Направи добро - изяж лайно....

[Sh@d0w]

ПП:Какво стана с глутницата гълъби ,бее,толкова беше яко

изплаших ги и излетяха

По темата: добро не се прави с идеята че ще искаш нещо в отплата. Правиш го защото си такъв и защото го искаш. Когато обаче опреш до нужда ти, тогава виждаш как всъщност те оценяват хората ти около теб и какви са те всъщност.

Не мога да кажа нищо, защото не те познавам в реалния живот, не знам какви са ти отношенията с тези хора, но от постовете ти тук във форума мога да кажа че имаш доста неприятен характер. Винаги заядлив, винаги сарказъм там където не трябва. С малки изключения. Лично мнение, може да помислиш над него.

[jghgh]

Защо обичала?

И сега я обичам.
Просто сме далеч, а и .. не знам, променихме се, навлезе някаква рутина сякаш.
Но винаги си ми е била и ми е до сърцето. Нещо като тиха обич. Не мога да го дефинирам и не искам - думите зацапват и загрозяват това, което се опитвам да опиша.

[DisappointedDreamer]

Не мога да кажа нищо, защото не те познавам в реалния живот,

Точно. Не го познаваш. В реалния живот може да е всякакъв, но не и заядлив, така че запази коментара за себе си.

[x7aZzy]

jghgh, може и да са празни приказки. Аз така възприемам отношенията между хората.
Това, че съм независима, не ме прави безсърдечна. И учудващо съм си доволно щастлива.
Знам, че имам добри приятели, и съм абсолютно сигурна в тях. Без да очаквам каквото и да било.

С моя най-добър приятел не сме се чували, нито писали от месеци, но въпреки това знам, че ще ме чака с колата пред летището, ще ми уреди легло в общежитията, ще се занимава с мен цяла седмица и накрая ще шофира 500 км, за да ме закара да видя дядо, след което ще се приберем заедно за празниците. Нито очаквам това от него, нито съм го молила. Просто знам, че ще го направи. И не е като да не мога да се оправя сама - не в това е въпросът.
А аз в никакъв случай не се чувствам задължена. Благодарна, да, щастлива - също (даже много), но не и задължена.

Както каза Сиси - приятелите са като семейство. Колкото и да се карам с моите, знам, че няма да ме заебат, защото не съм в настроение например.

[granger]

Що да го пази, той казва с какво впечатление е останал от форума.Сми ,той че не е такъв,не е,ама яко реди във форона и оставя впечатление на заядливко сливко

[SisiStrange]

jghgh, може и да са празни приказки. Аз така възприемам отношенията между хората.
Това, че съм независима, не ме прави безсърдечна. И учудващо съм си доволно щастлива.
Знам, че имам добри приятели, и съм абсолютно сигурна в тях. Без да очаквам каквото и да било.

С моя най-добър приятел не сме се чували, нито писали от месеци, но въпреки това знам, че ще ме чака с колата пред летището, ще ми уреди легло в общежитията, ще се занимава с мен цяла седмица и накрая ще шофира 500 км, за да ме закара да видя дядо, след което ще се приберем заедно за празниците. Нито очаквам това от него, нито съм го молила. Просто знам, че ще го направи. И не е като да не мога да се оправя сама - не в това е въпросът.
А аз в никакъв случай не се чувствам задължена. Благодарна, да, щастлива - също (даже много), но не и задължена.

Както каза Сиси - приятелите са като семейство. Колкото и да се карам с моите, знам, че няма да ме заебат, защото не съм в настроение например.

Абсолютно. И ако не е там и не го направи, ще знаеш, че е имал сериозна причина и нито за момент няма да му се разсърдиш или да има някакъв вид драма, защото ще си наясно, че не е направено от безразличие.

Винаги съм мислила, че истинските приятели нямат нужда от думи като "Обичам те.", обещания и "изясняване на отношенията", защото всичко някакси се знае по дефолт, чувства се.

[granger]

Аз на най-добрата си дружка и казвам ,че я обичам , естествено не на всеки 3 минути, усещам се сама,че го казвам , през не чести периоди от време.

[SisiStrange]

Да, и на мен ми се случва. Просто не е нещо, което чувствам като необходимост да чувам. То си ми е ясно.

