Направи добро - изяж лайно....

[aks13v]

Когато осъзнаеш следните 4 точки, ще си един по-умен човек, абе направо ще станеш мъж.

1.Никога не прави добро, ако нямаш кяр
2.Мачкай, за да те уважават
3.Никога не си показвай слабите страни (нито пред познати, особено пред непознати)
4.Няма приятели, няма роднини ... има общи интереси

[psychopath]

Преди и на мен ми беше гадно от тези неща, но се научих да не разчитам на другите и да се оправям сам.

[SisiStrange]

Никога не можеш напълно да разчиташ на друго човешко същество, че ще е до теб. Не знаеш в какъв момент ще ги хванеш, най-малкото. Истински можеш да си сигурен и да вярваш само на семейството си - създадено от теб или това, от което си се появил. Никой приятел не е длъжен да реагира по какъв да е начин.

Ако пък считаш, че тези хора предимно те използват, а самите те не се стараят да са ценни, вратата и толкова. То е като с връзките само че на платонично ниво. Някой не полага никакви усилия да задържи другия - край.

Едит: Току що видях, че има и втора страница. Пардон. Мда, съгласна съм с мнението на екстази.

[valdesbg]

Х със сигурност съм се изразил достатъчно ясно. И ситуацията беше точно така - съвсем директно казвам че имам проблем и се нуждая от помощ... От тримата получих отрязване.

Дори и да не е толкова сериозна, колкото изглежда.... поне едно изслушване може да има... ей тъй отвреме навреме да цъкат "аха" или "мхм"..

Акс - бил съм и на тоя фронт.. не е печеливш, минал съм го отдавна.

Сиси - никой не е длъжен права си. Ама е кофти да паднеш на земята при все че би трябвало да има кой да ти пази гърба. Как да е.

[LadyDi]

Влади, сега сигурно и мен ще ме намразиш, но в цялата ти концепция има едно-единствено нещо, което куца адски много.
За да бъде едно добро дело наистина добро, то трябва да бъде направено без да очакваш нещо насреща. В противен случай, то не е истински добро.
Да, знам, че правим всяко нещо с користна цел, за да задоволим някакви собствени, лични мотиви. И ти в твоя случай. Даваш сърце и душа за приятелите си, защото ги наричаш "приятели" и очакваш да ти се отблагодарят. А не трябва да е така. Трябва да се прави добро, защото ти самият изпитваш нужда да го сториш, а не като leverage за в бъдеще.
В тоя ред на мисли, подкрепям x7aZzy. Аз отдавна се научих да правя добро, само когато изпитвам вътрешна необходимост и убеденост да го направя, а не защото някой ме моли и определено не защото ще искам нещо в бъдеще от този човек. Когато очаквам нещо, не наричам доброто добро, а услуга.

[Irti]

Винаги прави добро и бъди човечен.

Приятел не е длъжен да реагира, ама е препоръчително, ако ще се развива приятелство. Напълно грешно е да чакаш нещо да ти се връща. Направил си, дал си и забравяш. И аз съм правил хиляди неща. Никой не ме е карал, но така се чувствам по-добре. Също така съм получавал и получавам постоянно добрини.

Омръзна ми.... да знаете днеска коля с тъп нож и беся със собствените ви черва.. ако сте късметлии ще е в този ред...

Аре нема нужда от изхвърляния.

"Никога не прави добро, ако нямаш кяр" "Мачкай, за да те уважават" Супер грозната работа, човече. Всеки гледа само да налапа все повече. Гледайте обратно на нещата и е имате повечко приятели.

"Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош."

Успех! Давай и имай!

[valdesbg]

Лейди - Никъде не съм казал че очаквам да реагират еди как си. Както каза Ирти - би било добре. Не е задължително. Нито ще правя фасони, нито ще се цупя. Просто си мисля че приятелите е желателно да се подкрепят. За да не виси думичката в празното пространство.

