- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 26
Много изморен , но поне свърших доста работа днес. Сега тея дни трябва да учаа![]()
Болна, изморена и невероятно крива.
Как може цял ден да се занимаваме с едно и също нещо. Един код е мамка му, само трябва да го копираш и да заместиш параметрите.
Искам да заспя и да не се събудя цяла седмица.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Това.
И денят ми мина прекрасно. Стана ми супер приятно като госпожата по БЕЛ ме извика да си говорим.Много готин човек е тая жена бе...Час и половина разговор с нея ми дойдоха повече от идеално като за край на учебния ден. Естествено разговора беше следствие от това, че пак бях единствената, която беше учила от класа.
С всеки изминал ден ми писва все повече от класа ми. Още 4 години имам с тия хора...Поне има 2-3 приятни, които през повечето време седят около мен, така че ще изтърпя останалите все някак.
И сериозно ли никой не забеляза, че почти половината ми коса я няма? Вие сериозно ли, хора? -_-![]()
Обичам го супер много. Въпреки всичко. И не искам никой друг.
Това е.
<3
Как само ме цепи главата! Днес съм минала през целия материал по биоразнообразие, много съм доволна! И утре нямам лекции и ще си спя до обяд!
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Ми кеф ми е. И се чувствам малко виновна, понеже съм страшно лигава понякога. Всъщност само той може да ми изтърпи лигавщината. Едва ли му е особено кеф да се търкалям по пода, да събарям столове и да крещя "ПЛЬОК" колкото ми глас държи. И макар да съм отвратителна, той няма проблем с това. Обичам да ми гали лицето и да ме гушка. Обичам. Обичам него. Обичам всичките му малки странности, даже и когато е в ужасно настроение или ми е ядосан.
Така не ми се тръгва от тука ама поне ще си видя момчето за 2-3 дена че той пък към Италия ще пътува .
Дано скоро можем да се видим нормално !
Не мога да повярвам, че сме още началото на седмицата...
Много натоварен график имам и е ужасно. Натоварването е повече психически, отколкото физически, което е по-лошия вариант.
Не стига, че нямам време да умра, ама и той ми сервира някакви "приятни" новини от време на време. Днес ми каза, че си щракал с моя апарат, защото му било скучно. 5 пъти си смених цвета на лицето, докато ми разказваше какво е правил.Хубаво обаче, че схвана накъде отиват нещата още преди да съм си отворила устата и успя да се извини преди надигащата се буря. xD Когато имам свободно време ще му заредя старата камера да прави каквото му душа иска с нея.
Кофти ми е за нея адски много, но я обичам и ще се справи знам го..![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Искам да си нося новите пухкави пуловерчета, а навън е 25 градуса...
Спокойно и доволно ми е. Ей така, без причина. Или по-скоро защото няма причина да не ми е спокойно и доволно.
Със сигурност ще изникне нещо днес, което да ми развали хармонията, но дотогава ще й се наслаждавам.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Абе, по-хубаво да е 25 градуса :Д
Студ, студ, дъжд, дъжд. Стъмва се в 4 следобед. Странна работа.
Да се менкаме освен. От слънцето по-мразя единствено жегата, ма пък те си вървят ръка за ръка, та ... да![]()
Притаено щастлива,както не съм била от доста време
Хубаво е.
maDamn
У домаааа . Довечара ще си го видя . Сега ще си почина че от 4 пак съм на тренировки
Утре са ми изследванията и дано всичко ми е наред.
Щастлива, че я виждам щастлива.
И в обичайното мързеливо настроение съм си, както обикновено.
Чакам един колега да се обади, че да ми преподава малко португеш, че изостанах бая.
После може да ида на лекции, след интервюто, което дано да мине добре, че е спешна ситуацията с работата.
А той един ден е мил, после не е, уж щеше да дойде ,което страшно ме обнадежди, а после бил забравил за ангажимент и отиде направо натам...объркано ми е, само знам че искам да го видя, да ме нагушка и така.
Нетърпеливо ми е. Чакам единия да се прибере, а другия да влезе в скайп, че ми се говори. Липсва ми толкова много, че днес стана нещо твърде странно. Спях си аз и комшията по чин ме изръчка да ми каже, че си пише с него и аз не го напсувах. Само се ухилих. Също ми е и гушкаво. Искам да си дойде най-накрая и да го нагушкам. Да не му оставя секундичка за дъх, да не може да избяга от мен. Да си говорим, да се разхождаме в дъжда, да пием кола от едно шише и да се хилотим като побъркани. Липсва ми. Да си пиша с него във скайп, фейсбук и уатсап не е като да е тук. Искам да се прибере.
Прекалено развълнувана. Накрая ще ме разочароват, убедена съм...
Как разбираме кога сме влюбени? Трудно ми е да го осъзная, не знам какво чувствам в момента. :\
Егати как ме цепи главата. И това не е нещо ново напоследък обаче.Стана си и като традиция.По-скоро ще е изключение ако пропусне един ден да ме боли и само се блъскам с аналгин.
Иначе се чудя какви са тези постоянно повтарящи се мотиви в сънищата ми, които започнаха от около седмица и половина, две най-много. За този период 3 или 4 пъти сънувах следният мотив. Седя на някаква голяма маса отрупана с разни ястия и питиета.Тя е изцяло обиколена със столове, на които седят множество хора. На съседният стол до мен седи една съученичка и се веселим и се бъзикаме,че даже в днешният на бъзик и под ръка се хванахме за малко. Мотива с многото веселящи се хора го имаше и в други. А също и този дето вчера споменах за жената променяща се в мъж (нещо, което не е баш както го виждам в началото).Тази нощ пък беше календар, а зрението ми беше замъглено от нещо и виждах нещо като графики и латински букви.И една отличаваща се сякаш 20-ка като си позимих очите. Какво ли трябва да е това число.Преди няколко дни пък се отличаваха пак някакви като 20ки на три часовника дето уж спираха пък тръгнаха неочаквано.20 ноеври.Дали или пък не? Какво купон? Дали или пък не? И да е какво от това?
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!