Много добре знам, ае са форума не е както едно време останахме по-малко от 100 души, не е особено трудно да се сетя... ;д
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Анархи, нали щеше да се включваш довечера? Ай изчезвай, смотан, много се обясняваш за човек, който си мисли, че е над нещата.
Ти навън излизал ли си днес ва? То ебати урагана... Аз не го бях видял това..
Ще гледам филм.. само го чакам да се свали.. :/ пиратствам малко аз ;с
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
анархи е перфектен пример за отвратителни човешки качества ;/
анар4о ака бареков джуниър
ама то циганче беПървоначално написано от galaxy29
:Д:Д:Д
Анархи, сам се омотваш в собствената си простотия и лъжи и след това обясняваш как ти просто го правиш за реакция. Е колко трябва да си смотан и изолиран от света, за да търсиш внимание във тийн форум, пълен с непознати? После се сърдиш, като почнат да те хранят. Ама да не ми пишеш ЛС отново, което завършва с молба да не споделям информацията тук, понеже си "над нещата"
Клоун
палячо майна
+++
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Затворени очи. Незатихващ дъжд от сълзи.
Прозорецът е отворен и виждаш/усещаш/чуваш как летят/вървят/тичат навън свободни, необременени същества, потопени в мрака на вълшебната магьосница, наречена Нощ. И иска някой някъде да излезе навън и да тича, и тича, и тича, докато не стигне нещо някъде или някого, кой знае. Тогава мисли как далеч, далеч - там, където човешките същества прекарват живота си под онези неземни светлини, също дишат, чуват, виждат, мислят, усещат и може би не осъзнават колко са щастливи. Също като теб, защото и ти не осъзнаваш колко си щастлив, а виждаш само тъгата от липсата на Северното сияние.
Божествените светлини... Мостът към звездите. Други измерения се крият, може би, зад тях, кой знае. Възможно ли е ангели да преминават в нашия свят, въпреки че те и без Моста са тук, при нас, без ние да ги виждаме/чуваме/усещаме.
А как е възможно да усещаш душата на Сиянията, и на планините, на величествените фиорди и в същото време твоята собствена да е като райска птица във въображението на приказен владетел от династията на Абасидите.
Харун ар Рашид, как си живял ти, как е намирала покой душата ти далеч от сиянията...
Навуходоносор, Тиглатпаласар, Ашурбанипал, Соломон, Билкис, Хатшепсут, Ехнатон, Артур, Алфред Велики, Ян Хус, Ибн Сина, Велизарий, Парацелз...
Къде сте били вие, души с изтекъл срок на годност! ...Когато пада мрак и танцуват като живи низвергнатите магьосници на Север. А на Юг, където е Кралицата, и където дори най-низкият просяк, предател, узурпатор може да поиска аудиенция при тази изпратена от Създателя душа. Не можехте ли всички вие да бъдете като нея. Тя, която покори Запада и Изтока, пред нея преклониха глава Розите и Шаманите. Пред нея преклониха глава и най-гордите представители на човешкия и другоизмерния род... Въпреки това тази болка се усеща от една душа, която изгуби възможност. Възможност за победа над разбунтувалия се дух. Както масите се бунтуваха, когато нямаха условия за материално препитание, душите им бяха в траур, приветстваха една вълна. Вълна, която ги помете и остави след себе си морета от кръв и сълзи.
Милиони игли се забиват като жестоки стрели в слабото съзнание на гледащия навън. И дъжд вали, иска да отмие нещо някъде. В унисон с душевното състояние на отмиращия ден. И вървят пак деца и старци, мъже и жени, заловени в някаква мъчителна игра. Затвор. Осакатява душата на човека и изсушава сълзите.
Каквото горе, това и долу.
Каквото долу, това и горе.
Знае ли човек какво е горе.
Имаше време, когато те можеха да виждат/чуват/усещат повелите, но сега пътят е затворен. Небесният страж е на поста си и не позволява своеволия, може би. Как могат да разберат какво очаква тези долу.
Крас и Помпей са тук, липсва Цезар.
