Отговор в тема
Ама че те вече са обекти на волята, изначало, понеже чистата воля за власт е отвъд доброто и злото, така както животното не съзнава добро и зло и волята му не е съобразена с това. Нуждата от укротяване и борба със злото идва едва след фрагментирането на човешката същност в Его, което е отделно от света, което е отделно от доброто и злото, и затова се стреми към едното, а бяга от другото.Първоначално написано от defender
Да, значи не се губят и последиците от делата ти, само се трансфромират и след смърта ти ще в състояние на ад или рай. В което ти не вярваш. За теб умираш и край, нищо не те засяга. А сега ново 20-си - нищо не умира, а се трансформира. ОМГ, ти си фабрика за противоречия.
Нищо не умира, а се трансформира е християнската философия.
Атеистката философия е умираш и край, нищо, черно, гаси лампите.
Последно редактирано от defender : 12-18-2019 на 21:53
Да, делата ни не се губят - те остават за тези след нас, дефакто и за нас, в лицето на човешкия род и колективното съзнание, в което оставаме да живеем под някаква форма. Но мен конкретно като индивид, умирам и нищо не ме засяга, поне в тази форма на организация, в която съм сега. А тва за рая и ада откъде си го съчини, не знам. Стига си си измислял противоречия и грешни тълкувания на думите ми.
Последно редактирано от Knispel666 : 12-18-2019 на 21:58
Последно:
Как тази воля за власт се създава от същото нещо, което я разрушава?
Примерно как доктора, който мрази за да убива любовта, тази негова омраза ще произведе любовта?
Почти съм сигурен че и атеистката философия, каквото и да е това животно, ще се съгласи че всичките градивни елементи на човека - атоми, молекули, съединения и прочие, не просто изчезва в небитието, а отива в земята, където става част от нещо друго - демек трансформира се, олигофрен смотан. А твоята балъшка философия намеква че човешкото съзнание се трансформира в духчето Каспър и отива на небето би белобрад старец, или под земята в лавата да го мъчи рогат чичко.
Много си тъп, честно
А какво става с тази вселенска дефолтна воля за власт в човека (пречупена през всеки човек), какво става с тази психична енергия, и тя ли става пръст? Това пречупване и отпечатък на дефолтната вселенска воля за власт преминала приживе през характера на всеки отделен човек, не остава ли във вселената.
Психичната енергия в човек не е ли производно на дефолтната воля за власт във Вселената., която според тебе след смъртта и тя става пръст.
Последно редактирано от defender : 12-18-2019 на 22:18
Волята за власт не се създава от същото нещо, което я разрушава - тя е това нещо, което създава и разрушава, и ако в света на битието волята за власт е живот, песен и танц, то в света на небитието, тя е смъртта, мълчание и липсата на деиствие. А вече откъде идва и защо, не мога да знам. Не съм сигурен дали откъде и защо са правилните въпроси в случая.
Не става пръст - остава в колективното съзнание, където става част от следващите съзнания. Така както ние сега носим архетипите и волята, психичната енергия на нашите предци.
Значи нашите зли или добри дела след смъртта ни, възкръсват в съзнанието на следващите поколения. Демек превръщаме се за тях в техни демони или ангели. Или казано иначе, човек като умре от него не остава само пръст.
Не бих го разглеждал точно така, но, да, не остава само пръст. Всичките му дела оставят отпечатък в историята на човечеството, съответно и в бъдещето на човечеството. Животът на човек е просто нота от симфонията наречена човечество, която пък на свои ред е просто част от този магнум опус наречен вселена.
Доктора се е превърнал в Хю Хефнъра на форума. Изпросва и колекционира снимки на момичета от форума за да им казва дали са красива. Ми ако искаш после можеш и списание да им издадеш ве. Можеш и ноктите им да почнеш да лакираш за да им казваш, че са красиви.Допускам естествено, и ако ми хареса като личност ще се радвам да комуникираме, ако не друго. Това не означава че мога да си кривя душата и да казвам че ме привлича сексуално. Дримочката като я гледам на снимки е абсолютна сладурана. Преди с едно момиче тук с ник Скарлет си писахме и се видяхме после, също беше много готина. За теб не знам, но предполагам че също си готина. Прати снимки и ще ти кажа
Колко трябва да си отчаян от липса на женско внимание от момите у село.