Аз съм направил добрините, защото съм имал желание и възможност. Не съм върнал никого, каквото и да е струвало това. Хубаво ми е да помагам на познати и непознати. Ядосах се защото помолих за нещо елементарно - един обикновен нормален разговор, а бях отрязан. Все едно да дойда и да те помоля за чаша захар.

[anonymous708973]

абе направо ще станеш мъж.

1.Никога не прави добро, ако нямаш кяр
2.Мачкай, за да те уважават
3.Никога не си показвай слабите страни (нито пред познати, особено пред непознати)
4.Няма приятели, няма роднини ... има общи интереси

Мъж - не. Леке - със сигурност.

[LadyDi]

Ядосах се защото помолих за нещо елементарно - един обикновен нормален разговор, а бях отрязан. Все едно да дойда и да те помоля за чаша захар.

Не е така. Чашата захар не ме обвързва емоционално. В разговора се очаква да вземеш страна, да поемеш част от психическия товар на другия. А не всеки е готов или желае да направи това.
Ядосан си, не защото са ти отказали, а защото не си бил подготвен за отказа.

[bitchwolf]

Всъщност ако очакваш отказ може би ще ти е по-лесно. Може би и ако се стремиш по-малко да имаш нужда изобщо от нечия помощ. Не, не казвам, че човек трябва да живее сам и да не поглежда и да не се нуждае от други хора, но когато няма към кого да се обърнеш, обърни се към себе си. Случва се, хората да са големи егоисти и да не им се занимава, колкото и некоректно и неприятно да е това спрямо теб (или кой да е човек).
И искам да си кажа тезата за "непоисканото добро". Това е доброто, което всъщност се наказва. Ако не те помолят или не поискат помощ от теб, а ти все пак я дадеш, тя няма да се оцени и в това всъщност се корени наказанието. Това е от мен.

[valdesbg]

Ако очаквам отказ изобщо няма да се стига до момента с питането. Ясно съм написал че имам нужда от помощ изключително рядко. И моля още по рядко. В конкретните случаи с тримата човека доброто винаги е било поискано.

Лейди - най-вероятно е така. Не е готино, трудно паля... запаля ли обаче... беснея здраво. После бързо ми минава.

[granger]

В момента съм в такъв период,подобен на твоя Влади, само че за разлика от теб, аз също се отдръпвам,като видя ,че приятелите ми нещо ми бият игнора и ме търсят само за кяр се прибирам в черупката. И само мъжа ми е допуснат дотам. В един момент няма с кой кафето да си изпиеш и 2 думи да смениш и тогава осъзнаваш кой е ценен и кой не. Излизам сега от тая гадост,но последния месец може би да съм комуникирала най-малко през животеца си. И все пак - най-доброто все още предтои.
Не е хубаво,но всички си имат тези моменти на "малка разруха"

[bobbi1]

Здравей ! Случайно попаднах на темата и ми стана интересно, защото наскоро и аз минах през нещо подобно и знам какво е чувството. Понякога хората са направо безчувствени и от тях не може да се очаква каквото и да било. Но постъпката им в твоя случай е гадна. Можеше поне да се изслушат. Моя съвет е : теглим им една майна и не се занимавай с тях, защото колкото повече си губиш времето с такива хора, толкова повече ще се чувстваш кофти. Аз така направих и резултата беше повече от добър. Хората са казали следното " Когато няма кой да ти подаде ръка и да ти покаже пътя, стискаш юмрук и продължаваш сам напред".
Може да пиеме по бира - това помага.

[tori]

Ами както казаха нагоре - не всеки има силата да поеме част от емоционалния товар на някого другиго, пък било то и на близък приятел. Естествено, никой не е задължен, но е кофти. Честно казано в момента каквото и да кажа, всичко е изписано нагоре. Не си самичък, и на мен често ми се случва да имам нужда не толкова от финанси или услуга, а от подкрепа и се ядосвам когато не я получа. Света е устроен така, че уж всяко действие си има равно по сила и обратно противодействие, а не е така с човешките отношения. Може би трябва да свикнем с тази особеност. Желая ти успех в оправянето.

