ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 26

[Anonys]

За сега всичко е наред.

Имам доста ангажименти..
Искам да я видя.

Тръгвам.

[tonssy]

Разочарована.

[Ivaaaaa]

добре съм, въпреки проблемите

учудващо добре даже

[Niakoitam]

Миличка, любовта само с нова любов се лекува.

Именно

Една хорнология от преди близо година...Нда..Съсипа ми настроението..И не само..Рева за пореден път точно заради тази хронология...

2 години откакто се разделихме и 9 месеца след последния ни разговор, а аз още не съм го забравила. Толкова ли е трудно като се сетя за него или като някой ми спомене за него да не чувствам пронизваща болка в сърцето, сякаш хиляди остриета се забиват в него? Нда..Колко клиширано звучи...Само един мускул...

Смятам да си пусна някоя комедия и да го изчакам да ми пише..Или да не ми пише..Ох..И той е едно такова прекрасно същество..

Не всъщност ТОЙ няма няма нищо общо с цялата схема. Ти просто не си забравила спомените с него, а не него. Носталгията ти. Самозаблуждението и желанието ти да се върнат неща, които никога няма да се върнат, защото миналото...просто си остава в миналото и едно нещо веднъж изживяно няма как да се изживее отново. Нещо като носталгията по детството понякога например. И на мен понякога когато се събера с випуска си след първоначалната няколкодневна еуфория ми става леко тъпо и тъжно. Именно заради моментите,които сме имали понякога с класа ми. И за да не кажеш, че е различно имаше и едно момиче преди около 7 години. Една година флиртове, някое обарване, някоя прегръдка, някоя целувка по бузата. До повече не се и стигна.Беше и много тъжно и много весело понякога Дълго ми държа влага и много време след това сякаш някой ме пробождаше в сърцето, когато я видех, някои ми споменеше за нея или ме избъзикаше какво прави любовта, което не беше особено трудно имайки предвид, че къде целият град не знаепе за тези отношения. И до днес не съм убеден, че нямаше нещо от нейна страна, защото на моменти сякаш се изпускаше,но инатът и в крайна сметка надделя. Трябваше да спазва имиджа си на bad girl пред мен и пред другите хора и просто неможеше да приеме,че беше един вид излъгана. Та тя попринцип не си падаше по такъв тип момчета. Виж ако бях някои тип като четрикрилен гардероб, супер решителен и с малко повечко кинти можеше и да ми върже. По това си личеше и че беше тип, който следваше принципа "бий се", но особено от един период при мен следваше принципа "бягай". Е, в днешно време вече дори и Здравей не си казваме. Доста показателни са и последните два пъти дето просто само се спогледахме- на съседната маса в едно заведение с една съученичка, с която винаги се поздравям и на една пътека в сградата на общината дето замалко не се сблъскахме. Появява се и сега след 7 години някакъв образ за миналото обвит в доста гъста мъгла,който след няколко секунди изчезва. та така.Наскоро една фейсбук приятелка ми каза на мен и на още един във връзка с един спор, че съм гледал много повърхностно. Е, съжалявам стени мога и да се опитвам да руша,но сейфове не мога да разбивам. И накрая боли от това. Хубавото в случая е че си дала шанс на друг човек вместо да седиш в ъгъла прогонвайки всеки който се опитва да те доближи самосъжалявайки се. Никой няма да е същият като предишният ти и няма да ти върне старите спомени,но ако му позволиш може и да ти създаде нови пак много хубави

Та в реда на тези мисли да си напиша по темата. Наблюдавам при мен някаква закономерност. Сякаш съдбата държи да ми покаже нещо. Преди сигурно около 5 години с една приятлека си говорехме за връщанията повече от два пъти. След не много дълъг период това започна да ми се показва сякаш през стъкло. През един екран така, че да не мога нищо да сторя. Първо по по-пряк после по по косвен начин. Как добротата в един човек плюс желанието да обичаш и да бъдеш обичан могат да докарат до мазало, страдание и незнание къде да се сложи точката, а вместо нея постоянно да се слагат запетаи. Интересен факт е че и при мен присъстват тези два фактора-доброта и желание да обичам и да бъда обичан. Дали пък в цялата история няма някакво послание?

[urlittlelady]

обичам го... не като преди, но го обичам.. и той ме обича.. гадно ми е... чувствам се странно... и ми липсва толкова много... искам да го видя...

