- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 26
Наближава краят на нещо.
И това нещо в един момент ме беше докарало до състояние на полу-депресия, мисля дори, че беше от части и причината за бъбречната криза преди 2 седмици, защото то тогава беше пикът на цялото чудило.
Сега вече е .. По-различно.
Видях вчера за пръв път от адски много време, че аз действително не съм сама.
Двамата ми най-скъпи хора бяха от двете ми страни и ми казваха какъв човек съм и какво не трябва да правя за хора, които не го заслужават. А аз, ако трябва да съм честна, в един момент просто .. изключих.
Спрях да ги слушам, просто усещах присъствието им до себе си и това беше напълно достатъчно да видя нещата от страни как изглеждат и да съжаля, че си загубих времето в грижи, угризения и някакъв жал и мъка за човек, който вече.. дори не е човек..
Имам само едно нещо да му кажа, рефрен от една много любима моя песен - Прощавам ти, че си такъв, преди да стана като теб..
Разделихме се с приятелят ми, а дори не не ми пука. Единственото, което ме измъчва е, че го виждам всеки ден. Не искам да лъжа себе си и него повече. Беше хубаво, но не беше достатъчно. Той е мил, грижовен, нежен, но той не е за мен.
Мина толкова много време откакто екс-приятелят ми замина, но все още не мога да го преодолея. Никога не съм спирала да мисля за него. Никога не съм спирала да го обичам. Ще мога ли изобщо да го забравя? Сега се си мисля, че решението ми тогава да се разделим беше прибързано и детинско, но просто нямам вяра във връзката от разстояние. Само, ако можех да върна времето назад...знам, че и сега мога да го имам, но е твърде късно...
Животът ми е сякаш едно колело, което се върти равномерно и се случват едни и същи неща. Толкова еднообразен е станал...
Той е толкова мил, толкова добър, толкова хубави неща говори за мен. Колко е влюбен, колко прекрасна съм аз... С онова, което направих, му дадох още по-голяма надежда, ама и аз съм една..не мога да се понасям. Напоследък се хващам да върша неща просто "за да видя какво ще стане", "да видя докъде може да стигнем". Аз не изпитвам нищо към него, чувствам се като камък. Тогава защо продължавам да се държа по този начин с него? Може би му давам надежди..а поне за момента всъщност няма такава опция. Личи си колко гадно се чувства, а моя "приятелка" е влошила нещата. Защо по дяволите ще СПОМЕНАВА, че розата е останала там..че "не била мръднала". Снощи се почувствах отвратително виновна, след като той ме попита. Всъщност от доста време не спирам да се чувствам гузно, но какво да направя, като не мога да изпитам нещо повече? Насила не става. Охх.
Другият пък, ако знае какво иска, евала. Ако не промени начина си на държание, ще прекратя всичко. Уж беше толкова въодушевен, а сега се виждаме и говорим по-рядко, отколкото когато бяхме "просто приятели".
А към тези, които пък не спират да нахалстват, ще се наложи да бъда малко по-груба.
Имам чувството не че съм в любовен триъгълник, а в любовен n-ъгълник. Искам да ме няма за малко, да изчезна, никой да не ми говори, никой да не виждам.
уат дъ фак?!?
става нещо странно и различно?!?
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Толкова изтощена не съм се чувствала от супер много време..Искам да легна да спя и да не се събуждам докато не ми звънне алармата утре сутринта..Глупости...Утре сутринта..Ще откъртя до събота..Но имам да уча..;/
Искам да се разпадна. Да се гмурна в морето и да се превърна в морска пяна.
Добре, че е до мен да ме крепи. Без него съм за никъде.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Нон-стоп се филмирам за някви работи. Тъпо е. Изморява ме. Искам да спре. Трябва да спра.
Дано утре мине добре интервюто за работа. Днес останах вкъщи, дано не съм изпуснала нещо важно в университета, ама трябваше да се лекувам стабилно. Мислех, че съм се оправила, ама вчера т'ва кафе навън просто...главобол-ужасен. Ще го преживея. Сайн ъп-нахме се за много яка лекция по предприемачество. Нямам търпение. А преди това колко много неща има да се случаааат. <З
Бясна. Отново.