[aks13v]

Никой не съм карал да се съгласява с мен, но колкото и да се правите на моралисти, знаете, че съм прав. И колкото да се правите на добрички повечето действате точно по 4те точки, защото за абсолютно всички важи "Аз съм най-важен, другите да го духат".

[antineutral]

Не е хубаво,но всички си имат тези моменти на "малка разруха"

И аз съм на това мнение. Струва ми се, че понякога ресурсите на приятелството се изчерпват и то престава да съществува като такова временно или изобщо.

[Niakoitam]

aks13v и аз изобщо не съм съгласен с 4те ти точки.Тези точки не правят човека мъж, а някакъв отчаян човечец и поипринцип по отиват на малко по-възрастните отчаяни едвали не от живота хорица да ги правят,но и за тях не е гарантирано.

А valdesbg определено човек трябва да прави добро. Не знам ти с какви хора се обграждаш и точно по какви критерии ги избираш но неща от рода: "Оправяй се на мен в момента ми е добре" показват пълен егоизъм, никаква способност за подкрепа и всякакво нежелание.А иначе хората не са длъжни да забелязват нещо и да вадят думите с ченгел.Ако искат и могат ще го направят ако не не.Ти си този,който трябва да им го каже.Все още никой човек не се е научили да чете мисли или поне аз не знам за такъв случай.Относно това, че не ти е до глупостите на някой си...зависи какво имаш предвид.Глупостите за един човек може да са най-важните и най-трудните за друг човек.Нещо,което забелязах в темата, за кога за първи път ви казаха Обичам те. Прекалено внимание обръщаш на думите, а не думите са важни често, а действията.В случая тези твои приятели може много време да са ти обяснявали какви големи приятели сте,но пък не е само до думи, а и до действия.А пък и хората често сме заети.Може пък точно в тези моменти да са нямали никакво време. Та да се върнем на думите.И аз дълго време имах до мен един човек,който ми се беше обявил за голям приятел.Познавахме се от около 18 години.Да,действително понякога,когато е виждал ,че се заяждат с мен ме е защитавал дори.Беше една година по-малък от мен,учехме в един клас, а брат му е около две години по-голям от мен и имаше разни връзки с доста градски биткаджий.Но пък от друга страна си беше леке...сигурно и такъв си е останал изобщо не ме интересува.Винаги когато имаше хора от компанията на брат му около нас не пропускаше момент да ми се прави на велик.Аз му се сърдех после ми минаваше и така много време.Докато не дойде и черешката на тортата.Веднъж братовчед му,който е от тук но живееше на друго място, а после пак си дойде нещо започна да ми се прави на велик и го ошамарих.Имаше и втори рунд де братовчеда на този уж мой приятел,той и един смотан мангал, с който също съм отраснал се органзираха и тоя братовчедът успя коварно и в гръб да ми счупи челюстта.Това беше доста гаден нож в гърба и ме накара колкото и да не обичам да мразя да хвърля на боклука скапаните отношения с тези хора.Вече за мен те са умрели и просто не съществуват.А минаха вече повече от 6 години от тогава Тоя дето я направи тая постъпка нямаше очите даже да се извини, а тоя дето ми се пишеше приятел и мангобийт пробваха,но без резултат.Преди някои и друг месец уж приятеля пак го видях късно вечерта с колата му.Каза ми Здрасти,отвърнах и с бясна скоросто си отидох натам.Качи се в колата и с пълна газ отпраши.Не ме и интересува,както казах за мен тези трима човека вече изобщо не съществуват.Не, че съм му се открил някога де.Аз поринцип трудно се разкривам напълно.Много много трудно.Има хора,които страшно много уважавам и страшно много държа на тях,хора,които без да съм ги молил и без да искат са ме променяли из основи като например хората от последният ми клас,но и тях не съм допускал толкова дълбоко във вътрешният ми свят.Дори и роднините ми в повечето случай са лишени от тази опция.Слабостите си аз на хората трудно ги показвам.За момента има точно един човек,пред който се осмелявам напълно да го правя.Тя си знае коя е.Има и други хора,но пък напоследък с тях си общувам доста по-рядко.И да, от нея на този етап съм много доволен.Притежава качества каквито на мен ми допадат страшно и винаги ми се е искало да общувам с човек с подобни качества.Способна е да говори за себе си,но и да изслушва,да дава подкрепа и в същото време да се съобразява,да показва с действия, че държи на мен.Да, няма силата да ми помогне,защото тя трябва да е в мен поринцип,но я няма,но пък е винаги до мен колкото и условно да е това.Други хора на нейно място отдавна да са се отдръпнали вече от мен.Може би даже и аз бих го направил ако бях на нейно място,но все пак тя е до мен.И аз ще съм до нея когато има нужда.Не знам какво ще става в бъдеще и какви промени евентуално ще,но все пак засега съм много доволен въпреки, че още няма и година общуване.