офф само се оплаквам но пък цял ден говорихме за последната екскурзия... ахх нямам търпение

[milenceto_01]

БЯСНАААААААААААААААА отличничката на класа си завърза приятелство с най-готиното момиче в класа!!!от тогава зубърката започна все повече и повече да се отваря :\ понеже учителката по химия е болна карахме свободен час на вън ;D дадоха ни волейболни топки-една за момчетата и една за момичетата!Тя взе топката и даваше само на точно определени хора да играят.Естествено аз не бях от тях!?!Но аз съм голям инат и влязох да играя и аз.Тя започна да ми вика да се махам а аз и казах че топката не е нейна но тя отново се опита да ме изпъди и аз и казах че не е тя човекът който ще ми казва какво да правя но тя каза цитирам"да,аз съм човека "ТОВА НАПРАВО МЕ ВБЕСИ но аз остах да играя и тя ми каза ти кат си толкова тъпа аз какво да направя и аз и казах "ами ти като си толкова остра иди и се забий някаде!!!!!!!!!(всъщност тя е малко луда-метнала се е на майка си)в този момент тя отиде при заместничката и и се оплака(моята най-добра приятелка стоя там и подслушваи ми каза че ме е нарекла п*тка и к*учка)накрая тя си тръгна.

[Chacho]

БЯСНАААААААААААААААА отличничката на класа си завърза приятелство с най-готиното момиче в класа!!!от тогава зубърката започна все повече и повече да се отваря :\ понеже учителката по химия е болна карахме свободен час на вън ;D дадоха ни волейболни топки-една за момчетата и една за момичетата!Тя взе топката и даваше само на точно определени хора да играят.Естествено аз не бях от тях!?!Но аз съм голям инат и влязох да играя и аз.Тя започна да ми вика да се махам а аз и казах че топката не е нейна но тя отново се опита да ме изпъди и аз и казах че не е тя човекът който ще ми казва какво да правя но тя каза цитирам"да,аз съм човека "ТОВА НАПРАВО МЕ ВБЕСИ но аз остах да играя и тя ми каза ти кат си толкова тъпа аз какво да направя и аз и казах "ами ти като си толкова остра иди и се забий някаде!!!!!!!!!(всъщност тя е малко луда-метнала се е на майка си)в този момент тя отиде при заместничката и и се оплака(моята най-добра приятелка стоя там и подслушваи ми каза че ме е нарекла п*тка и к*учка)накрая тя си тръгна.

лол

[xoxi]

Разболяваме се задружно. Той е накупил поне 15 вида чай, аз пък след малко отивам за аспирин и носни кърпички. Чакат ни тежки дни...
Утре аз имам две изпитвания и хич не ми се мисли кога ще уча и въобще ще мога ли да изпълзя от леглото сутринта.

[anonymous895156]

Денят мина добре. Започнахме с контролно по музика, после обсъждах извънземния произход на путин с учителката по рисуване, а след това карахме 4 часа БЕЛ (преподавателят ни по английски днес отсъства по един проект и е нямало кой друг да го замести). В последните 2 часа правих входното по литература, което пропуснах, защото бях болен - интерпретативно съчинение, а през това време госпожата изнасяше урок за ЛИС

[Lilanda]

Именно



Не всъщност ТОЙ няма няма нищо общо с цялата схема. Ти просто не си забравила спомените с него, а не него. Носталгията ти. Самозаблуждението и желанието ти да се върнат неща, които никога няма да се върнат, защото миналото...просто си остава в миналото и едно нещо веднъж изживяно няма как да се изживее отново. Нещо като носталгията по детството понякога например. И на мен понякога когато се събера с випуска си след първоначалната няколкодневна еуфория ми става леко тъпо и тъжно. Именно заради моментите,които сме имали понякога с класа ми. И за да не кажеш, че е различно имаше и едно момиче преди около 7 години. Една година флиртове, някое обарване, някоя прегръдка, някоя целувка по бузата. До повече не се и стигна.Беше и много тъжно и много весело понякога Дълго ми държа влага и много време след това сякаш някой ме пробождаше в сърцето, когато я видех, някои ми споменеше за нея или ме избъзикаше какво прави любовта, което не беше особено трудно имайки предвид, че къде целият град не знаепе за тези отношения. И до днес не съм убеден, че нямаше нещо от нейна страна, защото на моменти сякаш се изпускаше,но инатът и в крайна сметка надделя. Трябваше да спазва имиджа си на bad girl пред мен и пред другите хора и просто неможеше да приеме,че беше един вид излъгана. Та тя попринцип не си падаше по такъв тип момчета. Виж ако бях някои тип като четрикрилен гардероб, супер решителен и с малко повечко кинти можеше и да ми върже. По това си личеше и че беше тип, който следваше принципа "бий се", но особено от един период при мен следваше принципа "бягай". Е, в днешно време вече дори и Здравей не си казваме. Доста показателни са и последните два пъти дето просто само се спогледахме- на съседната маса в едно заведение с една съученичка, с която винаги се поздравям и на една пътека в сградата на общината дето замалко не се сблъскахме. Появява се и сега след 7 години някакъв образ за миналото обвит в доста гъста мъгла,който след няколко секунди изчезва. та така.Наскоро една фейсбук приятелка ми каза на мен и на още един във връзка с един спор, че съм гледал много повърхностно. Е, съжалявам стени мога и да се опитвам да руша,но сейфове не мога да разбивам. И накрая боли от това. Хубавото в случая е че си дала шанс на друг човек вместо да седиш в ъгъла прогонвайки всеки който се опитва да те доближи самосъжалявайки се. Никой няма да е същият като предишният ти и няма да ти върне старите спомени,но ако му позволиш може и да ти създаде нови пак много хубави