Та толкова по темата "емоционална изтривалка". (Един от любимите етикети на докторчето, които иначе много обича да лепва на другите).
Последно редактирано от defender : 12-19-2019 на 11:13
Доктора иска да се превърне в животно, защото иска да унищожи и остатъците от Божия образ в себе си, вместо да се бори за тях. Той е решил че тези остатъци му пречат и буквално се е предал по течението на сетивните си, животински инстинкти, защото е по-лесно.
Ами щом природата ти е дала съзнание да осъзнаваш с него какво е добро и зло, то да се отричаш от него не е нормално и не е естествено за човека ве.
В смисъл не можеш да търсиш нормалното и естественото за човека в отричането от нещо, което природата ти дава по дефолт и оттам да искаш да си, като животно. Да си като животно, не е естествено за човека, защото ти ставаш животно чрез отричане на природни дадености.
Така, че да искаш да си животно е по-скоро проява на слабост и на липса на усилие в това да бъдеш човек и оттам бягство от човешкото в тебе, и замяната му с нещо по-лесно и първобитно - демек това е бягство от реалността чрез регрес.
Просто си признай, най-вече пред себе си, че си слаб да бъдеш човек, а не оправдавай тази слабост с това, че видиш ли животинското било по-възвишено.
Последно редактирано от defender : 12-19-2019 на 12:02
Едно не проумявам - защо си пишете тук само двамата? Повикайте YoungBloodZ, inewton, golemiq_korab_minava, Niakoitam, npp (или както му бе ник-нейма) или Dwyd96, поне да има беседа, а не скучен и лишен от смисъл диалог.
Като се връщах към вкъщи, реших да мина през Коуфланд. И що да видя, намалена баница с тиква (от тези големите) на 3.90, намалено олио на 1.60 и зелена салата за 9 ст.
И знаеш ли какво стана, знаеш ли питам? - ами взех си. Невероятно нескучно преживяванe, което никак не беше лишено от смисъл. Можеш да опиташ и ти.
Точно това искам - да се поразчупите. Браво. Гледам, че пое по правилния път. Само дето си написал коментара си в грешната тема. Правилната е в Дневника..Като се връщах към вкъщи, реших да мина през Коуфланд. И що да видя, намалена баница с тиква (от тези големите) на 3.90, намалено олио на 1.60 и зелена салата за 9 ст.
И знаеш ли какво стана, знаеш ли питам? - ами взех си. Невероятно нескучно преживяванe, което никак не беше лишено от смисъл. Можеш да опиташ и ти.
Ами щото ти ме провокира. Баси хитрото диване си, искаш да ме баннат.Само дето си написал коментара си в грешната тема. Правилната е в Дневника..
Ще те дам на доктор сатан, като толкова не слушаш
ПП: Нали знаеш, че Доктор Сатан във форума е нарицателно на торбалан и баба Яга, тръпни.
Последно редактирано от defender : 12-19-2019 на 20:30
Какъв Торбалан, каква баба Яга.. Какви пет лева - първо вземи и се вгледай внимателно в моя аватар. Ако е необходимо зуумни го, за да го разгледаш по-внимателно.. С баба Яга тръгнал да ме плаши. Аматьор. Имам респект единствено от Чък Норис, Джак Бауер (Кийфър Съдерланд) и Джон Уик (Киану Рийвс).Ами щото ти ме провокира. Баси хитрото диване си, искаш да ме баннат.
Ще те дам на доктор сатан, като толкова не слушаш
ПП: Нали знаеш, че Доктор Сатан във форума е нарицателно на торбалан и баба Яга, тръпни.
