- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
Мале, добре че погледнах темата 1-2 страници назад, защото щеше да стане бая неловко
нежелана и комплексирана .
пак ме налягат едни тъпи мисли ,трябва да спра да се сравнявам,
но като не виждам как нещата могат да станат по-добре ...
излизайте повече
пийте бира
в парка има избор
бъдете каквито сте
а именно - страхотни
aurata na strahotnost se zasicha ot syshtite auri na strahotnost
prosto trqbva da imate izbor
Моята, аура е ярка, просто ме е отхвърлила по слаба такава, ще търсим от греещите.
ма пак зависи какви светове пръскаш
Все повече осъзнавам, че трябва да направя нещо за самочувствието си... не мога да живея вечно така и каквото и да ми казват другите като аз сама не се харесвам няма как да се оправят нещата.. а какво ли не съм пробвала.. отвратително чувство. Ужасноужасноужасно.
Иначе открих успешно сесията и ми е доволно, лесното мина.
Гледахме "Her" хареса ми ама аз пак ревах. Просто вече не знам и аз какво ми става, постоянно рева на някакви филми. Онзи ден пък гледахме "Delivery Man" и аз и на него ревах, а уж трябва да е комедия, утре пък сме щяли да гледаме "Мечо Пух" за да избегнем моите емоционални изблици...ама кой знае.
Иначе като цяло денят ми беше хубав, и задето почивахме Понеделник, цял ден си мисля, че е Вторник и като се сетя, че е вече Сряда и ми става едно такова приятноИ поръчките ми най-после дойдоха, обувките(ако въобще мога тези платненки да ги нарека така) не ми харесва как ми стоят, ама няма да ги върна, ще си ги нося на работа...поне са червени
![]()
Пак ме боли главата и едвам гледам. Снощи оцелях на две кафета, чудно ми е колко ще ми трябват днес?
Само дето мрънках толкова вчераМина толкова добре, че даже сама се учудвам.
Единствено ме дразни, че все още не ми дават да правя нищо особено, само повтарят едно и също и вече почва да ми писва да не правя нищо, освен да седя и да се усмихвам (хахаха). Да ми дават тая парола и имейла и да ме оставят да си се оправям с хората, нали съм ги предупредила, че при всяко неясно нещо ще питам. Пфу!
Искам да е утре и да е 6-6.30рм.
изпратих майка ми. тъкмо свикнах с нея и пак се разделихме. тъжно ми е.
Офф как мразя безотговорни хора .Вчера си чух момчето ..
Ебаси провала! Не знам гадно ли ми е, или смешно... Всичките ми представи се сринаха до основи. Аз си имах някакво предчувствие, де... Просто се надявах, че ще мине наистина идеално. Ама майната му, това нищо не означава!
Харесва ми, че ме нарича така... Толкова е мило!))
Гладна съм. Много! Отивам да си купя сладолед.
I`m trying to make your dreams come true...
Щастлива, щастливо, щастиееее!!!
Вдъхновението ми се завръща с пълна сила. Облива, залива, дави направо. Уникално чувство! Толкова време се чувствах като в някаква дупка, ограничаваща творческото мислене, идеите и дори желанието да изляза от дупката. Обаче не просто излязох, а се изстрелях с пълна сила нагоре.
Бях забравила дори колко бързо минава времето, когато работиш по някакъв арт проект и влагаш цялото си желание и любов в него. От 2-3 месеца правех всичко сякаш по задължение и това се виждаше в крайните резултати. Времето ми течеше изключително бавно, чак болезнено. А сега имам чувството, че мога да изкарам и седмица без вода, храна, светлина... само да си работя върху идеите и тяхното изпълнение. Малеееееелелелеаааа.
Пълно щастие!
Доста интересно регистриран си тоя месец и си намери с кой да се заяждаш ...
Он- Плаче ми се !!!
Тая седмица съм се поприбрала малко. Харесвам с така, като изключим, че няк'во стягане никак не ми е излишно, ама общо взето съм в добър период. Само 'дето ме преследват депресивно-маниакални мисли, че и от въздуха ще се разплуя пак.
И като цяло кривея нещо тия дни, ама няма да му обръщам внимание. То да е само с'а - с мед да го намажеш.
Искам курвенско излизане. Ама няма. И кат' няма, ще си курвея сама около мойти котита и твай!
Пие ми се коктейлче.
надявам се хапчетата да не са ми прецакали организма, странни болки и обриви имам обаче о.о и тва гърло дето не минава, уфф.
не мога да осъзная още кога мина това време, вече сме почти юни? половин година си мина, вярно, че ми се случиха доста нови и хубави неща, но някак си от година-две не осъзнавам, по-скоро не усещам кога минава времето, странно е..
в момента искам само да съм някъде далеч от познати и непознати, да съм на някоя къщичка в гората, заобиколена само от много възглавници, книги и него. <3