Та в реда на тези мисли да си напиша по темата. Наблюдавам при мен някаква закономерност. Сякаш съдбата държи да ми покаже нещо. Преди сигурно около 5 години с една приятлека си говорехме за връщанията повече от два пъти. След не много дълъг период това започна да ми се показва сякаш през стъкло. През един екран така, че да не мога нищо да сторя. Първо по по-пряк после по по косвен начин. Как добротата в един човек плюс желанието да обичаш и да бъдеш обичан могат да докарат до мазало, страдание и незнание къде да се сложи точката, а вместо нея постоянно да се слагат запетаи. Интересен факт е че и при мен присъстват тези два фактора-доброта и желание да обичам и да бъда обичан. Дали пък в цялата история няма някакво послание?

Първо благодаря ти, че си се потрудил да изпишеш толкова много.

Аз разбирам какво точно ми липсва във връзката ми с него, осъзнавам защо ме връхлита цялата тази болка щом се сетя за него, но няма как да изтрия спомените си или да 'минавам покрай тях' с пренебрежение. Или има, но просто самата аз не съм достатъчно силна, за да го направя.

Интересното при мен е, че седмица или две след раздялата ни аз търсех следващ..Нищо чудно де..Аз бях лапе, което не осъзнава какво въобще се случва /аз и сега съм и след време сигурно ще казвам същото за сегашния момент, но все тая..Не това ми е мисълта../. И до днес обаче във всеки откривам частица от него, дори и в най-добрия си приятел. Вече съм свикнала да се абстрахирам от това, но в началото беше доста трудно да виждам навсякъде неговите очи, усмивка, да усещам неговия парфюм и етц.

В момента съм толкова щастлива от факта, че 'новата любов' има една единствена прилика с въпросния и тя е, че рождените им дни са в два поредни дена. Всичко останало е коренно различно..А най-важното е, че си пасваме и че се чувствам добре с него..Даже това ме кара да се замисля какво съм намирала преди в този човек...

Нда..По темата...5-ца по математика, защото по невнимание не съм си довършила едната задача..За пореден път..-_- Трябва да спра да правя такива елементарни грешки за бога. -_-

Иначе съм добре..Май. Приятно е да усетиш, че някой има топли чувства към теб чрез една прегръдка. Ох...Искам да си гушна негоооо..;/

[heartlesandfreaky]

Хубав и наистина продуктивен ден.
Имам шестица по Химия, класната вече ме харесва, чувствам се добре. Малко се бях саднала в часа по Немски, но после се оправих. Като си тръгвах го видях да идва към училище, беше си все така хубав и с все така странния си, втренчен поглед. Anyway, поне ми стана приятно, че го видях.

[Niakoitam]

Първо благодаря ти, че си се потрудил да изпишеш толкова много.

Аз разбирам какво точно ми липсва във връзката ми с него, осъзнавам защо ме връхлита цялата тази болка щом се сетя за него, но няма как да изтрия спомените си или да 'минавам покрай тях' с пренебрежение. Или има, но просто самата аз не съм достатъчно силна, за да го направя.

Интересното при мен е, че седмица или две след раздялата ни аз търсех следващ..Нищо чудно де..Аз бях лапе, което не осъзнава какво въобще се случва /аз и сега съм и след време сигурно ще казвам същото за сегашния момент, но все тая..Не това ми е мисълта../. И до днес обаче във всеки откривам частица от него, дори и в най-добрия си приятел. Вече съм свикнала да се абстрахирам от това, но в началото беше доста трудно да виждам навсякъде неговите очи, усмивка, да усещам неговия парфюм и етц.

