- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 26
За всички ще е по-добре, не им е жал,
че ще умре - нещо голямо!
http://www.youtube.com/watch?v=lvRfbNSo1TQ
....
много си права, не мисля, че чувствата са нещо, което може да се контролира... околните понякога много объркват нещата, да не кажжа винаги
В мойта сцена на живота,
вече ще си публика,
и от ъгъла ще гледаш,
как ще блестяя..
И аплодират ме, по име викат ме.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=440091 влез...
Когато вече неприятните (или безразличните) емоции са станали повече от приятните чисто вътрешно и когато мисълта за човека вече не ти носи радост. Когато спреш наум да си отмяташ: "А това нещо ще го разкажа на Х довечера като се видим, ще му стане много смешно." Това, което аз научих е, че чувствата не си отиват, когато спре да ти е мъчно и спре да ти се плаче при идеята за раздяла, а малко преди това, тъй че докато не стане факт, не си сигурен. Разбираш на 100% чак, когато видиш, че след това ти е по-добре. Това за дългите и сериозни връзки.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Ти ли си? Поредният, когото
няма да наричам с нежни имена.
Ти ли си? Поредният без име,
който ще остави в мене празнота.
Ти ли си? Сърцето ти едва ли
ще трепне и ще търси моята любов.
Ще потънеш скоро в мрак незнаен,
а след теб… ще дойде някой нов.
Ти ли си? Поредният, когото
няма да обичам, нито ти пък – мен.
Ти си… поредният от многото,
такива като тебе срещам всеки ден…
***
А как ме уморяват тези срещи.
Колко много, много ми тежат.
И моля се аз силно и горещо…
няма ли най-сетне те да спрат?
Somewhere over the Rainbow
Истината е, че от 20на дена нямам желание да правя почти нищо. Всичко ми е токова антипатично и унило. Оф, не мога да разбера защо се появи тази меланхолия... Гледам да съм уж активен, но всичко ми е насила. Днес като че ли достигнах моя "апогей" на безразличност към околния свят... Много малко работи успяват да ми донесат щастие и усмивка тези дни.
Нямам никакво настроение или имам, но не клони особено към списъка „яки чувства“. Не ми се плаче, не ми се смее, дори не ми се обича. Странно е, наистина странно.
Нз какво искамТу искам да съм с него ту не искам много ми е гадно и тъжно нз какво да правя
![]()
Ох, бахти якия полет.
Тоя китаец ме накара да се ухиля, бахти готиния човек.
А английският му беше перфектен просто, за сефте ми се случва.
Утре пак на работа.
Дано се осъществи планът с кафето, готино ще ми е.
Три изпита за днес и приключих. И от другата седмица ще ме скъсат от лекции, но важното е, че се паднах в група с добра програма и, че ще си почина поне месец от изпити.
Уморена съм, но от утре започвам да се презареждам с енергия.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Днес беше най-хубавият ден за тази седмица!
Нямам търпение да дойде и неделя. Ако успея да намеря решение за дребните проблемчета, които евентуално ще възникнат, денят ще бъде още по-прекрасен от днес.
Супер оптимистично ми е. За пръв път от... месеци, се чувствам истински щастлива и спокойна! Толкова е хубаво!
Ей, ама колко ТОЧНО! Не мога да спра да мисля всичките хубавости, 'дето ми се изсипаха на главата! Имаше смисъл от всичко, явно. Ех, колко ми е прекрасно да се чувствам удовлетворена, да усещам, че не съм правила нищо напразно, че усилията ми в крайна сметка започват да ме водят по пътеката ми. Ех, живот! Толковатолковатолкова ми е добре!
Това.
Но от няколко месеца.
И единственото щастие в живота ми е сестра ми и приятелите ми.
Което не е малко, но не променя безразличието.
Но днес цял ден ми е приповдигнато настроението, свърших малко работа у дома.
Имам време на спокойствие да си оправя нещата , сама съм за уикенда.
Срещата/излизането/каквото-и-да-беше-това беше страхотно. Надявам се да повторим, имам нужда от разнообразие и време, прекарано с нови и приятни хора.
Ще успея с тъпите ЕМ. Зор е, ама ще го пратя на време. И после серийка изпити...
Баси тъпата котка, как можа да ме ухапе. Питбулът ми се влачи в краката и ме преследва за да го галя и се лигави, а няква смотана котка ме контузи така, че едвам пиша по клавиатурата, нищо не мога да правя с тая ръка.
Но това да са проблемите, че миналия път беше къде-къде по-страшно.
Обичам го, толкова много го обичам! Скоро ще стане година! Много е прекрасен!
Залавям пак ЕМ, остана още малко!