Само че докато тези, които изброи са някакви измислени герои за филмирани тинейджъри, Доктор Сатан е напълно реален човек, който е мъчил системно, безцеремонно, психически и физически своите съученици, има хладнокръвно оръжие, еб* ученички, дрогира се, бил е скинар, член е на биячески групи, индоктриниран е към думата любов, заличил е всичко човешко в себе си и се е идентифицирал с убийствените инстинкти на животните (по-точно на вълк) - истинска адска машина, свръх човекът на Ницше. (И това не е на филм).
Не знам как можеш да го сравняваш с тeзи аматьори и комиксови герои
Последно редактирано от defender : 12-19-2019 на 21:22
Дай му бром и ще миряса. Ще стане апатичен, импотентен, депресиран и интровертен.
https://www.youtube.com/watch?v=0XJIQQlBGOA
I am the one who brings the Christmas candy. Now tell me... Who's your daddy?
Той е някъде там свободно между нас.
Последно редактирано от defender : 12-19-2019 на 22:00
„Човекът е мост между Звяра и Свръхчовекът, а под моста зее безкрайна Бездна, Преизподня, към която той не бива да се взира, защото би загубил себе си и деградирал.
Но мостът е тънък, той е въже. И пропадането в бездната на безпорядъка и безумието е риск, който сполетява мнозина, дръзнали да се опитат да достигнат края на моста.“
ПП: Мнозина тръгнали по моста се провалят и обезумяват?
А Заратустра изгледа народа и се почуди. Сетне рече тъй:
— Човекът е въже, опнато между звяра и свръхчовека — въже над пропаст.
Едно опасно отвъд, едно опасно сред път, едно опасно поглеждане назад, един опасен трепет и заковаване на едно място.
Великото у човека е това, че той е мост, а не цел: това, което заслужава обич при него, е, че той е преход и залез.
Обичам тези, които не умеят да живеят, освен ако са залязващи, защото те ще преминат отвъд.
Обичам великите презрители, защото те са великите обожатели и стрели на копнежа към отвъдния бряг.
Обичам тези, които не дирят повод чак над звездите, за да залязат и да станат жертва, а тези, които се жертвуват на земята, за да стане нявга тя земя на свръхчовека.
Обичам този, който живее, за да познае, и който иска да познае, за да може да живее нявга свръхчовекът. И така той желае своя залез.
Обичам този, който работи и изобретява, за да съгради дом за свръхчовека и подготви за него земята, животните и растенията, защото желае своя залез.
Обичам този, който обича своята добродетел: защото добродетелта е воля за залез и стрела за копнежа.
Обичам този, който не задържа за себе си нито капка дух, а иска да бъде изцяло духът на своята добродетел: само като дух той прекосява моста.
Обичам този, който прави от добродетелта си свое влечение и своя съдба: така заради добродетелта си той иска още да живее и да не живее вече.
Обичам този, който не иска да има прекалено много добродетели. Една добродетел е повече добродетел от две, защото тя е повече брънка, за която се залавя съдбата.
Обичам този, чиято душа се раздава щедро, който не желае благодарност и не отдава благодарност, защото той винаги дарява и не желае да се съхранява.
Обичам този, който се свени, когато заровете паднат в негова изгода и който запитва тогава: да не би да съм играл нечестно? — защото желае да залезе.
Обичам този, който хвърля златни думи пред делата си и винаги изпълнява повече, отколкото обещава, защото желае своя залез.
Обичам този, който оправдава бъдещите поколения и спасява миналите: защото иска да загине от настоящите.
Обичам този, който наказва своя Бог, защото обича своя Бог: защото трябва да загине от гнева на своя Бог.
Обичам този, чиято душа е дълбока и в наранеността и който може да загине от малко изпитание, така той ще мине драговолно моста.
Обичам този, чиято душа е препълнена, така че сам себе си забравя и всички неща са заключени в него, така всички неща ще се превърнат в негова гибел.
Обичам този, който е със свободен дух и свободно сърце: така главата му е само утроба на сърцето му, а сърцето му го тласка към залез.
Обичам всички, които са като тежки капки, падащи една по една от черния облак, надвиснал над людете: те предвестяват мълния и загиват като предвестници.
Вижте, аз съм вестител на мълнията и тежка капка от облака: а тази мълния се зове Свръхчовек.