[CoNviCt]

"Господи, мислех да се моля, но знам, че трябва сам да се справя с проблемите си, така че... все пак благодаря!"

[granger]

И аз съм на това мнение. Струва ми се, че понякога ресурсите на приятелството се изчерпват и то престава да съществува като такова временно или изобщо.

Не точно ресурсите,но понякога всеки има нужда от малко опън назад. Да се отдалечиш за малко, да се погрижиш за себе си без да отдава нужното внимание на приятелите си и това,не защото не ги обича и цени, а защото ,колкото и да помага човек ,все някога този "ресурс" ,както го наричаш се поизчерпва и трябва да презаредиш. Да си готов отново да помагаш и да изслушваш. Да си приятел на 100% , а не от време навреме.Някой ще каже,че приятелите те зареждат,ама всеки си има проблеми. Аз съдя по себе си и хората около мен, виждам,че няма как да ми помогнат в момента, а аз не съм в кондиция да съм до тях на 100% , предпочитам да се отдръпна за седмица, да си сбия мислите в главата , а през това време , те също да премислят и да са готови , за мен в смисъл. Когато виждам,че няма как да помогна,предпочитам да се отдръпна,а не просто да стоя при човека и да не му давам нужната подкрепа. Вярно е ,че звучи странно , но презареждането става и от двете страни.
Странно може да ви се види, но аз съм такава.

[jghgh]

Таа,мисълта ми беше-понякога идва пределният момент,в който разбираш,че такова нещо като чисто приятелство няма.Винаги единият е паразит/консуматор,а другият е просто наивен?!/всеотдаен/леко глупав.

Не съм съгласна.
Аз истински съм обичала моя приятелка и тя мен. Това просто не е вярно.



XTazy, приказки на теория. Всички знаем, че няма как да изкореним очакванията си от другите.
Нито да спрем да се надяваме на възвръщане.
Изобщо не ми харесват тези богоподобни теории, поставящи човека в невъзможна ситуация - като правиш добро, напълно да забравяш за него.
Е, няма такъв филм.

