НО2
Мъжът ти - на колко години е, с какво се занимава в момента, с какво се е занимавал преди?
На 27 е. Не мисля, че е коректно да говоря нещо толкова лично за друг човек, било то и най-близкият ми Какво образование има, висше ако няма, смята ли че ще му е нужно? Не те питам, колко пари изкарва, а може ли да ви издържа двамата?
Висше образование има, другото пак е доста лично и не касае мен, затова няма да дам адекватен отговор.А трябва ли всъщност да може?
Да изкарва добри пари да, но чак и двамата рядко е възможно да се постигне, особенно в държава като България
ПО какво разбра, че това е човекът за теб?
Държанието което имаше към мене ( не само показване на любов, сексуален апетит и тн, а преди всичко уважение. Това, че не ме ограничава и не ми държи сметка ( пита си къде ходя и с кой, но до там ), не ми навлиза в личното пространството, знае как да ми покаже ( а не каже ), че ме обича и че съм желана. Кара ме да се чувствам спокойна и сигурна до него.Колко скандали претърпяхте, колко проблеми превъзмогнахте заедно?
Имахме един период с доста скандали, но вече е в миналото, проблеми бая сме преживели заедно, дори и в момента преживяваме един такъв. Колко години деляхте едно легло и едно жилище?
Николко Колко деца си народихте?
Нито 1 за сега Колко пъти се смяхте и колко плакахте заедно?
за смеха доста пъти, за сълзите имало е и такива случей, макар и малко на брой Колко пъти взехте единни решения, основи за бъдещия ви съвместен живот?
Повечето пъти са ни съвпадали мненията, но се е случвало да имаме и разногласия, за които все сме стигали до някакъв консенсус Избрахте ли заедно цвят на тапетите в хола или за детската стая, правихте ли заедно ремонт?
Още не сме я докарали до тамХодихте ли на почивки, извън местообитавяния от вас град?
Да веднъж за сега, но обмисляме след 1 - 2 месеца пак да идем на някъде само 2мата Колко пъти те прегърна, докато плачеш и върна усмивката на лицето ти?
Толкова много, че не мога да ги преброя дори Колко пъти те изненада с малки, но усмивкотворни, весело опаковани пакетчета?
Доста пъти ми е правил малки неочаквани подаръчета.
Сега, отговаряйки си честно на горните въпроси, ... отговори и на следващта партида:
Колко процента от 0 до 100 мислиш, че го познаваш?
между 80 и 90 А колко процента си вярваш на предишният отговор?
100А колко процента искаш да си с него от тук-нататък?
100 А колко % искаш да си с него от тук нататък, в рамките на ОТ след една година ДОкато станеш на 87г?
100, той е човека, с които искам да остарея А колко % мислиш, че той ще си остане същият или ще стане по-добър към теб и към себе си в годините към напред?
Да си остане същият да кажем 70% грубо, да се промени към по добре е доста вероятно.
А знаеш ли какво е предбрачен договор?
Да, знам А какво мислиш за това?
Не е лош вариант зв по несигурните в партньора кандидат младоженсци, или по заможните такиваА какво мислиш за това, че вечна любов има само в продукциите на Disney, и то само за да се продават по-добре?
Така е да, любовта е до време, зловредните еждневни караници за глупости я умътвяват бавно, но сигурно. След време в брака остава само разбирателството, взаимното уважение, и децата, които да го скрепяат. А знаеш ли, че 99% от случаите, в които сме около 20 годишни и ни се падне ГОЛЯМАТА любов, и си мислим че това е края, всъщност се оказва ГОЛЯМ провал?
Да, знам го от опит.
А как се отнасяше към предишният си приятел?
С уважение, любов и разбиране. Не беше ли щастлива с него?
Бях Не си ли мислише, че ТОЙ е човекът?
От начало да, но след като го опознах си дадох сметка, че е твърде зависим от мнението на околните, и се влияе твърде много от другите покраи него. Не беше сигурен в себе си. А към по-предишният?
Както при бившият ми, с тази разлика, че той си беше човек, който е сигурен в себе си, знае какво иска и как даго получи, и не се влияе от другте А към по-по-по-по-по-опо- поропопо - предишният?
Е ти ме върна чак като бях на 15 - 15 бре ... Към тях с какви мили думи се обръщаше, не бяха ли същите? (мило, слънце, мъжа ми, обичам те, харесвам те, довечера ще правим ли секс, хареса ли ме на задна, etc.)?
В интерес на истината и в 4те си сериозни връзки съм наричала половинката си с различни галени имена, от тези, с които съм наричала предишниятА сега не е ли малко лицемерно, уж по същият начин се държиш с 'мъжа си', но твърдиш, че е ТОЙ?
И кое му е лицемерното? Това, че се държа добре с него, че го обичам и уважавам ли? Е как да се държа, няма да го командаря и да му крещя като някоя проста селянка я.
А ако си промениш ВСЕ ПАК непреклонното мнение след година-две-три-като си омръзнете-като те зашлеви-като те напусне, ЩЕ МОЖЕШ ЛИ ДА СИ ГО ПРОСТИШ?
Да ми омръзне не знам, да ме зашлеви, не го вярвам, дори и при най-лошите ни скандали никога не ме е удрял, дори не ми е посягал. да си простя не знам, но със сигурност ще се замисля,нямало ли е преди сигнали за това му поведение, които да не съм забелязала Ще простиш ли на себе си? Ще се погледнеш ли без угризения в огледалото?
Мисля, че да
А какво мислиш каот цяло за наивните хора?
Всеки е наивен до някъде, въпроса е да намерим границата, където започва глупостта Оправдаваш ли синдрома 'розови очила'? (според докторантурата ми по въпроса, това е явление тип 'всичко квот' виждам ми харесва, не ме интересува какво е то всъщност)?
Не, с розови очила не се стига далече. Възприемаш ли себе си за достатъчно зряла, да можеш да взимаш решения за себе си от такъв ранг?
Да Обоснови се, на каква база лежи твоят положителен отговор, който ще дадеш на предишния въпрос?
Това, че за годините си съм видяла доста от живота ( не казвам всичко, но доста ) и добро и лошо, научила съм се как да реаргирам в повечето ситуации и бързо да си овладявам и контролирам емоциите. Да залагам повече на разума, не на сърцето и емоционалната част. В няколко изречения.., нека съдържат аргументи от следния ранг: житейски опит, претърпени сривове и възходи (все пак трябва да познаваш и от двете), образование и интелект, по принцип интелигентна ли си и т.н. ; )
Както казах и на предният въпрос, бая съм видяла от живота, доста ситуации, хора с различни типове характери и тн. Колкото до образованието, завършила съм една от най-елитните гимназии в града ми и смея да кажа в областта дори, откъдето се научих на някой доста полезни умения, които повечето хора придобиват едва във висшето си образование. Университета ми се води един от най-добрите и големите в североизтичната част на страната, има европеиска акредитация, която отваря възможности дори и в чужбина. Образованието там смея да кажа, че е на едно доста добро ниво, повечето преподаватели се стараят студентите им да научат нещо, а не просто да си изнесът лекцията и да си излязат, да си пият кафето с цигарката. Изпитите не са никък леки, и не се вземат лесно, тоест като седнеш да четеш за тях, пак нещо ти остава в главата ( освен ако не си пълен дебил, или зубърче ). Казвам го това защото в повечето университети я за пари, я за минет, минаваш между капките в повечето случай, когато си я закъсал. Общата ми култура, е на ниво над средностатистическото, и се намирам за интелигентен човек ( е не чак на ниво учени разбира се
)