[DisappointedDreamer]

Абе, всичко зависи от човека. Аз на мойта най-добра приятелка изобщо не трябва да и го казвам. Тя го знае. И винаги
и помагам без да очаквам нещо в замяна.

Онзи ден не можеше да се прибере в тях, защото нямаше влакове. Без въобще да пита или аз да казвам нещо, знаехме че ще преспи в нас. Днес аз се сдухах, и тя слезе на моята станция, постоя с мен докато и плаках на рамото и докато ми дойде влака и си отиде. Друг път пък тя се беше сдухала и буквално хванах автобуса, за да се видя с нея точно за 5 минутки и да я успокоя преди тя да си хване влака и после пак се върнах вкъщи.

За дрехи, пари, цигари, и т.н. Да не говорим. Просто си зависи от човека. Тя ми е помагала и аз на нея. И цикълът продължава. Не очакваме нищо от другата. Няма кофти/неловки тишини и прочие. Обичаме се и то много. И си го знаем.

[CoNviCt]

^
||


Напротив. Очакваш го подсъзнателно. Не си го забелязала, защото най-вероятно не те е подвеждала.

[DisappointedDreamer]

Ох, подсъзнателно, разбира се.

Ама не ми се занимава с психологически глупости.

[anonymous708973]

Нито очаквам това от него, нито съм го молила. Просто знам, че ще го направи.

Грешка. Но ще го проумееш, когато не направи нещо, което си "знаела". Тогава ще разбереш, че всъщност си го очаквала.
Съгласна съм с jghgh - винаги очакваш нещо. Да, доброто може да е направено напълно безкористно, но очакваш, че приятелят ще е там, когато ти потрябва рамо.
Добър човек съм. Винаги помагам. От случайни хора не очаквам възвръщаемост, но от приятели се разочаровам страшно.
На най-добрия си приятел най-редовно служа за психолог, обаче когато преди месец и нещо му плаках по телефона, той беше там - трезв, разумен, изслуша цялата половинчасова тирада, даде ми съвет, който аз бих си дала, и така.

[Canis_Dirus]

Много вагинираща тема.

[x7aZzy]

Грешка. Но ще го проумееш, когато не направи нещо, което си "знаела". Тогава ще разбереш, че всъщност си го очаквала.

Не.
Защото съм минала през това вече.
И аз, както всеки друг, съм била предавана от приятели. И то не веднъж или два пъти. С времето осъзнах, че причината за тези разочарования е в мен. В моите очаквания, изисквания, в това, че приемам другите за даденост.
Преди винаги си мислех, че хората са ми длъжни. Че трябва да ми обръщат специално внимание, че трябва да ме обгрижват, ласкаят, предразполагат да им помогна, да ги изслушвам. Че щом са в графата "близки"/"приятели", това автоматично значи, че са задължени да ми правят услуги, да ми изпълняват желания и т.н. От това се подразбира, че с никого не успявахх да създам трайно приятелство. Постоянно сменях приятелските си кръгове. Чувствах се не намясто. За някакви абсолютни дреболии прекъсвах отношенията.
Доста весела картинка.
Сега спокойно мога да кажа, че съм променена (специално в това отношение). И съм доволна, че вече 4 години съм успяла да "задържа" приятелите си.
Единственото, което очаквам от близките си, е да не ме лъжат. Всичко останало е условно.

[granger]

Много вагинираща тема.

още повече след като се появи :*

[SisiStrange]

Грешка. Но ще го проумееш, когато не направи нещо, което си "знаела". Тогава ще разбереш, че всъщност си го очаквала.
Съгласна съм с jghgh - винаги очакваш нещо. Да, доброто може да е направено напълно безкористно, но очакваш, че приятелят ще е там, когато ти потрябва рамо.
Добър човек съм. Винаги помагам. От случайни хора не очаквам възвръщаемост, но от приятели се разочаровам страшно.
На най-добрия си приятел най-редовно служа за психолог, обаче когато преди месец и нещо му плаках по телефона, той беше там - трезв, разумен, изслуша цялата половинчасова тирада, даде ми съвет, който аз бих си дала, и така.

