За изневярата...

[anonymous708973]

100% истина. Ако чуеш 100% истина, ще си го зарязала на следващия ден.
Или кво, ще ме убедиш, че той няма начин да си представя случайната суперяка мацка на улицата на задна, щото много те обича? Айде, бе.
Или ще ме убедиш, че ти ще си признаеш, когато направиш същото с онзи убийствен екземпляр от съседния клас блок? Не го правиш, защото го обичаш много и някак потискаш инстинктите си?

Всеки има нужда от своите малки лични нещица. Ако твърдиш, че подобни случайни мисли трябва да бъдат споделяни, за да си на 100% искрен... не знам откъде падаш и какви връзки си имала.

Пак казвам, аз съм изключително искрена. Случвало се е два дни по-късно да му кажа, че всъщност неумишлено съм го излъгала за песента, която съм слушала в таксито. Случвало се е да влезе мацка в стаята, той да я изгледа в деколтето, защото е солидничко така, да ми срещне погледа и да ми се ухили, щото знае, че аз съм погледнала на същото място по същото време. Дори за такава искреност и единомислие говорим.

Виоленца, кое обратното, че се обърках :д
Точно това се питам. Защо е проблем?

Търся рационален отговор на нещо ирационално, знам :д
И аз бих избесняла, сърдила, цупила, ревала като магарица... но си давам сметка в какъв случай бих се почувствала предадена и измамена и в какъв случай просто ще се сърдя, цупя и трия сол на главата.