Православие

[defender]

Истина е имало много преди да има живот, много преди да е имало изобщо каквото и да е. И това е защото всъщност няма истина. Малко е сложно за разбиране.

Чакай сега, това я някаква атеистка философия, която изключва живота и човека и значи е супер безполезна за него.
Не ме занимавай с безполезни философии, може би това е разликата между сатанизма и християнството.

Аз никога не съм виждал вселена без живот в нея, като я видя, ще говорим.

[HetzersGonnaHetz]

Аз никога не съм виждал вселена без живот в нея, като я видя, ще говорим.

Хахахаа, точно там е работата дефенди, не е нужно да си я виждал, за да си я представиш. Както не е нужно нещо да е истина за да си го представиш като истина. Виждаш ли, истината има две измерения - едното е като абсолютна истина, тоест реалното положение на нещата, а другото е истина като понятие, идея. Първото не се нуждае от второто и второто не се нуждае от първото. Но и двете не се нуждаят от контекст - те създават контекста. Първото създава реалния контекст във вселената, живота и смъртта, битието и небитието, а второто създава отражението на тези неща - тоест съзнанието, езика и логическите закони. Космос е имало преди човека, следователно първия тип истина не се нуждае от човек и език. Но пък на нас хората ни е дадено да познаваме само втория тип истина, този чрез езика и логиката. И никаква друга истина не може да познаем. Дефакто истина от втория тип може да бъде всичко, дори и онова което не отговаря на реалността. Стига човекът или група хора да си го представят за истина, то става истина. Няма никаква разлика между дефиницията за истина на един свещенник и на един учен. Те са все един и същ тип истина - имагинерен продукт на дефиниции, правила и логика. Те са все отражения на оная другата, обективната истина.Въпросът е единствено кое от двете отражения по-малко изкривява оригиналния образ.