В момента съм толкова щастлива от факта, че 'новата любов' има една единствена прилика с въпросния и тя е, че рождените им дни са в два поредни дена. Всичко останало е коренно различно..А най-важното е, че си пасваме и че се чувствам добре с него..Даже това ме кара да се замисля какво съм намирала преди в този човек...

Нда..По темата...5-ца по математика, защото по невнимание не съм си довършила едната задача..За пореден път..-_- Трябва да спра да правя такива елементарни грешки за бога. -_-

Иначе съм добре..Май. Приятно е да усетиш, че някой има топли чувства към теб чрез една прегръдка. Ох...Искам да си гушна негоооо..;/

Най-важното е да не търсиш приликата с него във всеки човек, който може да ти допадне, а още по-малко пък абсолютната еднаквост. Абсолютно еднакви хора няма никъде по света. Просто се съсредоточаваш върху това, което имаш,защото ти и в момента имаш любим и оставяш миналото да си седи там където му е мястото,защото даже и да стане настояще вероятността да бъде такова каквото е било преди намалява с всеки пореден опит и най-много да се завреш в някакъв омагьосан кръг,което хич не е готино.

[marilyn]

Малко по-добре от вчера. Опитвам се да съм нормална. Не отидох за лекция и то по-добре, оказа се, че не сме имали.

Шекспир го е казал отдавна: "Светът е сцена и всички ние сме актьори".

[xXxAngerfisTxXx]

супер кеф, цял ден обикаляне с брата, качихме няколко коня на комара и сега тъпня

[trabi_bs]

супер кеф, цял ден обикаляне с брата, качихме няколко коня на комара и сега тъпня

MB sukcs

[Glamour92]

Робокопска душевност... (е,какво ме ръчкат пък сега..? О.о )

Пълна безметежност
режим автоматик
абсолютен вакуум
(прекъсван отвреме-навреме от някоя обилна порция смях/сън/"опиат"/другодругодруго
*мирише на "преди"* )

Черупките са си черупки и при ръчкане не реагират.
"Те" обаче не знаят.

http://www.youtube.com/watch?v=WTdquYYOD2E

Искам да си поспя. :>

[AnarchyBoy]

Мням..

[Chacho]

На 19 се чувствах като на 17, на 21 се чувствам като на 31.

[102]

Смени средата. х) (форума)

[Barbie47]

Мда... всеки четвъртък - 9 часа. Свършвам в 16:10. И най-мразя като ми каже учител: "Приятен ден" , че то си е вечер направо. Думи нямам за "хубавата" система в това образование. Прибирам се и сякаш леглото ми вика: "Стой тук и не мърдай." ... Ако това са най-хубавите години.. не знам.

[heartlesandfreaky]

Мда... всеки четвъртък - 9 часа. Свършвам в 16:10. И най-мразя като ми каже учител: "Приятен ден" , че то си е вечер направо. Думи нямам за "хубавата" система в това образование. Прибирам се и сякаш леглото ми вика: "Стой тук и не мърдай." ... Ако това са най-хубавите години.. не знам.

И аз всеки четвъртък съм така. Просто е трагично.
Иначе.. Не съм щастлива. Залъгвам се, че съм, а дефакто ми иде да рева, докато умра от обезводняване. Но някак си вече се примирих и не ми прави впечатление помията, която ми се излива на главата ежедневно.

[HollyGolightly]

Всичко това е като кошмар, от който просто искам да се събудя.

[TheBeliever]

Снощи докато заспивах осъзнах нещо - добре съм. В най-пълния смисъл на думата. От тук нататък всичко би било просто бонус. Спирам да гоня шаблонните представи. Майната им на всички.

[granger]

ИМАМ ИНТЕРНЕТ! Много съм щастлива и адски уморена...
Съсипаха ме днес,както и всеки четвъртък занапред - 12 часа лекции. Мисля да се трупясвам след малко.
Иначе ми е хубаво. Колегите ми са страшно яки и имам адски късмет да съм в една компания с тях!

[tori]

Бухам като идиот, май се пристрастих към медените лукчета, цялата ми стая е бъкана със носни кърпички и все пак ми е добре. Даже много. <3 Обичам феи, нимфи, фавни и джуджета. И горски духове, да. И дракони, да не забравим драконите! Изкарах си прекрасно с момчето ми, но още не съм се оправила напълно и малко му се дърпах като понечеше да ме целува.