Защо казваш, че сте толкова различни с приятеля ти? Заради културните ни различния, както и начина, по който сме отраснали, семействата, които са ни отгледали и възпитали.
Какви точно разлики имаш предвид?Първо, че на външен вид сме точната противоположност един на друг, той е около 180, бяла коса, сиви очи, аз 160 кестенява коса и кафеви очи. Начинът, по който възприемаме дадени неща, той е много по-оптимистичен от мен, а аз си падам повече реалист. Той е с доста високо самочувствие, аз, не толкова, повечето случаи аз премислям действията си, за съм сигурна, а той е доста самоуверен и действа както си иска, вярвайки, че всичко ще се подреди... и му се получават работите обикновено. И най-голямата ни разлика е в това, че той обича да говори, а аз не, аз предпочитам да го слушам
А къде пък си приличате? Не знам как да отговоря на този въпрос, не мога да се сетя за много прилики, по-скоро се допълваме с различията си
Как се запознахте? Веднага ли се харесахте, или стана по-късно? Той ми писа във Facebook и ми прати покана за приятелство, при което аз много бързо го отрязах. Много мразех тогава въпроса "Виждали ли сме се някога" понеже от къде да знам дали сме, а и що за начин за запознанство е това? Да не говорим, че и имаме почти 7 години разлика, шансовете да имаме общи приятели и от там да ми е намерил профилът са малки. Та на няколко пъти той се опита да ми пише, аз му отговарях по много лош начин, не знам защо, просто ме дразнеше, а и за мен беше един доста неприятен период от време и събития точно тогава. Около седмица-две по-късно беше Денят на Благодарността, имах някакви планове, които пропаднаха, та една приятелка ме взе с нея на събиране у общ познат. Отидохме и ТОЙ беше там, оказаха се комшии, та нямаше как, дойде, заговори ме, и така откарахме няколко часа в разговори, оказа се доста приятен човек. След това почнахме да прекарваме доста време заедно, след училище, уикендите и така се получиха нещата. Та да, добре че той не се отказва лесно
Влюбена ли си още в него <под влюбеност аз разбирам да усещаш вълнение като го видиш, да нямаш търпение да прекарате време в заедно, въобще тръпката да е силна>?
Да, все още съм. Когато си помисля за него грейвам, все още изпитвам това чувство на радост, нетърпение и притеснение преди да се видим
Какво мислиш за масово насажданото схващане, че след определено време връзките задължително в известен смисъл се изхабявали и преминавали от привличането към "по-висш" етап на доверие, уважение и пр.?
Смятам, че нищо не е вечно, но също така и не бих нарекла това точно "изхабяване" просто връзката минава през различни етапи, но това какво точно ще се случи с нея си зависи именно от двамата. Чувствата не отлитат от самосебе си и винаги има начин страстта и привличането да бъдат задържани или върнати
Това за приятелствата в България звучи много тъжно... Кои са "съставките" на приятелствата до край, както се казва? Не е тъжно, просто в повечето случаи се случва именно това. Хората се променят и ако нямат възможността да проследят тази промяна един в друг, те просто се отдалечават. Темите за разговор стават по-малко, проблемите са от коренно различно естество и следователно всеки предпочита да споделя с някой, по-близко до него самият, някой който ще го разбере по-добре. Може би добрата и редовна комуникация
Любима приказка? Снежанка
Какво може да ти скапе тотално настроението? Как го оправяш после? Ранното ставане, това е може би единственото. Достатъчно ми е да си помисля само, че на другият ден трябва да стана в 5:30-6 и до края на денят може да съм в лошо настроение.
Кога и на какво последно се смя със сълзи? Снощи, като никога до сега с майка ми и баща ми се бяхме събрали в една стая и си разказвахме някакви неща. Баща ми стига да иска много го бива да разказва, не заради историята, а заради коментарите, които сам си прави посредата на изреченията
Доколко сте романтична двойка? По желание може да разкажеш нещо във връзка с темата.
Не мисля, че сме или може би аз самата не ги отразявам нещата като романтични. Доста често ми се случва да оставам да спя у тях, понеже той така или иначе живее сам, и ако сме имали дълъг и изморителен ден, преди да заспим ми чете.
Иначе, може би най-ромнатичното нещо, което сме правили или по-точно той е правил е един пикник. Бяхме си говорили още в самото начало на връзката ни за това кой как си представя най-хубавата среща или нещо подобно и аз дори си мислех, че той не ме слуша, камо ли да запомни какво съм му казала и след няколко месеца той успя да я пресъздаде, точно както я бях описала.
Приоритет в момента ти е...?
Да завърша, остават ми още 2 семестъра и през това време да ми се изясни дали искам да продължавам да уча или за сега да се задоволя с това, понеже все още не съм на ясно
Най-красивото нещо, което видя/усети наскоро?
Имам един Шльомо на работа, който само мен приема и никой друг не слуша, при всички реве, но е много сладък и изключително дребен, но и умен, за възрастта си , та и аз имам по-специално отношение към него. Вчера се опитвах да го сложа да спи и той само ме целунна по бузата и ми прошепна нещо в ухото и след това заспа така. Толкова мило и прекрасно ми стана, не знаех къде се намирам