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
"Кошче за душевни отпадъци" - От Тори
Чудя се как, по дяволите, да започна. Няма значение, важното е, че все пак имам какво да напиша.
Имам да разкажа за едно прекрасно семейство, което толкова обичам и което ме е изградило като (надявам се) добър човек. Много съм им благодарна, защото те ежедневно търпят ужасните ми настроения, виковете, крясъците и резките ми реакции като цяло. В последно време те май са бая, за което се чувствам някак виновна. Имам предвид, че те далеч не заслужават това.
Също така имам да разкажа за едни приятели. Хора, които са толква различни, че няма накъде. С повечето слушаме един стил музика, но разбиранията ни се различават. Аз разбирам самотата като свобода, може би по нечии параграфи се водя саможива. Аз лично не бих казала. По-скоро съм оцеляваща. Някак... гъвкава. Мога и сам, мога. Приятелите ми наистина са прекрасни, тоест май са. За такива минават. Аз обаче направих една грешка, която осъзнах съвсем наскоро. Отделих се от тях, изолирах се. Кой да знае, че етака трудно да намериш втори, трети и четвърти за белот?! А картите стоят вкъщи, сами и тъжни. Май се откривам в тях - прашинка от лятото. Забравена съм в кутията и само преча. Някак човъркам нечий джегер, без дори да искам. Вярвам, че мога да съм много по-досадна, стига да искам и да съм си забравила възпитанието у нас.
Също имам да ви разкажа и за едно момче, което всеки ден ме спасява по няколко пъти и после собственоръчно ме хвърля през единадесетия етаж. Това момче понякога така жестоко ми лази по нервите, че честичко отнася шамар например. Понякога само викане ако съм била на кеф. Да - той търпи всичко това. И плюс всичко, му е кеф да съм около него. Казва, че просто ми е дошло в повече, не изключвам да е прав. Връзката ми с него е толкова странна... Едва ли щях да се чувствам така спокойна в чуждо присъствие. Всичко с него е толкова прекрасно... Леле, вчера колко му се смях. Скрил си шоколад в джоба и ме пита дали случайно не искам да го обарам по крака. Ей така, щото можело да ми хареса. Послекак да кажеш, че е скучен, а?! Харесва ми да обсипва лицето и тялото ми с целувки, колкото и клиширано да звучи. Толкова е прекрасен като се опитва да ме накара сама да потърся секс от него, омг. Направо е непростимо да откажа на предложението му. Наистина е някакъв такъв... като съкровище, което не се изкопава от земните ядра лесно.
Освен всичко, искам да кажа, че живота ми върви добре. Забавно е, защото всеки ден имам някакви планове, а нищо не става по тях, а възможно най-интересно, забавно и прекрасно. Дори плануваните оценки в училище не са това, което предполагах. Това в общия случай обаче. Ако все пак не вляза отново в Омагьосания кръг, в който се въртя от доста отдавна. Повтарям едни и същи грешки, които уж си казвам, че повече не бих направила. Пропускам да се храня, не споделям с близките си, мисля си "лоши неща"... Всичко е постарому, чак се дразня на себе си. Все преглъщам всичко, сякаш съм черна дупка. Понякога дори забравям какво е било преди. Това ме плаши,този кръг ме плаши до смърт. Дали винаги ще се повтаря? Защо успях да направя няколко крачки, а сега не мога да изляза от него? Къде съм въобще, стигнах ли донякъде или пак съм в изходна позиция? Заслужава ли си въобще да продължавам да се самонавивам, че опитвам да променя нещо? Мога лида променя нещо? А себе си? И къде са *аните отговори на всичките ми ши*ани въпроси?!
ОМГ, каква снимка ми пратиха.
Хахах. От малка мразя да ме снимат.
http://i814.photobucket.com/albums/z...ps5fda0fc6.jpg
Не си усещам тялото. Как ще се наспа сладко, сладко.. ^^
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Трендафилка е болна, много ми е притеснено и ми се реве![]()
^Леле, какво ѝ има? Дано да се оправи бързичко, стискам палци. :с
Щеше да е хубаво да поспя така тактично, особено след като трябва да стана след три часа и десет минути. Но не, дали от стресът покрай тая шибана курсова, или покрай енергийните напитки, с които така малоумно се наблъсках, или заради факта, че днес се прибира най-накрая, или и аз не знам какво, но освен че се въртях 3 часа, друг ефект не постигнах.
Изтеглих си филм, току-виж съм заспала, докато гледам.
Блъди Ф, Соната - горе главата. Май е и от времето, защото и аз и всички около мен тъй се чувстват. Повече чайчета, емоции и по-малко свободно време за размисли.
Екстази - прекрасна снимка е!! Усмихнах се
А tori.... Омъжи се за мен? :Д Страхотен пост си изсмукала от ума и пръстите си.
