- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
Черни връх + още 2 по-малки--->качени
Много хубава разходка и катерене се получиха.
Идеално време за планина беше днес.
Утре може пак.
There is no dark side
of the moon really.
Matter of fact
it's all dark..
Омеге, трябва ли така сега?!Ни ща такиви роботи аз... Боли, ве! Никога не е било такову гадно чак.
квак
There is some good in this world, and it's worth fighting for.
J.R.R. Tolkien
My childhood did not prepare me for the fact that the world is full of cruel and bitter things.
J. Robert Oppenheimer
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
ако не е човек може да му стана личен лекар
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
нещо, което за първи път казвам през живота си и нашите скандализирани в първия момент
* няма да идвам на семейното събиране днес*
чувам ги да си говорят после
*по-добре да си седи дома, само да ни къса нервите там*
иначе
вдигам ниво на iptables, openwrt и openvpn
даже успях да брикна един tp-link
на циска/джунипър всеки може, да видим как се прави за 50лв
Последно редактирано от NomNomNom : 08-20-2017 на 14:52
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
WTF верно?
Супер изморен съм цял ден.. след малко трябва да се оправям да си взема принцесата и да ходим на срещата на клуба..
Най-добрият ми приятел се върна от Англия с rs6 2017, нема ядове. Не завиждам, даже супер много ми капят очите по нея и се радвам за него.. само му казах дали осъзнава, че в България едва ли ще намери къде да я кара... с нейните 605 hp..
Аз едва намирам къде да изпъна 400... ;д Но пък неговата си е удоволствие за очите и пеперудите в стомаха.. топ спийд 350 и ги прави.. само трябва да се пазиш да не ти засмуче краката барабар с горивото..
Гледам една астра H 2007-ма в един сайт, 2.5k - 270 кончета стокова, чипосана, cdti opc отива някъде към 390hp зверче, с атмосферно окачване за 15 хилки.. и се замислям дали да не шитна двете астри и да я взема.. ;д
Едно аверче си барна опц-тката и стана мамата си трака.. на националния събор ми дръпна ауди-то... а за да стегна ауди-то до толкова, ще трябва да налея супер много пари и да олекотявам, а не ми се ще да се отказвам от лукса...
Влюбено ми е..
Доволен съм от живота си.
Приятели, работа, любов, излизания, кафенца, ресторантчета, кръчмици.. насам натам... 2 дни активен, 2 дни бач.. живота е песен..
Един колега продава много евтин апартамент и се замислям дали да не го взема и да го дам под наем.. смисъл 20к за 104 квадрата (4 стаи + кухня, коридор, баня с тоалетна и още една тоалетна) /без терасите/ + гараж, в сравнително хубав квартал в КН, тухла не панел, кооперация не блок.. (като цяло такива вървят по 50к+), трябваи му спешно парички..
Тя мега много ме радва.. <3
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Много е яко някой да знае как си пиеш кафето, супер е сладко. Омг. <3 Никой никога не е знаел как си пия кафето, щото не му е дремело - дори аверчетата не ме знаят и винаги питат, а като са си тук и почти живеем заедно. Изненадва ме колко много му дреме и как успява да ме познава така, както и аз не се познавам. Искам и на мен да ми иде отвътре да съм така мила.
квак
I'm not looking for somebody
With some superhuman gifts
Some superhero
Some fairy tale bliss
Just something I can turn to
Somebody I can kiss
I want something just like this
Ей такова ми е едно.
Толкова малко ми е достатъчно, а той не спира да се раздава, въпреки че не съм взискателна и не очаквам нищо.
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Никога не подновявам приключили отношения. Само за една единствена раздяла съжалявам и се опитвам да се сдобря с този човек и всичко да е както преди. Единствено за него потъпках достойнството си. Единственият, при когото се връщам всеки път въпреки всичко. Единственият, за когото ми пука. Единственият, за когото съм готова да оставя всичко, за да бъда с него отново. Единственият. За един единствен човек ще реша да направя компромис и какво ще получа в замяна? Отвратително отношение и обида. Вече от първо лице се убедих, че никой не оценява нещата, които правиш заради другите и на никого не му прави впечатление, че потъпкваш себе си. Със сигурност си го изпросих, но не спирам да се ядосвам и на него освен на себе си. Наистина не знам как ще продължа. Винаги съм си мислела как ако го видя с друга, дори и аз да имам човек до себе си, ще рухна. Направо не мога да се позная. Никога не съм предполагала, че един мъж може да ми влияе по такъв начин. Винаги е било обратното, а сега аз съм тази, която иска да се върне и изпада в толкова малоумни ситуации, само заради едното глупаво увлечение. И все пак му благодаря. Благодаря му, че ме научи да не пренебрегвам принципите си за никого. Да не потъпквам достойнството си за никого. Да не си позволявам да се влюбвам до степен, в която не знам какво върша. Да не се унижавам. Да не забравям себе си.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Баси, дойде ми музата и почнах да пиша дийп шит неща. Ще ви оспамя малко с това, ама имам нужда да го споделя някъде.
Очаквах аз да бъда промяната за теб, но всъщност ти беше моята промяна. Всичко, което исках, беше да ти бъда приятел. Човек, с когото да прекарваш времето си, да споделяш проблемите си. Човек, на когото можеш да разчиташ за всичко по всяко време. Исках да ти покажа, че има хора, на които им пука за теб. Че си заслужава да се бориш за мечтите си. Че не трябва да се отказваш за нищо на света. Потъпквах достойнството си милиони пъти за теб. Унижавах се и се връщах след всяка обида и всеки скандал, само защото исках да ти покажа, че наистина държа на теб и въпреки всичко ще се боря, за да съм до теб и да бъда промяната в живота ти. Онази промяна, която ще те отведе напред. Обаче ти не се промени. Остана си същият затворен човек, страхуващ се да изпита чувства или изобщо да допусне някого до себе си. Не оцени всички пъти, в които пренебрегвах себе си и принципите си и отново идвах, преглъщайки всяка сълза, само защото таях надеждата за тази промяна. Аз не можах да те променя. Но ти промени мен. Научи ме, че не трябва да правя жертви за хора, които ме приемат за даденост. Че не трябва да потъпквам достойнството си за никого. Че не винаги усилията са увенчани с успех. Донякъде сама съм си виновна за тази болка. Бях заслепена от желанието си да те променя (Или може би изгарящият ти поглед?) и не осъзнах навреме, че ако ти сам не поискаш тази промяна, тя няма да настъпи никога. Сега ти отново си си същият, но аз съм различна. Боли ме, но знам, че ще издържа. С времето болката ще утихне и ще се връща с пълна сила само в моментите, в които погледите ни се срещат, докато се разминаваме някъде из уличките на града ни. Ще те гледам с тъга, но и с благодарност. Благодарност, че беше част от живота ми и внесе положителна промяна в него, макар и по отрицателен път.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
още 3 дни почивка
утре ще трябва да направя една разветка
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.