5.
Когато изрече тези слова, Заратустра изгледа пак народа и млъкна. „Ето ги“ — каза той на сърцето си, — „те се смеят, те не ме разбират, аз не съм уста за тия уши.
Нима трябва човек по-напред да порази ушите им, за да се научат да слушат в очите? Нима трябва човек да гърми подобно на литаври и проповедници на покаяние? Или те вярват само на ломотещия?
Те имат нещо, с което се гордеят. Как наричат това, с което се гордеят? Образование го зоват те, то ги отличава от козарите.
Затова им е неприятно, когато говорят за тях, да чуват думата «презрение». И така ще говоря за тяхната гордост.
Ще им говоря за най-презряното: то е последният човек.“
И тъй рече Заратустра на народа:
— Време е вече човек да си постави цел. Време е човек да засади кълна на своята върховна надежда.
Все още неговата почва е достатъчно богата за това. Но тази почва ще обеднее един ден, ще загуби силата си и нито едно високо дърво не ще може вече да покълне в нея.
Уви! Ще дойде ден, когато човек няма вече да хвърля стрелата на копнежа високо над човека, а тетивата на лъка му ще е отвикнала да свисти!
Казвам ви: човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда. Казвам ви: още имате хаос в душите си.
Уви! Идва времето, когато човек не ще роди вече никаква звезда. Уви! Идва времето на най-презрения човек, който сам себе си не ще може вече да презира.
Вижте! Аз ви показвам последния човек.
„Що е обич? Що е творение? Що е копнеж? Що е звезда?“ — тъй попита последният човек и премигва.
Тогава земята ще е станала вече малка и по нея ще подскача последният човек, който всичко смалява. Родът му е неизтребим като бълхата; последният човек живее най-дълго.
„Ние изнамерихме щастието“ — казват последните хора и премигват.
Те напуснаха местностите, дето трудно се живее, защото човек има нужда от топлина. Той все още обича съседа си и се търка о него: защото има нужда от топлина.
Да заболееш и да храниш недоверие за тях, е грехота: човек пристъпва предпазливо. Безумец е, който се препъва в камъни или хора!
Малко отрова от дъжд на вятър: това носи приятни сънища. А накрая много отрова за приятна смърт.
Човек се още труди, защото трудът е развлечение, но се пази да не прекалява с труда, защото е вредно за здравето.
Не ще има вече беден и богат. И едното, и другото е свързано с големи трудности. Кой има още желание да управлява? Кой да се подчинява? И едното, и другото е свързано с големи трудности.
Никакъв пастир, а едно стадо! Всеки желае равенство, всеки е равен: който чувствува другояче, отива доброволно в лудницата.
„Някога цял свят беше луд“ — казват най-изтънчените и премигват.
Човек е мъдър и знае всичко станало: така няма причина за присмех. Все още спори, ала скоро се помирява — иначе ще получи стомашно разстройство.
Той си има вече свое наслажденийце за през деня и свое наслажденийце за през нощта: но си тачи здравето.
„Ние изнамерихме щастието“ — казват последните люде и премигват.
И тук завърши първата реч на Заратустра, наречена още предислов, защото на това място го прекъсват воят и радостните възгласи на тълпата. „Дай ни този последен човек, о, Заратустра! — така крещяха те. — Направи да бъдем ние тези последни люде! А ние ще ти подарим свръхчовека!“ И всички ликуваха и цъкаха с език. Ала Заратустра се натъжи и рече на сърцето си:
— Те не ме разбират: аз не съм уста за тия уши.
Прекалено дълго живях в планината, твърде дълго се вслушвах в ромона на потоци и шепота на дървесата: и ето че им говоря подобно на козари.
Като гладко езеро е душата ми и светла като планина пред пладне. Ала те мислят, че съм студен и присмехулник с непристойни шеги.
И сега ме гледат и се смеят: и хем се смеят, хем ме мразят. Мраз е смехът им.
6.
