ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28

[sometimes_]

ok

Тия неща си ги плащам сама, не ми ги купува някой друг. А и всяка жена трябва да има поне няколко безразсъдно скъпи вещи. :P

[102]

Ясно ми е. Просто ми стана смешно. Искрено съжалявам, ако нещо съм Ви засегнал. И да.. всяка жена заслужава нови обувки.

[Fisherman]

мега тъпа песен

[AnarchyBoy]

"Родих се във един много горещ понеделник,
още продаваха от ония цигари...К'ви бяха? Мелник?
Във един часа на обед в най-кучешката жега,
съм поел кислород и от тогава ей ма дей ма.
Майка ми видяла зор с голямата ми глава,
напъвала горката - аз запънат са държа
за карантиите ѝ вътре и отказвам да изляза,
ама няма назад бе, напуснах на майка ми таза."



Песента пък си е много силна. Всъщност Керанов няма слабо.

[sometimes_]

Е, да, наблюдава се известно противоречие, но имах предвид "меркантилна" в друг смисъл. Важното е, че аз се разбрах. И не, не сте ме засегнал. Просто исках да доуточня.

[Ivaaaaa]

е не е честно всички покрай мен да ме разболяват. първо онова с моя фр и котката му, сега баща ми и грипа му. преди седмица имах някво подобие на настинка, но ми мина супер бързо. това е УЖАСТНО. главата ме боли, очите, тялото, а гърлотооо.. ;х. мамка му! много съм ядосана. легнах си г/д добре, събуждам се зомбирана. голям карък съм. и не, не се самосъжалявам. просто все на мен се лепват всички гадости.
баси клинча.

[Dagichka]

ахаха пинги и бившия ми в клипа, споко само ;д
знам Пав, води ме където искаш вече :*
синът на доцента е тоолкова секси, жалко, че днес само за малко го видях и не ми смени той превръзката :с
добре ми е, ще си почивам още около седмица и после трябва да се стЕгам за университета, тая математика хептем я забравих и ще ми дойде нанагорно..

[102]

ахаха

Честити нови гърди. Със здраве да си ги ползваш. И все пак си пази си гаранционната карта.

[NambyPamby]

Денят не започва изобщо добре. Спала съм малко и се събудих в добро настроение, до довечера съвсем ще изтрещя. Лошото е, че на момчето ще му взема акъла преди това. Ако се престраши, де, хахахахаха. Че винаги го има риска в последния момент да се откаже, като разбере с какво ще си има работа...

[Jaune]

Супер, много съм доволна, екстра беше, само Merci Beaucoup не изпяха за жалост, ама другия път. Вече има с кого да ходя, хехехех.
Май има потенциален шанс нещата да ми се подредят. Предпочитам да вярвам в това. :Д

[nepowtorima]

Искам абсолютно всички да ме оставят на спокойствие! Омръзна ми все да имам нещо да правя, все да трябва да бързам, да съм някъде където не искам, да съм принуждавана да правя неща, които не искам..
Ама какво да правиш.. ще се свиква!
Боли ме жестоко гърба и не знам как да ми мине... направо полудявам!
Мдааа ... училището скоро започва, а аз се чувствам преуморена повече от колкото преди да завърша..
И съм станала толкова безчувствена и изнервена, че не е истина как ме търпят околните. Не искам абсолютно никакво мъжко да ме приближава! Бягам с 300km/h от тях

[Ewok]

афвагсалгд

няма значение :д

[babity]

Тоталната дупка. И единствената светлина в тунела е тая от наближаващия влак. Иска ми се само да си седя затворена, а вместо т'ва тря'а да организирам партита довечера. :х Добре, че поне моя го ня'а, та тоя цирк да си спестя.

[Andjyy]

Събудих се с мисълта за чаша благоуханно кафе. С триста зора се откопчих от кревата. Направих кафето. Отпивам,не глътка,не глътчище,а направо гълток...и Б-А-М вкус на бакелит. Пак ли е имало авария,ве? Денят ми тръгна чудесно. Ако кажа,че съм карък,ще обидя каръците...
Успях да си накупя всички учебници и оправихме договорите. Това време е идеално за четиво и филмче.

[galaxy29]

знам Пав, води ме където искаш вече :*
синът на доцента е тоолкова секси, жалко, че днес само за малко го видях и не ми смени той превръзката :с

няма да забравя какво си казала!!!!!!!!!!!!!
тогава ще ходим и да ти изберем сутиени за новите ти гърди и да си помагаме с избора
превръзката искам аз да ти я сменя

[galaxy29]

афвагсалгд

няма значение :д

луда

[tori]

Боли ме корема нещо и съм мега крива, а още е малко рано за периоди. Искам разни неща и не ги искам. Хах. Реве ми се като на идиот ама не мога даже да се насиля. Искам някой да ме гушка, но отказвам същият да ме наближи дори на метър. Излиза ми се ама не ми се излиза. Ще ми се разтривка ма за кво? Нищо не ме боли. Някво такоа... Нимоа, брат. Нимоа са понасям кат сам такоа гуведу. Ставам женско, бахти. Или поне от ония, които не знаят чий го дирят и за кво им е. Искам да знам какво искам. И кого искам. Ама не, аз знам кого - искам себе си. Ама онова ухиленото Тори, не тъпо-гледащото.