Holly - дано се оправи зайчето.
А аз?
Мен ми е вечно.
Най-после дойде тридневния уикенд. Сигурна съм, че ще бъде чудесно (ако не се избием, де).
Дано да е преглътнал драмата в главата му, а ако не е, то поне да е склонен да я обсъдим. Лази ми по нервите.
Оптимистично ми е.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Станах преди час, а алармата ми беше за 9:30Багажа ми още не е напълно готов, не знам кога ще тръгвам ... Яко! Да става към 12ч. и да ми се обади за да знам към колко ще е в Русе и да си направя сметката кога да тръгна и аз. Все пак не ми се чака 100 часа докато дойдат, а и не искам те да ме чакат дълго
![]()
И времето е ужасно ... Мразя снега, студа и поледиците, а гледам се очертава да има от всичко.
http://vbox7.com/play:f64c99f309
Шофирай разумно - стигни жив!!!
Гледам го как спи до мен и не мога да му се нарадвам. Едвам се сдържам да не го разцелувам, ама ми е жал, щото знам, че снощи откара до късно. Мисля си за нас и за това как той ми търпи всичките състояния. И изобщо не изглежда изплашен от съжителството си с мен, което е странно. Понеже, когато минавам през някаква емоция, съм твърде сприхава, без значение дали се радвам или страдам - няма средно положение. Но и той не е от онези, средните хора. Предполагам му е в кръвта да ме търпи. Като вятър ме обгръща, продухва ми косата и после й се радва колко е разпиляна.
Tъпото е, че все още искам да говоря с него и да му споделям всичко, но просто нищо не ми е надига отвътре, няк'во нямам желание /ако ще и чисто физически/ към него... може би е само период, не знам, опитвам се да не го мисля, ама се побърквам и с моя навик да обмислям всичко и да искам конкретен отговор на всичко... баси, винаги трябва да съм "черно" или "бяло", все съм в крайности..
Такова чудо въобще не ти трябва. Вервай ми. Както е казал един български политик. В един период от време имах щастието индиректно да наблюдавам едно такова чудо. И трети и четвърти и пети път. И все беше енакво чудо.Временна краткотрайна радост и после пак сълзи,хранеж и тюхкания. И пак и пак и пак.По едно време чак и скучно взе да ми става и имах усещането,че вече съм получил ясновидска дарба какво ще се случи. Отказах се или по-скоро отказахаме ме да го наблюдавам.Вече може и 6-7 път да е станал,но гледах преди време май още са заедно.Не е готино да го гледаш отсрани, а камо ли пък да го изживяваш.Но всеки си знае.
Ето и втората ми братовчедка и един прител бяха гаджета за сравнително дълъг период от време. В един момент скъсаха.Тя искаше да се събират пак и въпреки принципа му за единият път се реши пак да пробват.Тврде кратко беше тази проба обаче.Той се запъна и единственото,което правиха беше известно време т.нар. приятелски секс. От тогава той смени още две и сега си има разни краткотрайни забивки и малко проблеми с едната по-дълга. А братовчедката...е тя тръгна с един, който и беше хвърлил много силно око още докато бяха гаджета с другото момче.Свестен е и сегашният и. И изглеждат щастливи.Въпреки,че позагубихме малко връзка с нея откакто скъсаха с бившият и защото с него излизаме по често и покрай него се поопознахме с нея повече.И с другият се уважаваме,но само един път сме ги засичали и гледаме да избягваме ситуацията, в която бивш и настоящ седят на една маса всеки гледайки внимателно движенията на другият и готов при най-малката искрица да скочи на бой.
Иначе ще има подготовка за рожденият ден утре на брат ми. Ще се празнува отново в къщичката в онова селце дето празнувахме Нова Година. Довечера ще трябва да ходим на покупки до Софето както казваше един познат.![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
x7aZzy, и аз се влюбих в снимката!! ;d
Он - непоправими роднини имам, пак успяха да ме подразнят стабилно. Взривоопасна ситуация; хем ми е любопитно какво ще е развитието, хем перфектно разбирам, че няма как да остана встрани. Всъщност не е необходимо - никак. Не и тоя път.
shmatarok, DisappointedDreamer, мерси. Вчера я намерих заспала в храната си и трябваше да я разтърся, за да си отвори очите. След това пък беше обърнала краката, за малко да ми докара сърдечен удар. Но сега изглежда по-добре, та ще видим.
Иначе аз съм добре, мислех си днес да се наспя, той пък реши да ми се обади, за да ме видел по скайп в 6:00 сутринта, все едно не сме били до 11 заедно снощи, ама така е като не мога да (му) казвам не
Не е ли време за вол.27?