С въпросния човек сме приятели от над 5 години. Най-добри. Досега не ми се е случвало нито веднъж да направи нещо, което да няма рационално обяснение. Никой не е казал, че близките ви хора никога няма да ви наранят. Това го има дори в семейството, камо ли навън. Просто тези, на които наистина им пука за вас, няма да го направят нито нарочно, нито от безразличие.

Твоята приятелка е била лигла и вашето не е било приятелство, съжалявам. Може да се каже, че никой друг на света не ми е казвал толкова много неща, които не искам да приема за себе си пък още седим на един чин /скамейка, образно казано/.

Вие просто си представяте приятелите като хора, които трябва винаги да гледат да са до вас, да ви помагат с всичко, да ви отделят определено време, да са винаги съгласни с вас по всеки въпрос и тн. Е, това е задушаващо. Всяко нещо си има фази. Освен най-добрия ми приятел имам и едно момиче, което ми е ужасно близко. Учи в медицинска академия и засега не сме се виждали от 4-5 месеца, защото е прекалено заета с учене. Вероятно ще се видим чак коледната ваканция. Това не значи, че не и пука за мен, а че е заета. Простичък пример.

А Екстази може и да се огледа, но ако не го намери, после няма да се тормози дали и е добър приятел само, защото не е отишъл. Това се опитвам да обясня. Тези неща просто се усещат.