Кой негоден плебей решава къде кого да постави. А сигурен ли е, че всеки заслужава мястото, на което е поставен. Невежеството дава сигурност, заблудата се издига в култ, а истината рони сълзи, прегазена от локомотива на безхаберието. "Пазете Палата" крещяха децата. Откъде да знаят, че предателят е сред тях... "Ако изгубим Палата, губим войната." Правосъдието във ваканция ли беше тогава и изобщо имаше ли правосъдие. Как оневинява чудовищно деяние, извършено под дъжда и снега, Слънцето се бе скрило, за да не вижда кошмара, който се разиграва под лъчите му.
Всяко зло за добро. Нима?
Заслужаваха смърт децата на Палата, и крепостта също падна и бе превзета. Слънчевия дворец догаряше. Дъщерята на двореца направи саможертва, но напразно бе тя. Откъде да знаят, че предателят е сред тях. Чисти души. Твърди добри бяхте за този свят. Раят се гордее с вас. По-възвишени души няма да намери. Дори диамантите и изумрудите се кланят пред вашата саможертва. Децата са чисти като сняг. Име на което той не отговаряше и знаеше това. Учениците му не знаеха.
Роден под щастлива звезда. Така твърдеше. Роди се под щастлива звезда и умря под такава, но самият той бе нещастен. А тъжната звезда, негова сестра, умря така, както и бе живяла. Остави след себе си много страдащи души. Съвестта на тази земя.
След дъжда...
В стаята ковчег положен. Но няма старец, нито момченце малко. Влизат в тъмницата няколко... от тях. Светлина я наричаха, а тя бе тъжна звезда. Събудихме те, за да не заспиш повече. Ако го направиш, сърцето ти ще бъде изтръгнато. Змиите са там за него. С езика ще се простиш. Тленният прах ще бъде разнасян от жестоки ветрове. Никой няма да те помни.
Тъжната звезда напусна този свят, но нея винаги ще я помнят. Хора се раждат и умират, но звездите пазят своите тайни.
Вървиш, вървиш, вървиш. По някакъв безкраен път. По същото време някъде някой издъхва, но ти наказваш звездите около теб, защото светлините им са далеч, а ти в стремежа си да ги достигнеш, се отдалечаваш все повече от тях.
Погребението е едно ново начало... Пир за червеите. Благодарни са на някого някъде. Ако можеха да знаят...
Погребението е едно ново начало... Но за тъжната звезда дори небето плаче. Сякаш е заровена жива. Сякаш някой някъде усеща как сърцето още бие, душата е тук, но достъпът вече е забранен. Трябва да я оставят. Сърцето на Белия е разполовено. Още половин живот. Тъжната звезда ги напусна. Съвестта на света я няма.
Звездите я зоват... От тях дойде и при тях отива.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
справих се. не съм се чувствала толкова емоционално натоварена скоро, но се справих.
както винаги 'на никой не му пука', всеки 'само се забавлява', защото му е 'скучно'. да бе, този форум е поле за комплексите ни и затова сме тук :Д
на мен си ми пука ;/
и на мен, и на всички други, гуш, групово гуш на анонимните комплексари :Д
дам, но и на не толкова анонимните..
на мен всички са ми анонимни :/ понякога съжалявам, че не ви познавам лично
ти друго казваш, но нищо
Защо?
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Добрееее, върнах се... 8 страници назад, мисля. Трагедия as usual.
Папугай изненадва със смислени постове обаче. А само аз ли мисля, че ако само на ебавка хейтиш някого, не сипваш така?
/визирам хейта към Номи
Иначе..лежерно ми е такова, само се въргалям из леглото и се наслаждавах на слънцето, което очевидно никакво ще го няма в Рига, 2 градуса го дават о.О А аз се чудех дали да не си взимам коженото яке или поне тънкото палтенце, пф.
има защо...
Не мисля.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Anarchy дръж се да не паднеш от сцената само, много залиташ.
Защото иска да защити фантазната си годеница.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
зависи ;/
любопитна съм; форумът ти става по-интересен, ако има значение в офлайн живота ти. от друга страна, е ненатоварващо, като си наистина анонимен
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
