Само чрез такова абстрахиране може да се изследват и изведат общи принципи и положения относно човека като цяло. И аз това се опитвам - не да ви покажа нещата през моите очи, а да ви покажа как и защо трябва да внимавате с кои очи вие гледате на нещата, да преоткриете причините за вашите перспективи и евентуално да ви се разкрие един друг свят в самите вас, където всичките тия малки перспективи ще загубят смисъла си на абсолютна и неизменна ваша реалност и ще станат само един метод и способ от общия ви инструментариум за познаване на света. Защото света е страшно огромно място, също както и вашия вътрешен свят. Но ако не дълбаете в тях с отворено съзнание, евентуално ужаса и клаустрофобията от такова огромно място, ще ви принуди да се скрите в едно малко местенце, което да наричате свое и никога да не прекрачвате границите му. И това местенце ще наричате целия свят и ваше единствено битие. И когато се сблъскате с другите местенца и реалности на другите хора, които също искат да запазят своето и го наричат абсолютно и единствено, тогава се раждат противоречията и наддумванията. А аргументите проихождащи от тези наддумвания служат само и единствено да затвърдят границите на един или друг малък свят, позиция и поглед.
Естествено да провокирам тъкмо това отношение към света и вас самите, което смело да прекрачва границите, които само си поставя, не ми е мисия или цел, аз само предлагам - всеки да взима и разбира каквото, както и когато си може и иска.

[npp]

Няма гледна точка тук, и няма никакъв мироглед - тъкмо обратното, такъв тип заключения идват от липсата на позиция и гледна точка. Само чрез такова абстрахиране може да се изследват и изведат общи принципи и положения относно човека като цяло. И аз това се опитвам - не да ви покажа нещата през моите очи, а да ви покажа как и защо трябва да внимавате с кои очи вие гледате на нещата, да преоткриете причините за вашите перспективи и евентуално да ви се разкрие един друг свят в самите вас, където всичките тия малки перспективи ще загубят смисъла си на абсолютна и неизменна ваша реалност и ще станат само един метод и способ от общия ви инструментариум за познаване на света. Защото света е страшно огромно място, също както и вашия вътрешен свят. Но ако не дълбаете в тях с отворено съзнание, евентуално ужаса и клаустрофобията от такова огромно място, ще ви принуди да се скрите в едно малко местенце, което да наричате свое и никога да не прекрачвате границите му. И това местенце ще наричате целия свят и ваше единствено битие. И когато се сблъскате с другите местенца и реалности на другите хора, които също искат да запазят своето и го наричат абсолютно и единствено, тогава се раждат противоречията и наддумванията. А аргументите проихождащи от тези наддумвания служат само и единствено да затвърдят границите на един или друг малък свят, позиция и поглед.
Естествено да провокирам тъкмо това отношение към света и вас самите, което смело да прекрачва границите, които само си поставя, не ми е мисия или цел, аз само предлагам - всеки да взима и разбира каквото, както и когато си може и иска.

и какво предлагаш г-н умнико освен това как да преодолеем някаква си внушавана/вменявана от теб (и т.нар. от теб) клаустрофобия, когато истинският Господ Бог и Неговите (истински) Светии предлагат да търсим истинско спасение не за себе си, а за другите?!, значи ти предлагаш все неща от рода на всеки да се (по)грижи за себе си по някакъв си там начин считан от теб за мъдър, а истинският Господ Бог и Неговите (истински) Светии направо ни казват да обичаме другите така щото да докарате съвършено спасение и изобилен живот за тях до края на вечността, защото който така служи на Господ Бог няма да има проблеми с фобии, страхове, и пр...

[DoctorSatan666]

и какво предлагаш г-н умнико освен това как да преодолеем някаква си внушавана/вменявана от теб (и т.нар. от теб) клаустрофобия, когато истинският Господ Бог и Неговите (истински) Светии предлагат да търсим истинско спасение не за себе си, а за другите?!, значи ти предлагаш все неща от рода на всеки да се (по)грижи за себе си по някакъв си там начин считан от теб за мъдър, а истинският Господ Бог и Неговите (истински) Светии направо ни казват да обичаме другите така щото да докарате съвършено спасение и изобилен живот за тях до края на вечността, защото който така служи на Господ Бог няма да има проблеми с фобии, страхове, и пр...

И как очакваш да решиш чуждите проблеми ако не решиш първо своите? Не, решението на чуждите проблеми е само бягство от своя собствен проблем, и твоето свидетелстване за някакво фиктивно спасение на другите, не е нищо повече от отчаян стремеж да спасиш себе. Не си ли забелязал, че хората които вечно се стремят да удовлетворят и да спечелят одобрението на своето обкръжение, най често са същите, които вечно имат някакъв проблем и никога не са доволни? Те имат нуждата всички около тях да са щастливи, иначе не могат да намерят спокойствие. Това е същата работа. Извода е че само когато установиш ред в себе си, едва тогава можеш да установиш ред в своето обкръжение. Но такива хора са прекалено, прекалено малко и затова света още не е готов да се откаже от хилядолетни практики и вярвания, които не служат на никаква практическа цел и само ни дърпат назад като биологичен вид. Защо? Ами защото е много по-лесно да си последовател отколкото да водиш сам себе си или другите. Защото е много по-лесно да не поемеш отговорността за своя път и да я прехвърлиш Джийзъс, който ти служи като изкупителен образ, на когото да прехвърлиш този екзистенциален ужас с надеждата че той ще го понесе вместо теб. Защото все пак ти си просто обикновен човек, а той е всезнаещ, всемогъщ и всичките останали суперлативи, които предварително си му приписал за целта на собственото си спасение в него.