Православие

[defender]

"В изследванията в атомната физика Хайзенберг, например, пише:
… трябва да помним, че онова, което наблюдаваме, не е природата сама по себе си, а природата, явена чрез нашите методи за изследване.

Според Копенхагенската интерпретация (т. нар. Копенхагенска школа във физиката) по същество в квантовата теория ние достигаме границата на онова, което можем да знаем. Да се опитаме да преминем отвъд тази граница означава да отговорим на въпроса: как можем да се надяваме да знаем нещо, което е непознаваемо? В този смисъл физиката потъва в метафизиката. Нилс Бор обобщава:
Това не е квантов свят. Това е само абстрактно квантовофизическо описание. Погрешно е да се мисли, че задачата на физиката е да разкрие как природата е. Физиката показва само какво можем да кажем ние за природата."


ПП: всеки атеист, който твърди, че е убеден, че няма Бог (и няма нужда от вяра за да приеме това твърдение), спокойно може да бъде разглеждан, като откачалник.

[Zlennox]

"В изследванията в атомната физика Хайзенберг, например, пише:
… трябва да помним, че онова, което наблюдаваме, не е природата сама по себе си, а природата, явена чрез нашите методи за изследване.

Има една много интересна книжка на Людвик Флек която обяснява защо научния факт не е само субективна парадигма/интерпретация на вселената преминаваща през различни метаморфози от една ера в друга.

https://www.goodreads.com/book/show/...cientific_Fact

Социалната структура на мисловната общност (Флек го нарича „колективна мисъл“) играе голяма роля в еволюцията на мисловния стил. Всеки колектив е структуриран, като малък елитен производител на знания, заобиколен от по-голяма публика. Разпространението на знанието в тая структура е едновременно центробежно и центростремително - елитът се стреми към знанието чрез общия мисловен стил, който се легитимира от масите, а новите факти, които те произвеждат, трябва да се опростят и редуцират до лесно разбираем материал - сигурни основи за популярното потребление. Но това образува затворен цикъл, който повдига въпроса за това как на първо място се развиват новите стилове на мислене. Най-важното е, че Флек също описва възможността за комуникация между мисловните колективи. Думите които имат конкретен смисъл по отношение на специфичен мисловен стил, се комуникират от колективите. Когато това се случи, идеите претърпяват определена промяна в тяхното значение, тъй като те циркулират в колективния си живот. С промяната на понятията старите идеи се интерпретират по нов начин и оказват влияние върху предишното съхраняване на знанието в мисловния колектив. Тази промяна в стила на мисълта е най-важното епистемологично значение на интелективната комуникация на мислите.