На мен също ми се е случвало да ме разочароват и съм убедена, че и на тях се е случвало аз да ги разочаровам. Хората допускат грешки и не виждам защо това, че са ни близки означава, че точно техните са непростими.

[Canis_Dirus]

още повече след като се появи :*

Мдам. Контраст дейш.

[Niakoitam]

Грешка. Но ще го проумееш, когато не направи нещо, което си "знаела". Тогава ще разбереш, че всъщност си го очаквала.

Тоя път съм напълно съгласен с теб.

Постоянно сменях приятелските си кръгове. Чувствах се не намясто. За някакви абсолютни дреболии прекъсвах отношенията.

Не е номера да прекъсваш отношенията си с някой за дреболии.Човек никога не може да е на 101% такъв какъвто ти се иска.

jghgh, може и да са празни приказки. Аз така възприемам отношенията между хората.
Това, че съм независима, не ме прави безсърдечна. И учудващо съм си доволно щастлива.
Знам, че имам добри приятели, и съм абсолютно сигурна в тях. Без да очаквам каквото и да било.

С моя най-добър приятел не сме се чували, нито писали от месеци, но въпреки това знам, че ще ме чака с колата пред летището, ще ми уреди легло в общежитията, ще се занимава с мен цяла седмица и накрая ще шофира 500 км, за да ме закара да видя дядо, след което ще се приберем заедно за празниците. Нито очаквам това от него, нито съм го молила. Просто знам, че ще го направи. И не е като да не мога да се оправя сама - не в това е въпросът.
А аз в никакъв случай не се чувствам задължена. Благодарна, да, щастлива - също (даже много), но не и задължена.

Както каза Сиси - приятелите са като семейство. Колкото и да се карам с моите, знам, че няма да ме заебат, защото не съм в настроение например.

Всъщност и ти подсъзнателно го очакваш.Нищо, че твърдиш обратното.В твоите очаквания се включва това твоя най-добър приятел да те чака с колата пред летището, да ти уреди легло в общежитието,да се занимава една седмица с теб,да кара 500км да видиш дядо си и после да ходите заедно на празниците. Приемаш, че ако един път не го направи просто е имал причина за това.Обаче ако не го направи няколко пъти и започне нещо да си прави оглушки постоянно едвали пак ще си на същото мнение.Най-много лееееека полека да започнех да си го променяш и да започнете да се очуждавате постепенно дори и без някакви скандали.Отделно това, че не се чувате и виждате с месеци.Не знам,не ми харесва като идея.Това страшно отдалечава, а през тия месеци даденият човек може да има най-голяма нужда от тази близост и съответно да си намери някои друг.Да,определено и аз имам приятели, с които се виждам веднъж годишно или даже по-рядко, а някои малко по-често,но за малко,но много държа на тях и съм им страшно благодарен за някои неща,но не мога да твърдя, че имам очаквания спрямо тях.Просто съм им благодарен за миналото и за това, че като съм с тях ми е готино и след известно време се чувствам напълно в мои води,но ги възприемам по-скоро вече като приятели за по чашка въпреки, че преди някои и друга година едно момиче, с което и сега се уважаваме например ми предложи сама услуга без аз даже и да съм и намеквал нещо.Е, не се възползвах де.

[SisiStrange]

Именно, защото са толкова добри приятели, той няма да си направи оглушки.

Ако, обаче, един ден нямам възможност да направя нещо за най-добрия си приятел по някакви си причини, и после той ми се муси, разигравайки драми, че еди какво си не е станало, ще започна да си правя оглушки доста по-често. Никой не обича да се чувства длъжен на някого. Приятелите се формират от много неща, които правят един за друг, защото искат да ги направят. Защото им е дошло отвътре.

А приятелството минава през всички тези етапи, които си мислите, че едва ли не не сме видяли и затова вярваме в другия безрезервно.

Когато си хвана гадже, не ми обръщаше никакво внимание 2-3 месеца. После се поуспокои откъм тръпка и нещата си тръгнаха нормално. Когато постъпихме в университета, за 1 месец и нещо бях много впечатлена от едно момиче и, без да искам, го бях позарязала заради нея. После ми мина набързо и ей ни пак. Хората минават през всякакви периоди. Истински се сближават, обаче, когато си докажат, че независимо кой какво и къде върши, какво му е на главата, накрая винаги са си заедно, пазят си тайните и разчитат един на друг.