[Ewok]

понякога не е хубаво да казвам на колко години съм.
трябва да го запомня.
въпреки това, което показвам, някои хора все още са с предразсъдъци и това, че съм малка не е в мой плюс

всъщност трябва да го обмисля, не знам дали това е правилно

[Ewok]

иу, сега си препрочетох имейла за доброволчеството и направо не мога да се понасям
отвратителен е

[Colouring]

сълзите трябва да почакат.

А си обещах... И най-тъпото е, че беше пред него. Ако ще рева, трябва да е в нас, заключена! А днес просто не се сдържах. Не мога да понеса мисълта, че ни остава само 1 ден заедно.
Не знам как няма да ми звънне, когато пристигне. Не знам как няма да му пиша всяка вечер. Не знам как няма да го събуждам/той да ме събужда със смс за добро утро, който да ме усмихва през целия ден. Не знам как няма да се хилим по скайп и да се правим, че не ни е толкова трудно, когато се налага да сме далеч един от друг. Не знам как няма да го чакам да се прибере в града с нетърпение. Не знам как няма да обикаляме с часове някъде -аз, той и евентуално хубавото му кученце, което обожавам. Не знам как няма да мога да го целувам, да записвам до него, да се събуждам, да го гледам, да го държа за ръка.
Като ми се случи нещо, независимо хубаво или добро, искам да го споделя с него, веднага бързам да му се похваля. Сега на кого ще споделям?
И изведъж дойде краят. Не може да се избегне. Разумно е да не бягаме от него. Винаги съм била разумна, сега тряба да пробвам отново. Последната година и нещо сърцето ми беше изпълнено само и единствено с любов. Разбрах какво е да имаш толкова близък човек, да се доверяваш, да си себе си на хиляда процента пред другия, да му споделяш всичко, да си "разголиш душата" едва ли не. Благодарна съм за всичко, не съжалявам за нищо...
Само да не трябваше да свършва, когато сме в разцвета си..

Ох, изключително много съжалявам за прочувствените и банални постове, обаче.. даже не знам защо пиша тук. Само тука мога да си излея чувствата, без да бъда съдена. Имам на кого да споделя, просто не искам.

Как се продължава след такова нещо?

[tori]

А си обещах... И най-тъпото е, че беше пред него. Ако ще рева, трябва да е в нас, заключена! А днес просто не се сдържах. Не мога да понеса мисълта, че ни остава само 1 ден заедно.
Не знам как няма да ми звънне, когато пристигне. Не знам как няма да му пиша всяка вечер. Не знам как няма да го събуждам/той да ме събужда със смс за добро утро, който да ме усмихва през целия ден. Не знам как няма да се хилим по скайп и да се правим, че не ни е толкова трудно, когато се налага да сме далеч един от друг. Не знам как няма да го чакам да се прибере в града с нетърпение. Не знам как няма да обикаляме с часове някъде -аз, той и евентуално хубавото му кученце, което обожавам. Не знам как няма да мога да го целувам, да записвам до него, да се събуждам, да го гледам, да го държа за ръка.
Като ми се случи нещо, независимо хубаво или добро, искам да го споделя с него, веднага бързам да му се похваля. Сега на кого ще споделям?
И изведъж дойде краят. Не може да се избегне. Разумно е да не бягаме от него. Винаги съм била разумна, сега тряба да пробвам отново. Последната година и нещо сърцето ми беше изпълнено само и единствено с любов. Разбрах какво е да имаш толкова близък човек, да се доверяваш, да си себе си на хиляда процента пред другия, да му споделяш всичко, да си "разголиш душата" едва ли не. Благодарна съм за всичко, не съжалявам за нищо...
Само да не трябваше да свърша, когато сме в разцвета си..

Ох, изключително много съжалявам за прочувствените и банални постове, обаче.. даже не знам защо пиша тук. Само тука мога да си излея чувствата, без да бъда съдена. Имам на кого да споделя, просто не искам.

Как се продължава след такова нещо?

Съжалявам, че не мога да дам съвет ма поста ти ме накара да почувствам нещо, някаква липса, дупка в мен.

[Colouring]

1/1000 от всичко, което искам да напиша/излея/кажа/изкрещя. Бях доста кратка даже.
Life goes on...

[tori]

Така е, да. Единственото, което остава на всички ни, е да се заблуждаваме един-друг, че всичко е 69.

[Jaune]

Как се продължава след такова нещо?

Продължава се. Толкова си млада... ще го видиш след време от друга перспектива и ще се чудиш как си могла да се усъмниш, че няма да успееш да продължиш. Ще бъде трудно, да, но ще се справиш. Горе главата! : )

[Colouring]

Разбира се, че се продължава. Чудя се обаче как..
Искам или не искам ще трябва, няма нещо, през което човек да не може да премине. Просто понякога е много, много трудно.
Мерси, Габи! (хъг)
Стига сте се занимавали с мен, аз си пиша...