Писна ми от надути пачавретини дето ми се правят на приятелки, а зад гърба ми ме плюят като селянки. Много ги обичам такива дето е помнят какви бяха и благодарение на кого почнаха малко да ги еб*ват за живи околните.. Щото точно тия с огромните самочувствия до миналата година бяха пълните комплексари. Сега са си същите, само че с 2 тона повече самочувствие, което няма грам покритие. Ще избеснея накрая и ще натупам някой, колкото и да не симпатизирам на агресията. Не се издържа просто с такива лекенца наоколо.
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
Болна. То се и очакваше де.
Чувствам се мизерно слаба и без капчица енергия. Не ми се яде, не ми се пие, не ми се става от леглото, искам само да спя, да спя, да спя... Пф.
Все повече оценявам колко прекрасен мъж имам до себе си..обича ме, уважава ме, грижовен е..винаги мисли за нас двамата, а не за себе си. Все повече почвам да го оценявам. Мисля, че се влюбихме за пореден път. Сякаш всичко започна вчера.
Спи ми се,бре ...
Системното недоспиване обаче си има едно голямо предимство - превръща те в пълен,абсолютен и непоправим непукист.
![]()
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Една хорнология от преди близо година...Нда..Съсипа ми настроението..И не само..Рева за пореден път точно заради тази хронология...
2 години откакто се разделихме и 9 месеца след последния ни разговор, а аз още не съм го забравила. Толкова ли е трудно като се сетя за него или като някой ми спомене за него да не чувствам пронизваща болка в сърцето, сякаш хиляди остриета се забиват в него? Нда..Колко клиширано звучи...Само един мускул...
Смятам да си пусна някоя комедия и да го изчакам да ми пише..Или да не ми пише..Ох..И той е едно такова прекрасно същество..![]()
Взех я и я регистрирах. Остана само каското да направя, но тия дни се очертава адски много работа.
Трябва да намеря време. Хубаво ми е.
Нещата отново свършват. Дано този път да е завинаги. Омръзна ми, мразя го, уморена съм. Искам да спра времето, всичко да застине и да мога да се нарева, след което отново да пусна шибания свят отново. Уморена съм никой да не ме пита как съм и да трябва да викам, удрям и плача, за да ми обърне някой внимание. Чувствата на другите не са по-важни от моите. Не са.
Хубаво ми е, ама мъничко изоставам от собствените си планове и това не ми харесва.
Объркана съм. Стигнах там, където исках да бъда. И сега какво? Не, че не съм щастлива от положението, в което съм в момента, но какво следва?
Трябва ми нова цел, ново предизвикателство.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Не може най-малкото нещо да се превръща в скандал, не е правилно. Както всичко е сладко и миличко, за части от секундата се видоизменя до едно страшно напрегнато, което къса нервите и на двама ни, а аз даже не проумявам защо става така. Объркана съм, не може ли просто малко човеко отношение, въпреки моментния прилив на емоции?
Миличка, любовта само с нова любов се лекува.
А аз...
Преоткриването на любимия е най-прекрасното нещо, което може човек да открие. И когато разбереш, че с всяко преоткриване идва ново влюбване, изпитване на всичката емоция отново и отново...започваш да го искаш всеки ден. А когато ти стане ежедневие...разбираш, че има неща, които НИКОГА не омръзват.
Искам да съм непукист. Омръзна ми винаги да се грижа за всички. За мен кой ще се погрижи най-накрая?
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
Въпросът е в това, че новата любов вече я има и аз даже не се и сещам за въпросния, ако някой не спомене името му или не го видя на линия в скайп например..Просто в момента, в който някой или нещо ми припомни за него светът ми се срива за момент и преживявам всичко отново и колкото и да си мисля, че съм го забравила, в един такъв момент осъзнавам, че не е съвсем така...
Благодаря ти!![]()
Есенния дъжд ми навява тъга,листата падащи леко и спокйно ми напомнят за минаващото и циклично време, каквото е в момента и емоционалното ми състояния.. къде е промяната!?
Днес ще е тежък ден.
И и ми липсва нещо.