[Niakoitam]

Именно, защото са толкова добри приятели, той няма да си направи оглушки.

И това също влиза в грава Очаквания.

[SisiStrange]

Не, това е факт. Не познавам тях де, говоря от своя собствен опит.

Нямам никакви определени очаквания, защото съм наясно, че човека си има негов живот. Просто знам, че ще направи всичко по силите си именно, защото иска да го направи, а не защото така трябва. Ако не успее, здраве да е. Никога не бих се разсърдила.

[x7aZzy]

Не, това е факт. Не познавам тях де, говоря от своя собствен опит.

Нямам никакви определени очаквания, защото съм наясно, че човека си има негов живот. Просто знам, че ще направи всичко по силите си именно, защото иска да го направи, а не защото така трябва. Ако не успее, здраве да е. Никога не бих се разсърдила.

Това.
Със Сиси мислим доста еднакво по темата. !! ^.^

Обаче ако не го направи няколко пъти и започне нещо да си прави оглушки постоянно едвали пак ще си на същото мнение.Най-много лееееека полека да започнех да си го променяш и да започнете да се очуждавате постепенно дори и без някакви скандали.Отделно това, че не се чувате и виждате с месеци.Не знам,не ми харесва като идея.Това страшно отдалечава, а през тия месеци даденият човек може да има най-голяма нужда от тази близост и съответно да си намери някои друг.

Първо - не си представям хипотетична ситуация, в която той няма да ми помогне, въпреки че има възможност. Но дори и това да стане - сядаме и говорим. По-просто нещо от това няма.

Второ - никога не бих се обидила заради подобна дреболия. Все пак той не е длъжен да прави това. Нито бих се отдалечила от него само защото не ме е посрещнал на гарата и трябва да си нося багажа сама (например). Това са глезотии. Та аз не съм бебе, че да се грижат за мен. И сама мога - това важи за почти всички дейности, които извършвам с приятелите си. Но е по-забавно, когато сме заедно.

Трето - точно защото не сме се виждали вече 10 месеца, когато се прибера, ще съм в пъти по- радостна да видя и прекарам време с тях. И естествено, че те си имат и други приятели. Както и аз. Абсурдно е да си въобразявам, че само аз съм фактор. Всеки си има живот и приятелите са част от него, но не и центърът.

Като цяло е тъпо да спорим дали аз имам очаквания или не.
Това дали вие имате, не ме вълнува - ваша си работа.
Аз споделих, че откакто нямам толкова много очаквания, съм по-щастлива. Каквото и да изпишете, няма как да промените това.

[jghgh]

xtazy, такова отношение супер много оневинява хората. едва ли не могат да постъпват както си искат и все ти си виновна,че си очаквала друго нещо...

[anonymous708973]

Каквото и да изпишете, няма как да промените това.

Имаш пълното право да откажеш да прогледнеш.
Само един въпрос: На летището/гарата ще се огледаш ли за него? Сигурна съм. Защо? Защото ОЧАКВАШ да е там.

[x7aZzy]

xtazy, такова отношение супер много оневинява хората. едва ли не могат да постъпват както си искат и все ти си виновна,че си очаквала друго нещо...

Естествено, че могат да постъпват както си искат. Това нещо лошо ли трябваше да е? Не ти разбирам тезата.
Но да - всеки постъпва както си иска и аз съм последният човек, който е виновен за това. Пак не разбрах как може аз да съм виновна за нещо, което не съм направила?

Имаш пълното право да откажеш да прогледнеш.
Само един въпрос: На летището/гарата ще се огледаш ли за него? Сигурна съм. Защо? Защото ОЧАКВАШ да е там.

Ще се оглеждам естествено.
Щом е казал, че ще дойде, ще дойде.
Ще се оглеждам за него, защото съм сигурна, че ще е там. И защото искам да го прегърна.

Нещо не се разбираме. Идеално схващам какво се опитвате да ми втълпите, но не е така. Хората са различни. Това, че вие имате подобни очаквания, не означава, че и аз ги имам.