Но в този миг се случи нещо, което стана причина да занемее всяка уста и да се вцепени всяко око. А именно през това време въжеиграчът беше започнал да ходи по въжето. Той бе излязъл през една малка врачка и бе тръгнал по въжето, обтегнато между две кули, така че висеше над пазарището и народа. Точно когато беше насред пътя, малката врачка се отвори още веднъж и от нея изскочи в пъстри дрехи на палячо един млад момък и с бързи крачки подгони въжеиграча. „Напред, кьопчо такъв — извика тон със страшен глас, — ти, ленивецо, мошенико, папуняк такъв! Да не те погъделичкам с петата си! Що дириш тука, между кулите? Мястото ти е в тюрмата — там трябва да те затворят! На един по-добър от тебе ти препречваш свободния път!“ — С всяка дума той все повече се приближаваше и когато бе само на една стъпка от него, се случи ужасното, което стана причина да занемее всяка уста и да се вцепени всяко око: — с неистов вик като някой дявол той прескочи оногова, който му препречваше пътя. А този, като видя съперника си да побеждава, загуби равновесие, стъпи във въздуха, запокити пръта си и полетя надолу в бездната по-бързо от него като някаква въртележка от крака и ръце. Пазарището и народът заприличаха на море, връхлетяно от буря. Всички се разбягаха един през друг и най-вече оттам, където трябваше да падне тялото.
Заратустра не се помръдна от мястото си и право до него падна тялото, обезобразено и със счупени кости, но все още не мъртво. След малко разнебитеният дойде в съзнание и видя Заратустра коленичил до себе си.
— Що дириш тук? — каза той най-сетне. — Отдавна си знаех, че дяволът ще ми сложи крак. И ето че сега ще ме повлече в пъкъла. Да не би да искаш да му попречиш?
— Честно слово, драги мой — отвърна Заратустра, — няма такова нещо, за каквото говориш. Няма никакъв дявол и никакъв пъкъл. Твоята душа ще умре по-скоро от тялото ти. Не се бой вече от нищо!
Човекът погледна подозрително:
— Ако говориш истината — каза той, — то аз няма да загубя нищо, ако загубя живота си. Аз не съм нищо повече от едно животно, което с пръчка и скъдна храна са обучили да танцува.
— Не е така — възрази Заратустра, — ти си направил от опасността твое призвание — в това няма нищо, което да заслужава презрение. Но ето че призванието ти стана причина за твоята гибел. Затова аз ще те погреба със собствените си ръце.
Умирающият не отговори на тия думи на Заратустра, само мръдна пръсти, сякаш търсеше ръката на Заратустра, за да му благодари.
7.
Междувременно започна да се свечерява и мрак обви пазарището. Тогава народът се разотиде, защото дори любопитството и ужасът изморяват. Потънал в размисли, Заратустра седеше до мъртвеца на земята. Тъй забрави той времето. Най-сетне се спусна нощ и студен вятър обвя самотния. Тогава Заратустра се вдигна от земята и рече на сърцето си:
— Наистина хубав улов направи днес Заратустра. Не улови човек, а труп.
Необяснима загадка е човешкото битие и все още без смисъл. Един присмехулник може да се превърне в гибел за него.
Аз ще разкрия на людете смисъла на живота им: той е свръхчовекът, мълнията от черния облак.
Ала аз все още съм далеч от тях, моят разум не говори на техните сетива. За людете аз съм все още нещо средно между шут и труп.
Тъмна е нощта, тъмни са пътищата на Заратустра. Ела, ти, студен и вкочанен спътниче! Ще те отнеса там, дето ще те погреба със собствените си ръце.
Как разбираш, че на пътя по моста, не си се вече провалил и не си станал безумен, след като безумния човек не може сам да определи себе си, че е станал безумен? Затова трябва външно лице-специалист, но ти нали не вярваш и на тях?
"Няма никакъв дявол и никакъв пъкъл.!"
Тогава, защо изобщо има страдание. Ако има страдание в света, значи трябва да има е зло, което е обладало света и човека и е източник на страданието. Заратустра отрича очевидното, без да дава рационален отговор. Защо трябва да вярвам на него, а не на Иисус за това, какво става след смъртта и дали има дявол?
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