За себе си мога да говоря, че се смятам за 50х по-добър човек от много хора, които познавам. Просто виждам себе си как реагирам какво съм готова да дам и т.н. Не, не сядам да си записвам в тефтера, нито веднага искам "връщане на жеста", но ми е МНОГО по-приятно, ако получа поне уважение и благодарност и на човека после мога да разчитам.
Вярно е, че никой на никого не е длъжен. Но ако винаги мислим така безпристрастно, изчезва топлината от човешките отношения. Буквално си сам за себе си. Вярно, че си по-независим, по-леко ти е и т.н., но това просто не е топла нагласа за живота.
Разбира се, заради факта, че противостоя, сигурно лесно можете да ми извъртите думите, че живея с грешния мироглед за живота и т.н., но не смятам, че е така. Не смятам, че вечно трябва да си безпристрастен, теоретичен и т.н. Да не кажа сив и зачеркнал всичко човешко в себе си. Не ми харесва постоянното отричане на напълно човешкия елемент в темата. Нормално е да си егоист, нормално е да очакваш нещо от другите или да ги чувстваш длъжни. Да, те не са ти длъжни, нито ти си им длъжен - всеки поема отговорност за постъпките си, всеки сам си решава какво ще прави и какво не и никой не му е виновен. Но е много по-приятна перспективата чувствата да са споделени. По-хубаво щеше да бъде, ако хората оценява какво правим за тях. Не е нужно да си калкулатор, който всичко си смята. Но човек с достойнство и уважение, който знае, че е стойностен и трябва да бъде по-високо оценяван - защо не.

Не ми харесва отричането на разочарованието. Невъзможно е да не си разочарован в такива ситуации. Иначе е напълно вярно, че не можеш да се сърдиш на другите, че не са реагирали както си очаквал, понеже винаги трябва да ти е ясно, че постъпките на другите са напълно независими от твоите желания и очаквания.


Да, никой нищо не трябва да прави за теб. Само че приятелите да ти обърнат гръб.. Е, не. Предполага се, че трябва взаимно да се подкрепяте и да си помагате.

[Auriss]

Много се е изписало тук, но истината е къде по-проста - случва се понякога онези, които имаме за близки, да ни разочароват. Това е положението. Живот. Хора всякакви и не е на всеки във възможностите (или характера) да се спре за миг и да се огледа. Въпросът е моментите, когато са били насреща, да са повече от онези, в които просто са ти обърнали гръб.

Горе главата. И това ще мине. Недей само си я слага тази случка като обеца на ухото. Достатъчно зрял си, вярвам, да осъзнаваш, че няма какво да направиш в тази ситуация. Криво ти е, ясно, но си тровиш нервите с глупости в момента.

[nymphadora]

Не съм съгласна.
Аз истински съм обичала моя приятелка и тя мен. Това просто не е вярно.

Защо обичала?

[SisiStrange]

Има истински приятели. Просто не са кукли на конци и винаги ще има И караници. Най-добрия ми приятел ми е като брат и само някой, който никога не ни е виждал може да каже, че е до интереси. Това, че го обичам и сме приятели, не значи, че понякога не ми се ще да си направя оригами от кожата му. Проблемът на много хора е, че не приемат приятелите навътре и при първото по-сериозно неразбирателство, теглят чертата и заявяват, че няма приятелство, а само някаква егоистична форма на запълване на определени липси. Приятелите трябва да се третират като част от семейството. С тях можеш да се изпокараш страхотно и после пак да сте приятели. Като всички хора и те си имат слаби моменти и не можеш (и не трябва) да очакваш винаги да са на 6. Така и би следвало да бъде. Жалко, че има хора, които не достигат до такава точка в отношенията си с техните приятели. За мен, лично, това е едно от най-хубавите възможни неща.

Това не беше свързано с твоя проблем, Влади. Беше оф-топик. По твоя случай, мисля, че Auriss е прав.

[granger]

Така е Сиси.
Все пак приятелите не са собственост,колкото и аз преди да си мислех така. Те не са съкровено наши вещи и не винаги ще са на разположение ,когато ни потрябват.

ПП:Какво стана с глутницата гълъби ,бее,толкова беше яко

[SisiStrange]

Така е Сиси.
Все пак приятелите не са собственост,колкото и аз преди да си мислех така. Те не са съкровено наши вещи и не винаги ще са на разположение ,когато ни потрябват.

ПП:Какво стана с глутницата гълъби ,бее,толкова беше яко

Наложи се да я махна заради тълпата нови тарантули тая година.