- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
Майко, умирам от студ и никак не ми се става. Пак мисля и правя простотии и пак ще се опаря накрая. Не се научих, бе. Нищо, тоя път може и да не е баш като преди.
квак
2.5 часа разговори и караници по телефона, общо 6 оператора се смениха, някои дори имаха наглостта да ми затворят без обяснение. Защо трябва директно да им кажа, че се отказвам от тяхните услуги и да им кажа да прекратят всичко, което имам стоях веднага, за да ми свършат работа?? Мразя да се разправям по телефона но и знам, че друг начин няма.
Днес съм с главоболие, но поне сметката ми е почти наполовина
Искам да е петък, искам да спя и искам да го видя![]()
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Ае, два от два възможни скандала... Начи, нема да стане тая работа просто. Отсега виждам как ще се доосере всичко. Спасителния план е да пия, докато не мога да ходя, говоря, разсъждавам, чувствам и етц тъпотии. Точно обратното на тва, където го правя, ест. Щото пари за простотии нямам, събирам за други по-големи простотии и не - няма да се опия. Може би не тази вечер, всъщност, а когато направя каквото съм наумила. И като гледам, ще ида да ги свърша през главата на когото не трябва И през своят собствен разум. Вътрешния глас ми говори "НЕ ПРАВИ ТОВА - ЩЕ СТАНИ АДСКИ ТАШАК!", но аз просто го mute-вам и си събирам шибани кинти за шибаната кауза, колкото и отписана да трябва да е. Въпросът е, че ще направя точно това, което искам, при това с цената на всичко. После най-вероятно ще си блъскам главата в стената, но нали летях...
ЗАеби, баня, цигара и умирам.
квак
Вчера беше хубав ден. Днес беше още по-хубав. От избираемите езици се записах на италиански, не съм ходила на нито една лекция, но пък днес отидох заедно с групата на руски.Едно от малкото положителни неща на този университет, е че лекциите са отворени, което означава, че преспокойно мога да посещавам и тези лекции редовно и да си опресня знанията.
Една украинка ме спря пред факултета и ме помоли да я упътя към залата, където ще се състои упражнението ѝ. Обясних ѝ накъде да тръгне в ректората, но сега се чувствам някак виновна, че не я придружих, а само ѝ казах къде се намира. Кофти е да си за първи ден в университет в чужда страна и да не можеш да се ориентираш.
Само едно по-голямо нещо остана да уредя, за да бъде всичко наред. ^_^
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Психо-социален експреримент .
Щастлива съм. Той ми дава увереност и любов в огромни дози. В работата и университета също всичко върви повече от чудесно. Виждам как се задават едни прекрасни зимни месеци ;3